Решение № 5894 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2011 г.

Решение № 5894 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Веселинка Тодорова Савова Георгиева против решение от 27.01.2011 г. по адм. дело № 541/2010 г. на административен съд - Монтана. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата й против заповед № РД-08-168 от 8.09.2010 г. на областния управител на област Монтана за одобряване плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за местността "Манчовото", землище Вършец. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не е установена идентичност между имота, възстановен на наследодателя на жалбоподателката и двата имота по плана на новообразуваните имоти, за които тя претендира. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Веселинка Тодорова Савова Георгиева против заповед № РД-08-168 от 8.09.2010 г. на областния управител на област Монтана за одобряване плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за местността "Манчовото", землище Вършец. С уточненията, направени в хода на съдебното производство, жалбоподателката е поискала да й се отредят бивши имоти № 61046 с площ от 1.805 декара и № 61018 с площ от 1.000 декар. Представила е като доказателство за признати собственически права решение от 10.05.1997 г. по гр. дело № 552/1996 г. на Берковския районен съд. С него в производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато правото на наследници на Георги Иванов Георгиев /между които попада и тя/ върху нива от 5.000 декара в местността "Кършийското" Манчовото в землището на град Вършец при съседи: път; гора и долчина. Въз основа на съдебното решение е издадено решение № 1069 от 26.05.1998 г. на Поземлена комисия - Вършец, което допълва, че признатият за възстановяване имот се намира в местност по § 4. За изясняване на спора, във връзка с идентичността на признатия на жалбоподателката имот и претендираните два имота от нея, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. За изготвяне на заключението, вещото лице, освен приложените документи по делото, е направило справки и в Техническата служба на общината и в Общинска служба "Земеделие". При това е установило, че местността "Манчовото" е обособена в масив № 421, където са новообразувани имоти от № 001 до № 053. От тях само три имота са нанесени на ползватели. Изготвен е и регистър на имотите на бившите собственици /преди образуване на ТЗК/, към който няма помощен план. В него на имот № 420013 е записан бивш собственик - наследници на Георги Иванов Георгиев с площ от 2.307 декара. Въз основа на констатациите, вещото лице е категорично, че и в трите регистъра: на ползвателските имоти; на имотите на собствениците преди ТКЗС и в регистъра на новообразуваните имоти няма нанесени имоти с номера 61046 и 61018. На следващо място е посочило, че в решението за признаване право на собственост, имотът на жалбоподателката не е описан с граници, доколкото трите посочени такива съставляват географски понятия, а не конкретни граници на конкретен имот. Това води до техническа невъзможност да се идентифицира имотът. При тези данни по делото съдът е приел, че след като не може да идентифицира имотът на жалбоподателката и наред с това никъде по плановете и регистрите към тях не са отразени имоти с номера, каквито тя претендира, жалбата й се явява неоснователна и недоказана. Счел е заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти в оспорената му част за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, направени и пред съда в две насоки. На първо място се твърди, че заключението на съдебно-техническата експертиза не е обективно дадено. Доводът е неоснователен. За изготвяне на експертизата, вещото лице е извършило проверка на всички възможни източници: решението на жалбоподателката и регистрите на ползвателите, бившите собственици и тези по плана на новообразуваните имоти. Те дори са приложени към експертизата и от тях е видно, че всички данни в констативната част на експертизата са обосновани и отговарят на отразяванията в регистрите. Вещото лице много старателно е изследвало целия материал, като е направило опит да идентифицира имота по решение № 1069 от 26.05.1998 г. на поземлената комисия. При изслушването му в съдебното заседание на 17.01.201 г. е пояснило, че по начина, по който е ограничен подлежащият на реституция имот, той се намира в края на масива, докато двата обследвани имота, съвпадащи само с номерата 46 и 18 се намират по-навътре, към средата на масива. Констатацията на вещото лице съвпада с приложената от жалбоподателката и в първоинстанционното, и в настоящото производство служебна бележка от 23.04.1997 г. В нея е посочено, че имотът е в най-горната част на блока до гората. Съдът, в изпълнение на задълженията си за служебно начало, е изследвал дори тези съвпадащи по квадратура и последни номера имота: 421.46 и 421.18. Първият от тях е записан на наследници на Ангел Алексов Димитров на основание решение на поземлена комисия № 1433. Вторият е записан на ползвател Георги Маринов Младенов с приключена процедура по трансформиране правото на собственост в право на ползване - оценителен протокол № 308 от 27.09.1995 г. Вещото лице е добавило в съдебното заседание, че освен това ползвателят има и нотариален акт. По този начин, освен че не е установена идентичността на имота, е установено и правно основание, на което обследваните два имота са отредени на лицата, вписани като собственици в регистъра към плана на новообразуваните имоти. В касационната жалба, касаторката твърди че при описанието на имота в съдебното решение от 10.05.1997 г. е пропуснато да се посочи четвъртата граница. Видно е, че това решение не съдържа граници, позволяващи идентификация на имота на място. Пропуските не могат да се отстранят в производството по оспорване на плана на новообразуваните имоти. Още повече, че посочените от нея имоти по номера не са отразени в нито един от плановете, въз основа на които е изготвен планът на новообразуваните имоти. Всички тези обстоятелства са взети предвид от съда. Постановеното от него решение е в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение