Решение № 12567 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение20.11.2024 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2390/17.07.2024 г., постановено по адм. дело 92/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Б. ООД сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Момчилов, против решение 2390 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело 92/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решаващият съд безкритично е приел заключението на вещото лице без да обсъди останалите представени доказателства и негово становище от 01.07.2024г. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Б. ООД, със седалище [населено място], общ. Свищов, чрез процесуален представител адв. Е. Белев от Адвокатска колегия-Пазарджик, представя становище по касационната жалба, в което развива съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Велико Търново е отменил решение за налагане на финансова корекция 03-РД/5612 от 28.11.2023 г. издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с което е наложена финансова корекция Б. ООД в размер на 25 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 1 798 443, 57 лева без ДДС. Административният орган приел, че във връзка с възлагане на процедура с предмет: Инвестиции свързани с достигане на най-високо ниво на биосигурност проведено по реда на ЗУСЕФСУ и ПМС 160, с избран изпълнител Преспа Инвест ООД, възложителят - Б. ООД е допуснал нарушение на разпоредби на законодателството в областта на процедури за избор на изпълнител по реда на ЗУСЕФСУ и ПМС 160, както следва: нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, изразяващо се в липса на обосновка за не разделяне на процедурата за избор на изпълнител на обособени позиции, което попадало в точка 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции /Наредба/, за което е предвиден показател на корекцията 5 %; нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, изразяващо се в ограничаване участието на потенциални участници и нарушаване принципите на конкуренцията, което попадало в точка 12 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което е предвиден показател на корекцията 10 % и нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, изразяващо се в избор на изпълнител, който не отговаря на условията на възложителя, което - попадащо в точка 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което е предвиден показател на корекцията 25%. Така на основание чл.3, ал.2 от предложение второ от Наредбата определил 25% от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на мотиви. За да достигне до постановения извод, съдът е счел, че при постановяване на решението за финансова корекция и в изпълнение на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, административният орган не е обсъдил възраженията на бенефициента. Посочил, че производството е открито във връзка с вътрешен одитен доклад 22 RD5.1 01 на Дирекция Вътрешен одит на ДФЗ и приел, че законово въведеното изискване за определянето на финансова корекция по основание и размер, трябва да е с мотивирано решение, а не да се счита за изпълнено, като се мотивира с дословно преповтаряне на одиторския доклад. По отношение на констатациите за извършено нарушение на разпоредбите на ЗУСЕФСУ и ПМС 160/1.07.2016 г., за които на възложителя е наложена обща финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, съдът приел че не са налице констатираните нередности, съобразно всички събрани доказателства по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221, изр. 2 от АПК препраща към тях. При дължимата проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав не установява допуснати нарушения при неговото постановяване, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Противоположно на изтъкнатите в касационната жалба оплаквания, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани от приобщените по делото доказателства, спрямо които относимите материалноправни норми са приложени правилно от съда. Не съществува ограничение за използване на заключение на вещо лице като доказателствено средство за проверка на събираните по делото писмени доказателства. Видно от становище с вх. 01-2600/43206 от 01.07.2024г., ДФЗ не е направил възражение срещу заключението на съдено-икономическата експертиза(СИЕ), напротив счел че е обективна и компетентно изготвена. С протокол от съдебно заседание на 04.07.2024 г., същата е приета от съда, поради което е станала обвързващо доказателство по делото. Подобно на другите доказателства, съдът правилно е преценил заключенията на СИЕ и на съдебната експертиза (СЕ) с оглед всички данни по делото. По отношение на нередността по т.3 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, съдът правилно е установил, че не е налице твърдяното нарушение. Видно от приета СЕ, се пояснява, че за участието в програмата и одобряването на безвъзмездна финансова помощ по обект: "Инвестиции свързани с достигане на най-високо ниво на биосигурност в свинекомплекс собственост на "Б." ООД, са представени одобрени проекти по всички специалности, които са направени на отделни подобекти/позиции/, като проектите са комплектовани с чертежи, обяснителни записки и количествени сметки. В записките към отделните специалности има подробно описание на строителните дейности на обекта, които както е констатирало вещото лице не могат да бъдат обособени самостоятелно, тъй като са непрекъснати и взаимообвързани дейности. В този контекст, например е доставката на оборудване за дезинсекция на помещения за животни, представлява мрежи различни размери, които се монтират към охладителите - вентилаторите монтирани в сградите за отглеждане на животни, поради което само доставката, не може да съществува самостоятелно, защото трябва да се извърши и монтаж. Инсталациите и съоръженията се предвиждат да се монтират след изпълнение на определени строителни дейности на площадките, съобразно спецификациите им и изискванията на производителите. Видно от одобрените технически проекти и количествени сметки предвидените дейности, описани в публичната покана са свързани с извършване на строително монтажни работи, за които има издадено разрешение за строеж 32 от 17.08.2020 г. и затова съоръженията, предвидени в проектите и не могат да съществуват самостоятелно. По отношение на нередността по т.12 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, че предмета на поръчката не е определен твърде общо, защото в раздел II и раздел VIII от публичната покана се съдържа точно описание на отделните позиции на строителство, доставка и монтаж на инсталации и съоръжения. Правилен е извода на съда, че не е налице и третата нередност по т.14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, защото от приетата СИЕ и от доказателствата по преписката се установява, че Преспа инвест ЕООД е извършвал строителство и СМР, проектиране и изграждане на инсталации, доставка и монтаж на оборудване. Изискването за годишен оборот в минимално определен размер се отнася до общия оборот на кандидатите, а не окончателно формиран от дейност по строителство, доставка и монтаж на оборудване за селското стопанство, както правилно е приел съда. При липсата на установени нарушения при възлагане на обществена поръчка с предмет Инвестиции свързани с достигане на най високо ниво на биосигурност в свинекомплекс собственост на Б. ООД, липсва и основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. Касаторът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Настоящият съдебен състав, счита, че делото не представлява фактическа и/или правна сложност, а заплатеното възнаграждение на адвокат в размер 23 000 лв. е несъразмерно с оглед материалния интерес на делото, поради което следва да бъде намалено до 14 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,