Решение № 15726 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2018 г.

Решение № 15726 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите София против решение № 38/05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 35/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което НАП - гр. София е осъдена да заплати на "Еаз Приват" ООД Попово обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 108929-F109329/30.06.2014 г., издадено от директор на офис Търговище при ТД на НАП Варна и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС – Търговище, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 350 лв., представляваща направените по делото разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като неправилно на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на иска – липсва причинна връзка между щетата и отмененото НП, както и не са представени доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение от посоченото в договора за правна помощ и съдействие лице. Претендират се и разноски за юристконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна чрез процесуалният си представител изразява становище по касационната жалба с възражение от 08.05.2018 г., в което сочи че касационната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди решението на Административен съд – Търговище. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и изразеното становище на ВАП, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Търговище е осъдил Националната агенция за приходите гр. София да заплати на "Еаз Приват" ООД Попово сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно постановление, издадено от директор на офис при на ТД на НАП - Варна и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване пред Районен съд – Търговище общо разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 350 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждание за настоящото исково производство. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Търговище, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди-платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото в хода на процеса безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд, ищцовото дружество е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред съдилищата е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени в брой въз основа на договор за правна помощ и съдействие, приложен на л. 4 от делото пред районният съд. Въз основа на така установената фактическа обстановка и базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на Решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. по описа на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-Търговище е уважил предявения иск. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ трябва да са налице три предпоставки, в условията на кумулативност: 1. Незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. Реално претърпени вреди, настъпили в правната сфера на ищеца; 3. Пряка причинно-следствена връзка между отмененото незаконосъобразно НП и настъпилите вреди. От доказателствата по делото безспорно е установено наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт на ответника, което обуславя наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното обжалване ответника по касация е направил съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се процесуално представителство пред Районен съд - Търговище. Договорената правна защита и процесуалното представителство са били осъществени съобразно сключеният договор. Направените от ответника разноски за заплащане на адвокатски хонорар пред районният съд представлява реално претърпяна от него имуществена вреда, т. е. налице е втората предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Третата предвидена в закона предпоставка причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и направените разноски по неговото обжалване е пряка и непосредствена, тъй като разходите по оспорване са направени във връзка с извършен по отношение на него съдебен контрол за законосъобразност. Съдът в решението си е съобразил направените изводи с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба че липсват доказателства за извършено плащане на уговорената по договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар, тъй като видно от този договор, приложен в оригинал по НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд – Търговище, в него е посочено че сумата се заплаща в брой и веднага т. е. с подписване на договора. Неоснователно е и възражението че липсват доказателства сумата да е платена от юридическото лице, тъй като в същият договор е визирано че М. К., като управител на "ЕАЗ Приват" ООД гр. Попово е упълномощил адв. Кулова да извърши процесуално представителство по административно-наказателното дело пред Районен съд – Търговище и че за тази услуга заплаща в брой сума в размер на 300 лв. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд