Решение № 109 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12469/2013 г.

ВАСVI отделение06.01.2014 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 63/23.07.2013 г. по адм. дело № 143/2013 г. на Административен съд - Шумен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба Неджати Абтула Юсуф, от с. Царев брод, област Шумен срещу решение № 4/27.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен и потвърденото с него разпореждане № ОП - В - 8112-2/05.02.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 109 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12469/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен против решение № 63/23.07.2013 г. по адм. дело № 143/2013 г. на Административен съд - Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагане на § 4 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и т. 63б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Неджати Абтула Юсуф, от с. Царев брод, област Шумен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е обсъдил всички относими доказателства и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 63/23.07.2013 г. по адм. дело № 143/2013 г. Административен съд - Шумен е отменил решение № 4/27.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен, с което е оставена без уважение жалбата на Неджати Абтула Юсуф от с. Царев брод, област Шумен срещу разпореждане № ОП-В-8112-2/05.02.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, приемайки, че заявителят не притежава минимално изискуем осигурителен стаж, придобит при условията на труд от втора или първа категория. Спорен между страните е осигурителният стаж за периода 01.11.1982 г. - 31.12.1988 г., през който Неджати Абтула Юсуф е работил като тракторист на самоходно шаси Т-16 към кметство с. Царев брод. Пенсионните органи са приели, че същият следва да бъде зачетен в трета категория труд, тъй като трудът не е положен на комунална техника към осигурител с предмет на дейност поддържане на санитарно-хигиенното състояние, снегопочистването, събирането и преработката на твърди битови и хранителни отпадъци. Позовават се на резултатите от извършената проверка на основание чл. 110, ал. 1 КСО, съгласно която в разчетно-платежните ведомости за изплатени трудови възнаграждения за процесния период Неджати Абтула е заемал длъжност "работник сметосъбиране" само за периода 01.08.1983 г. - 31.08.1983 г. (1 месец) и "сметосъбирач" 01.10.1983 г. - 30.04.1984 г. (7 месеца). За останалите месеци от спорния период са записани длъжностите "шофьор", "шофьор на шаси", "тракторист", а за период от 1 г. и 1 месец липсва записана длъжност. За целия период 01.11.1982 г. - 31.12.1988 г. в трудовата книжка е посочена длъжност "тракторист", а в издаденото удостоверение обр. УП-3 е вписана длъжност "тракторист на самоходно шаси Т-16М по сметосъбиране". При така установените факти съдът е приел, че следва да кредитира с доверие трудовата книжка записите, от която кореспондират с удостоверение обр. УП-3 и заповед № 110/31.12.1982 г. на кмета на с. Царев брод, с която лицето е било назначено на длъжността посочена в удостоверението. Отказал е да кредитира с доверие фактите установени с констативния протокол от проверката по чл. 110 КСО. Съгласно чл. 63б ПКТП (отм.) от втора категория е труда на шофьорите на комунална техника, непосредствено заети в дейностите по поддържане на санитарно-хигиенното състояние, снегопочистването, събирането и преработката на твърди битови и хранителни отпадъци, и работници работещи на сметоразтоварищата. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не е налице настоящата хипотеза досежно процесния осигурителен стаж. Административният съд е интерпретирал невярно фактите от приобщените по делото доказателства. Необоснован е извода, че "шаси Т-16М" е комунална техника. Под комунална техника следва да се имат предвид сметосъбирачните машини, бордови коли за събиране на твърди битови и хранителни отпадъци и смет, на миячни и метачни машини, контейнеровози, ямоканалочистачни машини, машини за снегопочистване и машини за сметоразтоварищата. В заповедта за назначение никъде не е упоменато, че Неджати Абтула се назначава в сметопочистването. Точното съдържание гласи: "назначавам лицето Неджати Аптулов Исуфов за тракторист на самоходно шаси Т-16-М при кметството". Трудовата книжка потвърждава този факт, оперирайки само с длъжността "тракторист". Удостоверението УП-3 явно не отразява в пълна степен съдържанието на разплащателните ведомости, надлежно описани в констативния протокол по назначената проверка. При така възприетите обстоятелства постановеното съдебно решение е необосновано. Невярното изясняване на фактите по спора е обусловило и неточно прилагане на материалния закон и в частност разпоредбите на чл. 63б ПКТП (отм.) и § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а оспорването на актовете на НОИ отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

2