Решение № 1530 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2018 г.

Решение № 1530 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Рътков срещу Решение № 667/6.02.2018 г. постановено по адм. д. № 10447/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожността на Решение № 8793/6.07.2017 г. постановено по адм. д. № 3058/2016 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано - касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, ведно със законните последици. В съдебно заседание касационния жалбоподател поддържа изцяло жалбата и представя подробна писмено становище. Ответната страна - Директор на дирекция "ОДОП " гр. София, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на жалбата. Счита, че не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалвания съдебен акт за правилен, а наведените касационни основания, като не уредени от процесуалната норма не следва да бъдат обсъждани от касационната инстанция в настоящото съдебно производство. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните, както и доказателствата по делото и съобрази наведените касационния основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил, като неоснователен предявения от касатора иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за обявяване нищожност на Решение № 8793/6.07.2017 г. постановено по адм. д. № 3058/2016 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. За да постанови своя съдебен акт АССГ е приел, че предявения пред него иск е допустим, но неоснователен. Посочил е, че до нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата или в правораздавателната власт на съда или в изразената в съдебното решение воля каквито наведените от ищеца пороци не са. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. От съдържанието на тази разпоредба следва, че за да е допустим иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК същия следва да е насочен срещу влязло в сила съдебно решение. Освен това обхвата на проверката в това производство се ограничава до валидността на съдебния акт. Това е така защото необжалваемостта на съдебното решение поражда правните последици от същото и по специално силата на присъдено нещо. След като решението се ползва със сила на присъдено нещо не е възможно преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите. Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни в нито един момент да породят целените правни последици. Установените в съдебната практика изисквания за валидност на съдебното решения са то да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, както и да бъде разбрана изразената воля на съда т. е. за да е налице нищожно решение то следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до нетърпимостта му в правния мир. Правилно АССГ е посочил, че след като решението на Върховният административен съд, осмо отделение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подпис на съдиите, постановили съдебния акт, то не са налице основания за обявяването на същото за нищожно. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Обратно на твърденията в касационната жалба съдът е установил правно-релевантните факти и въз основа на тях е формирал правилни правни изводи, че иска е неоснователен. Първоинстанционният съд като е обсъдил писмените доказателства, е формирал обоснован извод, че по делото оспорващият не е ангажирал доказателства за установяване на твърдените положителни факти, от които би черпил изгодни правни последици. В касационната жалба и представеното писмено становище се навеждат доводи, които са относими в производството по контрол на законосъобразността на ревизионни актове, каквото настоящето производство не е и това е отбелязано и от състава на първоинстанционния съд. Както се посочи по-горе в мотивите доколкото предмет на производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е обявяването на нищожност на съдебно решение, съдът е длъжен да прецени дали са налице изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата. Тъй като в конкретния случай няма наличие на такива, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Неснователни са и останалите доводи на касационния жалбоподател изложени в касационната жалба, тъй като същите касаят правилността на съдебното решение (чиято нищожност се иска), а не неговата валидност. Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Във връзка с изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на АССГ, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение