Решение № 1874 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2010 г.

Решение № 1874 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците/ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Навид Мощаги Джафарабад, гражданин на Иран, срещу Решение 12163/19.10.2010 г. по адм. д. № 9948/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена неговата жалба срещу Решение № 223/06.07.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение . Моли същото да бъде отменено, делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В о. с. з. на ВАС лично и чрез упълномощения адвокат Адреева поддържа жалбата. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е решение на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането на основание чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в жалбата за липса на мотиви, с аргументирани съображения тричленният състав на ВАС е обсъдил установените по делото факти и е стигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваното пред него решение на председателя на ДАБ. Анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за мотиви за обоснован страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Изследваните данни по бежанската му история не навеждат на изводи за наличие на предпоставки за предоставяне на бежански статут. Изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Иран, както и официалната информация за положението, респективно третирането на религиозните малцинства в Иран. Видно от изявленията на жалбоподателя пред административния орган в интервю от 15.12.2008г /л. 11 от делото/независимо, че е роден мюсюлманин и е сменил религията си, като сега принадлежи към християнската религиозна общност, той е заявил, че не е имал проблеми при упражняване правото му на религиозен избор и безпроблемно е можел да изповядва религията си в училището, в казармата и след това, както и че никой не го принуждавал да посещава джамия. Неприемането си във висше учебно заведение и на работа в частна фирма не обосновал с религиозната си принадлежност, а заявил съмнение в тази връзка, като изрично посочил, че такива съображения няма посочени. Правилен е изводът на съда, макар и изложен с кратки мотиви, че фактът на предоставен статут на бежанец на брата на касатора- Садег Мощаги Джафарабад не е основание за извод, че следва и на него да бъде предоставен такъв. В тази връзка следва да се посочи, че не съществуват разпоредби в ЗУБ, когато на роднина на молител е предоставена закрила в минал период, новото производство да приключи по същия начин, без да се съобразят конкретната бежанска история и събраните в това производство доказателства. В случая предвид проблемите затова, че е сменил религията си, и че през 2000 г. е бил задържан от полицията, поради страх от преследване с оглед новата си религиозната принадлежност, брат му е получил закрила в България / видно от Р- 666/14.07. 2004 г. -л. 64 от делото/ . Това обаче е станало с оглед на заявени и доказани обстоятелства, че при официално изповяданата в страната му по произход религия и поради проселетизъм /промяна на вярата/ са били заплашени неговата свобода, живот и здраве, което с оглед указанията на ВАС е било преценено от административния орган при издаване на този акт. В настоящия случай няма данни за такива обстоятелства. Поради изложеното твърденията на касатора, че е покръстен мюсюлманин "мортад" /неверник/ и по тази причина преследван, са необосновани и неподкрепени с доказателства по делото, и съответно е неприложим принципът "in dubio pro fugitivо". Твърдяната заплаха за живота му във връзка с приетото християнство за своя религия, и че "ако е мъж, следва да бъде екзекутиран", правилно не е оценена от първоинстанционния съд като преследване по смисъла на определението за бежанец. Относно опасността от изповядваната от него религия - християнство, съдът е направил извод, че не съществува заплаха за неговата сигурност и същият няма пречки да се завърне в Иран, която за него е сигурна страна по произход. От друга страна, кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за живот си, сигурността или свободата поради ситуация на вътрешен конфликт в страната по произход Иран, за да иска предоставянето на хуманитарен статут. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Обоснован е изводът, че спрямо чуждия гражданин не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история не съдържа данни за доказани обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. От друга страна, по силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия