Решение № 248 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2010 г.

Решение № 248 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любима Йорданова Димитрова от гр. София срещу решение № 8372 от 22.06.2010 г. по адм. дело № 838/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 209 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение № 8372 от 22.06.2010 г. по адм. дело № 838/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Любима Йорданова Димитрова от гр. София против решение № 245 от 16.12.2009 г., постановено по преписка № 195/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Предмета на производството пред КЗД, изведен от жалбата на Любима Димитрова е упражнена спрямо нея пряка дискриминация по признаци пол, възраст, образование, лично и обществено положение и политически произход, във връзка с недопускането й до участие в процедура за избор на председател на БАН, с искане за установяване на непряка дискриминация поради въвеждане с правна норма на ограничаващ пасивното избирателно право критерий: поставяне на изискване към кандидатите за ръководна длъжност - председател на БАН да притежават академично звание "академик" или "член-кореспондент". Изложени са също така оплаквания до Комисията за противоречие на изборната процедура с разпоредбите на ЗЗДискр., с КЗПЧОС и с правото на Европейския съюз, и за неравностойното положение на жените-учени в БАН спрямо мъжете - учени в академията. Излага се довод и за възрастова дискриминация, обосновавайки я с факта, че всички академици са над пенсионната възраст за Европейския съюз, а именно - над 65 години, като жалбоподателката сочи, че е подложена и на политическа репресия в БАН поради обстоятелството, че баща й е бил обявен през 1946 г. за "враг на народа". След анализиране на събраните по преписката доказателства и обсъждане доводите на страните, Комисията е постановила оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е оставила жалбата на Любима Димитрова срещу ръководството на Българската академия на науките, в т. ч. срещу член-кореспондент Стефан Воденичаров, председател на Общото събрание на БАН и заместник-председатели: акад. Ангел Гълъбов, ст. н. с. д-р Николай Милошев, Народното събрание на Република България и Министерство на образованието и науката без уважение като неоснователна и е установила, че недопускането на Любима Димитрова до участие в процедурата за избор на председател на БАН през изборна сесия 12 май - 18 юни 2008 г. не представлява нарушение на ЗЗДискр. Прието е от съда, че жалбоподателката не отговаря на изискванията, императивно определени в чл. 5, ал. 3, изр. посл. от Закона за Българската академия на науките и в чл. 25, ал. 1 от Устава на БАН и не е носител на пасивно избирателно право. Тричленният състав на Върховния административен съд след като е обсъдил относимите за настоящото производство доказателства е стигнал до извода за законосъобразност на оспореното решение на комисията и като е отхвърлил жалбата на Любима Димитрова, е постановил законосъобразен съдебен акт. Установено е по безспорен начин, че процедурата за избор на председател на БАН, проведена на изборна сесия 12 май - 18 юни 2008 г., не е дискриминационна. Фактите сочат, че жалбоподателката притежава научно звание "старши научен сътрудник" с придобита научна степен "доктор" и е хабилитиран учен от Института по български език при БАН. Същата е член на академичния състав на БАН по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Устава на БАН и попада в категорията на асоцииран член на академията. Във връзка с открита през 2008 г. процедура за избор на председател на БАН жалбоподателката е подала молба за участие с приложени документи. Същата не е допусната до участие в конкурса на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 3, изр. последно от ЗБАН, съгласно която за председател на академията се избира академик или член-кореспондент - условие, на което Димитрова не отговаря. Отчетено е също така, че процедурните правила не предвиждат възможност за самономинации, а нормативно са определени изчерпателно лицата, които могат да правят предложение за кандидати. Установено е, че в конкретния случай изискването към кандидатите, свързано с притежаването на академично звание "академик" или "член-кореспондент" е нормативно определено и поради това в конкретния случай е налице законова пречка за допускане на кандидата, който не отговаря на посочения критерий, до участие в конкурса. От правния анализ на разпоредбите, регулиращи спорното правоотношение, включително тези относно избора на академици и член-кореспонденти, Комисията е приела, че изискванията за избор на председател на академията се основават единствено на научните качества, достижения и признат авторитет в страната и в чужбина на кандидатите без оглед на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая не се спори, че жалбоподателката не е участвала в конкурс за избор на академик или член-кореспондент. Съпоставена е кандидатурата на Димитрова за председател на БАН спрямо нормата на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., дефинираща пряката дискриминация и е установено, че в случая няма други кандидати, които да са номинирани и допуснати до участие в избора за разлика от жалбоподателката. Установено е, че липсват други лица в сходно на Димитрова положение, чиито кандидатури да са допуснати, въпреки, че не притежават изискуемия статут на действителен или дописен член на академията. При тези данни се налага извода, до който е стигнала КЗД и е възприет от съда, че действията на ръководните органи на БАН, на които е възложена процедурата по избора, не могат да се квалифицират като неравно третиране на жалбоподателката. Правилно е прието от съда, че ответната страна се е съобразила със законовите изисквания и е приложила еднакво спрямо всички кандидати законовите норми, поради което не е извършила пряка дискриминация спрямо Димитрова по някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая не е налице и хипотезата на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., чрез въвеждането в чл. 5, ал. 3 ЗБАН и в чл. 25, ал. 1 УБАН на критериите "академик" или "член-кореспондент" на БАН, на които трябва да отговарят кандидатите за ръководния пост "председател на БАН". КЗД е преценила, че не е налице по-неблагоприятно третиране на Любима Димитрова отколкото други членове от академичния състав на БАН при сравними сходни обстоятелства. Прието е, че въведеният критерий няма дискриминационен характер, предвид на това, че е обоснован от законова цел. Отчетен е специфичния статут на БАН, която по силата на законовите разпоредби представлява национална автономна организация за научни изследвания, осъществява своята дейност въз основа на ЗБАН и приетите от ръководните й органи устав и правилници. Изведен е извода, че естеството на изборната мандатна длъжност "председател на БАН" изисква на тази длъжност да бъде избрано лице с най-високи научни постижения, което се свързва с притежаването на академично звание "академик" или "член - кореспондент". Досежно останалите претенции на жалбоподателката относно обявяване на проведения конкурс за председател на БАН за невалиден и постановяване на решение за провеждане на нов избор, както и относно мерките за реформиране на БАН и приемането на законодателни промени, касаещи пакет от закони, регламентиращи секторните политики "науки, научни изследвания, иновации" и "образование, обучение и младеж", Комисията е посочила, че исканията на Димитрова са извън законово определените й правомощия по чл. 47 ЗЗДискр. Тричленният състав на ВАС е възприел като правилен извода на КЗД, че установеното по смисъла на чл. 5, ал. 3, изречение последно от ЗБАН изискване към кандидатите за председател на БАН, не представлява форма на непряка дискриминация. Анализирана е разпоредбата на чл. 14 КЗПЧОС, по която Република България е страна и съгласно която, упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. По силата на чл. 5, ал. 4 КРБ Конвенцията е част от вътрешното право на Република България и има предимство пред нормите на националното законодателство, които й противоречат. Отчетено е от съда и общностното право, съдържащо детайлна правна уредба на обществените отношения в областта на равното третиране при упражняването на професиите в Директиви 2000/78/ЕО и 2006/54/ЕО. Същите регламентират минималните изисквания досежно борбата с дискриминацията, основана на пол, религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите - членки на принципа за равно третиране. Изключения от този принцип са допустими, само когато това е обективно оправдано с оглед спецификите на националното право, продиктувано е от законна цел и е съобразено с принципа на пропорционалността. Тричленният състав на ВАС след изчерпателен правен анализ на относимите за настоящото производство правни норми във връзка с установените факти е стигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспореното решение на комисията пред първоинстанционния съд, поради което обжалвания съдебен акт е правилен. Пред настоящата инстанция касаторката не опровергава извода на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на оспореното решение на Комисията. Повторно се излагат същите доводи, които са изложени пред първоинстанционния съд и обсъдени с наложени обосновани изводи, които се възприемат изцяло от петчленния състав на ВАС. Материалният закон правилно е приложен и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид направените от процесуалните представители на ответника - КЗД и на заинтересованата страна - БАН искания за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК касационната жалбоподателка Любима Димитрова следва да бъде осъдена да заплати на Комисията и на БАН направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (осемдесет) лева в полза на всеки от тях, съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което