Решение № 8478 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2017 г.

Решение № 8478 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. О.- изпълнителен директор и представляващ "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД със седалище и адрес на управление в гр. Б. чрез процесуален представител адвокат И. от АК Б. срещу решение № 453/14.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 2556/2016 г. С него се отхвърля жалба на представляващия "УМБАЛ - Б." АД Б. против предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, дадени от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Б. по т. 1 и по т. 2 в протокол № 3149/13.12.2016 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, дирекция Инспекция по труда Б. взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на представляващия "УМБАЛ-Б." АД Б. срещу цитираните предписания. С тях на работодателя УМБАЛ Б. АД се предписва да не въвежда задължение за разположение на д-р Д. И. Д. на длъжност "лекар, неврохирургия", без това да е уговорено в индивидуалния или колективен трудов договор, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя и по т. 2 работодателят "УМБАЛ - Б." АД да не въвежда задължение за разположение на д-р Н. Н. Н. на длъжност "лекар, началник отделение", без това да е уговорено в индивидуалния или колективен трудов договор, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя. Възраженията са били за незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че при проверката на 20.10.2016. работодателят УМБАЛ - Б. АД е въвел задължение за 183 часа разположение на д-р Д. Д. през месец септември 2016 г., което се основава на чл. 24 от Правилника за вътрешен трудов ред и заповед № VI-Р-74/24.01.2011 г., с която се определя времето на разположение за специалистите неврохирурзи в размер на 18 часа през делнични дни и 24 часа в почивни и празнични дни. Установено е, че в трудовия договор и последващи допълнителни споразумения между работодателя и Д. Д. и в колективния трудов договор сключен през 2013 г. със срок на действие 2 г. не е уговорено задължение за разположение. При същата проверка е установено, че работодателят УМБАЛ - Б. "АД е въвел задължение за 150 часа разположение за доктор Н. Н. да длъжност "лекар - неврохирург" през месец септември 2016 г., основано на същия текст от правилника и цитираната заповед, като такова задължение за разположение не е било въведено с индивидуален или колективен трудов договор. Съдът е приел, че констациите се доказват от приложените писмени доказателства. Съдът при извеждане на правните си изводи е приел, че приложима норма за разпределение на работното време е разпоредбата на чл. 139 КТ, в която в ал. 5 е предвидено, че за за някои категории работници или служители предвид особения характер на работата им може да бъде установено задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време на денонощието, като категориите работници или служители, максималната продължителност и редът за отчитането се определят от наредба на министъра на труда и социалната политика. По делегация от тази норма е издадена Наредба № 2 от 6.05.1994 г. за реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата е предвидено това задължение да се установява с индивидуалния или колективен трудов договор. Времето през това разположение не се отчита като работно време и се заплаща съгласно наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения. На практика това е извънреден труд за който се спазва междудневна и междуседмична почивка. При констатация, че уредбата на разположението се съдържа само Правилника за вътрешния трудов ред и заповед на прокуриста на УМБАЛ - Б. АД, не е изпълнено съдържанието на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2/1994 г., поради което дадените предписания са приети за законосъобразни. Обсъдени са и са отхвърлени като неоснователни възраженията за противоречие на разпоредбата на чл. 3 от Наредбата с норми от по висок ранг, които определят елементите на трудовия договор и работното време, като прието, че с Наредбата се уреждат специалните отношения по повод задължението за разположение и дежурство. При констатации, че Наредбата не излиза извън материалната компетентност на органа всички доводи са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 139 КТ се урежда разпределението на работното време, като е предвидено в ал. 5, че за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика. Такава е издадената Наредба № 2 от 6.05.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя. В чл. 3 от Наредбата е предвидено, че когато особения характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото и разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя, времето през което се намира на разположение не се включва и отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения, фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, като при полагането му на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъсната междудневна и седмична почивка. Съгласно чл. 4 времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието се определя с месечен график, утвърден от работодателя. В чл. 5 са предвидени ограничения за максималната продължителност на времето за задължение за разположение. Анализа на цитираната уредба води до извода, че установяване на задължение за работници или служители да бъдат на разположение произтича от колективен или индивидуален трудов договор, което не може да има източник едностранен акт на работодателя като Правилник за вътрешния трудов ред или заповед, които са актове по организацията на работа и работното време когато е уговорено задължение за разположение. Възраженията пред административния съд и в касационната жалба, че Наредбата в приложимите норми е извън материалната компетентност на органа са неоснователни, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Изрична е делегацията на на министъра на труда и социалната политика да определи как се установява задължение за разположение или за дежурство, категориите работници или служители с оглед характера на работата им да бъдат под такъв режим по трудовото си правоотношение, максималната продължителност на времето и редът за отчитане. Приложения с касационната жалба колективен трудов договор за 2016 г. в отрасъл здравеопазване е недопустимо доказателство в касационното производство по съществото на спора, тъй като в чл. 219, ал. 2 АПК и чл. 220 АПК е предвидено, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Непълнотата на доказателствата по вина на страната жалбоподател не е касационно основание за отмяна на решението, а за да изследва дали има съществено нарушение на съдопроизводствените правила при което делото е останало непопълнено с доказателства следва да има изрично такъв касационен довод - чл. 218 АПК. От друга страна, в приложения колективен трудов договор в отрасъл здравеопазване в чл. 27 се предвижда, че работодателите утвърждават списък на длъжностите реда и начина на полагане и отчитане на труда, положен от персонала на при дежурства или разположение съгласно чл. 139, ал. 5 КТ. Списъкът се съгласува със синдикатите и на тази база се съставя график за полагане на горепосочения труд - дежурство и разположение. Без да е приложен конкретен списък за конкретно дружество, редът за полагане и отчитане на този труд и без да има доказателства за съгласуване със синдикатите този договор не може да произведе директно действие за жалбоподателя да издаде Правилника за вътрешния ред и актовете за установяване на разположение и дежурства, още по малко за конкретни работници или служители. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение