Решение № 6353 от 27.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗИ Животозастраховане ЕАД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от К. Чолаков главен изпълнителен директор и Геерт Р.Г. Де Кегел изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Г. Янакиева АК Благоевград, против Решение 83 от 07.01.2022 г. постановено по адм. дело 8310/2021 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение РСЛ21-РД09-338 от 29.07.2021 г. на Кмета на Столична община, район Слатина, постановено по заявление вх. РСЛ21-ГР94-2930 от 06.07.2021 г. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна Кметът на СО, район Слатина, чрез пълномощника си юрк. В. Дъбов, в писмения си отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в нея не е мотивирано нито едно от отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и да се присъдят разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Решение РСЛ21-РД09-338 от 29.07.2021 г. на Кмета на Столична община, район Слатина, постановено по заявление вх. РСЛ21-ГР94-2930 от 06.07.2021 г. за издаване на удостоверение за наследници на П. Христова, [ЕГН] въз основа на застрахователна полица 21350006335, приложена към него. Съдът, въз основа на установената по делото фактическа обстановка и анализа на приложените доказателства, е отхвърлил оспорването по жалбата на ДЗИ Животозастраховане ЕАД, като е приел, че обективираното в заявлението искане за издаване на удостоверение за наследници намира своето нормативно основание в ЗГрР и в Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съобразил е, че удостоверението за наследници е било поискано с цел да се реализират права на застрахователното дружество по съдебен ред, произтичащи както от застрахователната полица, така и от нот. акт 87, том ХVІІІ, дело 3500/1994 г., съгласно текста на който П. Христова се е разпоредила в полза на ДЗИ ЦУ с правото си на собственост върху ап. 46, находящ се в гр. София, ж.к. Гео Милев бл. 103, ет. 10. Разграничил е правната регламентация, дадена в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и тази на чл. 106, ал. 1, т. 3 от същия закон. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т . 3 на цитираната норма, на български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Въз основа на така очертаната правна уредба, административният съд е приел, че ако законодателят е имал предвид данни от гражданската регистрация да се предоставят на юридическите лица при същите условия, както и на физическите, то това би било изрично записано в закона или не би било правено разграничение в отделни текстове на нормата за физически и юридически лица. Тъй като в случая липсват алтернативно посочените от законодателя условия на хипотезата на чл. 106, т. 3 ЗГР, то жалбата на ДЗИ Животозастраховане ЕАД е неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща на основание правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК без да е необходимо да ги повтаря. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт. Иска се само неговата отмяна, както и отмяната на постановения от административния орган отказ. Исканията са неоснователни. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон, не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е обосновал своя съдебен акт. Обосновано е приел, че в текста на чл. 106, ал. 1 ЗГрР са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН: на български и чуждестранни граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси; на държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия и на български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. В случая искането е подадено от юридическо лице, което цели да реализира свои права, но за което не са налице посочените от закона чл. 106, ал. 1, т. 3 - условия. Ето защо изводът на решаващия съд, че конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГрР е обоснован и законосъобразен. Искането не попада и в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗГрР, според която е допустимо издаването на удостоверение на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. В тези случаи административният орган е длъжен да прецени чии интереси имат преимущество тези на физическото лице (наследник) или на третото лице. ДЗИ Животозастраховане е едновременно администратор на лични данни, но и трето лице спрямо общинската администрация и наследниците на починалата. Неговият законен интерес - предявяване на твърдяно право по съдебен ред, няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Това е така защото искането за предоставяне на лични данни се основава единствено и само за нуждите на едно бъдещо съдебно производство, при положение, че образуването му изцяло зависи от волята на касационния жалбоподател. Съществува възможност получените данни да не се използват за изведените нужди, което основава преимуществото на интересите на лицата, за които се отнасят данните. Касаторът не е лишен от право на съдебна защита, тъй като това право може да бъде предявено и реализирано по предвидения в закона ред, като не са налице пречки търсените данни за наследници да се разкрият с акт на съда, включен в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГрР. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение