Решение № 13076 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8940/2019 г.

Решение № 13076 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8940/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Решение Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и на [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Митева, против решение № 2794 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 10641/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение № Ц-13 от 14.09.2018 г. на КЕВР. Касационните жалбоподатели Комисия за енергийно и водно регулиране и [фирма] считат, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърдят, че решението на КЕВР представлява индивидуален административен акт, поради което единствено неговият адресат – [фирма] има правен интерес да го обжалва. За оспорилото го дружество не произтичат неблагоприятни правни последици, тъй като с решението не се въвежда задължение за заплащане на утвърдената разходна компонента, а и задължението за заплащане на такса за дисбаланса възниква само тогава, когато задълженото лице не е извършило допустимите и необходими действия за избягването му, т. е. ползвателят е изцяло отговорен за наличен дисбаланс. Поддържа се, че на участниците в общественото обсъждане предхождащо приемане решението от КЕВР е предоставена обобщена информация в достатъчна степен, при съблюдаване изискването да не се разкрива информация от какъвто и да е характер, включително търговски, финансов и технически, която представлява търговска тайна, освен ако това е необходимо за сключване на търговска сделка. Искат обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно за отмяната му като неправилно, както и присъждане на направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощниците си адвокат Балинова и адвокат Топалов в писмени отговори и съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд София град се развило по жалбата на [фирма] против Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на КЕВР, с което на [фирма] е утвърдена, считано 01.10.2018 г. разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1, 52 лв. / MWh; утвърдени са елементите, формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране и е одобрено, считано от 01.10.2018 г. изменение на малката корекция в размер на 8 %. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспореното пред него решение на Комисията. За да постанови този резултат е приел, че същото е издадено от компетентен орган но при неспазване на установената форма в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационните жалби за недопустимост на оспорването на Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на КЕВР от [фирма]. Оспореното пред съда решение е прието на основание чл. 10 и чл. 24, ал. 8 от Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс, издадена от КЕВР, обн., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм., бр. 57 от 19.07.2019 г., в сила от 19.07.2019 г. (Методиката). Такса при дневен дисбаланс е паричната сума, която ползвателят на мрежата плаща или получава в зависимост от размера на своя дневен дисбаланс – чл. 3, § 9 на Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26.03.2014 г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи (Регламент (ЕС) № 312/2014). Съответно чл. 19, § 1 от същия регламент извежда задължение за ползвателите на мрежата да плащат или да получават (според случая) такси при дневен дисбаланс в зависимост от размера на дневния дисбаланс за всеки газоден. Определение за "ползвател на мрежата" е дадено в чл. 2, § 11 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент /Е0/ № 1775/2005 (Регламент (ЕО) № 715/2009) - това е клиент или потенциален клиент на оператора на преносна система, както и самите оператори на преносни системи, доколкото това им е необходимо, за да изпълняват функциите си, свързани с пренос. Определение за ползвател на мрежа, макар и несъответно на изведеното в Регламент (ЕО) № 715/2009 е дадено и в § 1, т. 16 от ДР на Правилата за търговия с природен газ - физическо или юридическо лице, което има сключен договор за пренос по газопреносна мрежа и договор за покупка и продажба на природен газ за балансиране. При така дадените определения жалбоподателят [фирма] се явява ползвател на мрежата на [фирма], оператор на националната газопреносна мрежа, което се установява от представените по делото договори между двете дружества за достъп и пренос на природен газ по газопреносните мрежи на [фирма] и договор за покупка и продажба на природен газ за балансиране. Като ползвател на мрежата съгласно чл. 19, § 1 от Регламент (ЕС) № 312/2014 за [фирма] възниква задължение да плаща на или да получава от (според случая) оператора на газопреносната мрежа такси при дневен дисбаланс в зависимост от размера на дневния дисбаланс за всеки газоден. При това положение за него е налице правен интерес от оспорване на Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на КЕВР, с което на [фирма] е утвърдена, считано 01.10.2018 г. разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г. Неоснователни са доводите на касаторите, че оспореното решение като индивидуален административен акт може да бъде оспорено само от неговия адресат, в случая единствено от [фирма]. Съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. При това е без значение дали актът има характер на индивидуален, общ или нормативен. Достатъчно за възникване на интерес от обжалване е наличието на нарушени или дори застрашени права, свободи или законни интереси или възникване на задължения. Неоснователни са и доводите, че оспорването е недопустимо, тъй като със своето решение КЕВР не утвърждава крайна приложима цена която да бъде самостоятелно заплащана, защото задължението е за заплащане от ползвателя на мрежата на такса за дисбаланс. Съгласно § 1 и § 3 на чл. 20 от Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията операторът на преносната система представя методиката за изчисляване на таксата при дневен дисбаланс, която ще се прилага в неговата зона за балансиране, за одобрение от националния регулаторен орган, в която методика се определя: а) изчислението на размера на дневния дисбаланс по член 21; б) изчислението на приложимата цена по член 22; както и в) всякакви други необходими параметри. Такава методика е приета от КЕВР с решение по протокол № 227 от 30.11.2016 г., т. 1, на основание чл. 11, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ и член 20, § 1 на Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26.03.2014 г. и въз основа на нея е издадено оспореното решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. Според чл. 12, ал. 1 от тази методика цената на природния газ за балансиране се определя за всеки ден като сбор от цената природния газ за балансиране за деня D, лв. /MWh и разходната компонента на цената на природния газ за балансиране, лв. /MWh. Първият компонент - цената природния газ за балансиране се определя обективно по критериите изведени в чл. 12, ал. 2 от Методиката, а вторият - разходната компонента на цената на природния газ за балансиране се определя годишно, по изведената в чл. 13 от същата методика формула, по предложение на балансьора от КЕВР. След като установяването на размера на разходната компонента става по административен ред, с решение на националния регулаторен орган, то това решение, като пряко рефлектиращо върху ползвателя на мрежата като определящ елемент на таксата за дневен дисбаланс подлежи на оспорване от него. Съдебният контрол над решенията на КЕВР е прогласен в чл. 41, т. 16 от Директива 2009/73 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, а съгласно т. 17 от същата държавите-членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от всяко правителство. Вследствие на това, следва да бъде гарантирано от България като държава-членка на ЕС, че решение като процесното може да бъде обжалвано от предприятието, за което възникват задължения да заплаща такса за балансиране. Не основават недопустимост на жалбата доводите, че [фирма] като ползвател на мрежата отговаря за балансирането на балансовия си портфейл, за да минимизира необходимостта операторите на преносни системи да предприемат действия за балансиране, съответно, че за дружеството освен възможността да възникне задължение за заплащане на такса за дисбаланс е налице и възможност да получи такава. Тези доводи касаят евентуалните последици от приложението на административния акт, които са извън рамките на конкретното производство. Не е налице и твърдяната недопустимост на решението поради недопустимост на жалбата против т. III от решението на КЕВР, с която е одобрена, считано от 01.10.2018 г. изменение на малката корекция в размер на 8 %. Съгласно чл. 22, § 6, б. "г" от Регламент (ЕС) № 312/2014 малката корекция се планира и прилага по недискриминационен начин със следните цели: да не възпира нови участници да навлизат на пазара; да не пречи на развитието на конкурентни пазари; не оказва неблагоприятно въздействие върху презграничната търговия и не води до прекомерен финансов риск за ползвателите на мрежата във връзка с таксите при дневен дисбаланс. Същата е относима към определяне на дневната такса за дисбаланс, като според чл. 10, ал. 3 от Методиката се изразява в % и е в рамките от 3 % до 10 %. Размерът и се определя също от КЕВР, по предложение на балансьора, при което по изложените съображения за допустимост на жалбата относно определената разходна компонента настоящата инстанция намира за допустима и жалбата против решението на административния орган и в тази и част. По изложените съображения настоящата инстанция намира крайният извод на административния съд за допустимост на жалбата на [фирма] за правилен. Установено е по делото, че със заявление с вх. № Е – 15 – 45 - 37 от 02.08.2018 г. [фирма] е предложило за утвърждаване разходна компонента на цената на природния газ за балансиране за газова година 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1. 52 лв. / MWh, на основание чл. 24, ал. 3 от Методиката за определяне на дневната такса за дисбаланс и на основание чл. 24, ал. 1 от същата Методика - размер на приложимия толеранс и на малката корекция. Към заявлението е представена икономическата обосновка на параметрите формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране в конфиденциален и конфиденциален вариант. Изготвен е доклад от дирекция "Природен газ" и дирекция "Правна" с проект за решение, приет от КЕВР с решение по Протокол № 144 от 15.08.2018 г. На 23.08.2018 г. е проведено обществено обсъждане, на което на участниците е предоставен проект на решение, в което основните цифрови показатели са били заместени с многоточие. Присъствалите са поискали предоставянето на подробна информация за отделните елементи, формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране, каквато КЕВР не е разкрила по време на общественото обсъждане, приела е по принцип възраженията им и ги е изпратила до заявителя. С Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на [фирма] е утвърдена, считано 01.10.2018 г. разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1, 52 лв. / MWh; утвърдени са елементите, формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране и е одобрено, считано от 01.10.2018 г. изменение на малката корекция. С решението си КЕВР изцяло е възприела предложението на [фирма]. В съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение на Комисията не съответства на законовите изисквания за форма и е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 170, ал. 2, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), дейността по пренос на природен газ включва и събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за спомагателни услуги, като преработване на природния газ, закупуване на услуги (разходи за балансиране, енергия за покриване на загуби. В чл. 31 ЗЕ се изисква цените, респективно техните компонентни, да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система. В този смисъл оспореното решение на регулатора противоречи на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според които цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Административният съд законосъобразно е приел, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране не отговаря на изискванията за форма. В решението не е посочена каквато и да е конкретна аналитична информация, въз основа на която са определени разходните компонентни. Допуснатото от органа нарушение е съществено, тъй като не позволява на адресатите на акта, а също и на съда, да установи начина, по който е формирана колективната воля на регулаторния орган. Мотивите на комисията не се съдържат и в друг акт, съставляващ част от административната преписка. Съгласно чл. 24, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и 4 от Методиката: 1. в срок до 2 месеца преди началото на всяка газова година балансьорът определя необходими годишни приходи за дейността балансиране по реда на настоящата методика, сумата за освобождаване/компенсиране от сметката за неутралност при балансиране, размера на толеранса в проценти съгласно чл. 11, както и размера на малката корекция в проценти съгласно чл. 10, ал. 3 и 4; 2. въз основа на определените стойности по чл. 14 и чл. 19, ал. 3 и прогнозния сумарен годишен дисбаланс общо за балансовите зони; балансьорът изчислява разходната компонента на цената за дисбаланс съгласно чл. 13; 3. по предложение на балансьора КЕВР утвърждава разходната компонента на цената на природния газ за балансиране; 4. в срок не по-кратък от 55 дни преди началото на всяка газова година балансьорът внася в КЕВР предложението по ал. 3 със заявление, към което прилага писмена обосновка и доказателства за отделните разходи и за връзката им с изпълнението на дейността балансиране, както и други данни, които балансьорът счита за необходимо да представи в подкрепа на подаденото заявление или изискани от КЕВР. В случая балансьорът е внесъл предложение, съдържащо справки за образуване на разходната компонента на цената на природния газ за балансиране, цифров модел за образуване на разходната компонента, обосновка на предложената норма на възвращаемост на капитала, обосновка на параметрите формиращи разходната компонента – в конфиденциален и неконфиденциален вариант и обосновка на предложените за утвърждаване размери на приложимите толеранс и малка корекция. Към заявлението не са представени доказателства за отделните разходи и за връзката им с изпълнението на дейността балансиране. Посочването на обща стойност на отделните компоненти (в таблица), относими към определяне на цената за балансиране не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 4 от Методиката да се представят доказателства за връзката на всеки един от тях, в определения обем, с дейността балансиране. При липсата на такива данни неясно е защо Комисията (а преди нея сформираната работна група) приема тяхната обоснованост, съответно и определянето на разходната компонента на цената за балансиране в предложения размер. Съгласно чл. 13 от Методиката разходната компонента на цената на природния газ за балансиране е стойност с положителен или отрицателен знак за единица дисбаланс, изчислявана от балансьора годишно по формула, посочена в тази разпоредба, а за да се определи законосъобразно разходната компонента на цената за природния газ за балансиране е необходимо да се знаят точно необходимите годишни приходи за дейността балансиране; годишно прехвърлената сума от сметката за неутралност при балансиране и очаквания сумарен годишен дисбаланс за всички балансови зони. Поради това правилен е извода на първоинстанционния съд, че липсата на аналитична информация, която да бъде предмет на обществено обсъждане, обезсмисля същото, съответно не дава възможност на Комисията да извърши дължимата се преценка относно приложението на изведените от самата нея критерии към относимите елементи, на базата на които се определя разходната компонента, включително игнорирането на един от тях – годишно прехвърлена сума от сметката за неутралност при балансиране. В този смисъл следва да се отчете и противоречие в мотивите на Комисията, тъй като с решението си тя отказва да отчете освобождаването на натрупаната сума в сметката при изчисляване на разходната компонента, а преди това на стр. 12 от решението си е посочила какъв е прогнозният размер на сметката за неутралност именно към края на газовата година. Предвиденото в решението освобождаване на салдото в следващи газови периоди е в противоречие с извода на комисията, че същото е неопределяемо преди края на всяка газова година, при установеното с приетото от нея задължение в чл. 24, ал. 7 от Методиката, решение да се постанови най късно 14 дни преди края на всяка газова година. Правилно е прието също в обжалваното решение, че изискуемото се от обществено обсъждане по чл. 14 от Закона за енергетиката е проведено в нарушение на административнопроизводствените правила. Целта на общественото обсъждане е възможността заинтересованите лица да вземат отношение към представеното от балансьора предложение, което е възможно само тогава, когато същото е в обем, позволяващ преценка на неговото изготвяне по посочения в Методиката ред. Неоснователни са доводите в касационните жалби, че за провеждане на общественото обсъждане е предоставена възможната, допустима информация, извън тази, представляваща чувствителна търговска информация, която дава възможност на третите лица да формират позицията си. Балансьорът със заявлението си е представил обосновка на параметрите формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране в конфиденциален и неконфиденциален вариант. Информацията, влизаща в тази категория (конфиденциална), трябва да бъде поставена под ограничителен режим за достъп и използване, т. е. с нея да могат да боравят само хора, които са конкретно определени и им е предоставен изричен достъп от управителните органи на дружеството. Информацията трябва да е защитена по реда на ЗКИ, и то по такъв начин, че да няма свободен достъп до нея от лица, извън посочените от управителните органи. Защитата й следва да е така организирана, че да е възможно нейното опазване и съхранение с технически, организационни, правни, охранителни и др. способи. Конфиденциалната информация също така трябва да е отделена от останалата фирмена информация, като изрично се посочи, че представлява търговска или производствена тайна. В този смисъл за защита на една информация като търговска или производствена тайна се изисква и изрично решение от управляващия орган на дружеството. В подаденото заявление от [фирма] не се съдържа изискуемото се от чл. 9 от Правилата за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна (Правилата) изложение, съдържащо твърденията му за конфиденциалност на всеки един документ от предоставените материали, обосновка за конкретния му характер и обяснение по какъв начин разкриването на информацията би могло да навреди сериозно на личността му, дружеството му или на негов служител. Комисията е възприела твърдяната конфиденциалност без да извърши проверка дали предоставената като конфиденциална информация подлежи на защита, при спазване на поставените от самата нея изисквания и процедури в същите Правила. Не е и отчетено, че [фирма] е единственият в България обществен оператор на газопреносната мрежа, извършващ и дейност по търговското й балансиране, при което е неясно как разкриването на подобен вид информация може да доведе до нарушаване на правилата за конкуренцията. Изведените едва в касационната жалба твърдения в тази насока не могат да валидират извършеното нарушение, а именно, че КЕВР не е предоставила възможност на заинтересованите лица да се запознаят с дължима им се информация и да направят дори аритметична проверка с другите налични публични счетоводни данни за съответствието помежду им. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото исканията на касационните жалбоподатели за присъждане на юрисконсултско възнаграждение са неоснователни. Ответникът по жалбата не претендира присъждане на разноски о делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,