Решение № 14789 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2013 г.

Решение № 14789 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Враца, чрез процесуалния представител юрк. Цветкова срещу решение № 13 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 252/2013 г. по описа на Административен съд - Враца. Изложени са доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се неправилност на изводите на съда относно неточното прилагане на разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО и допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което жалбата на бъде отхвърлена. Ответницата - Десислава Иванова Маринова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд - Враца е решение № 1426 от 5.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - гр. Враца, с което е потвърдено разпореждане № Ра-60 от 15.02.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) към ТП на НОИ - Враца. С предходно разпореждане № Ра-266 от 10.02.2012 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, е разпоредено на Десислава Иванова Маринова да възстанови недобросъвестно полученото от нея обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО общо в размер на 2888,72 лв., от които 1773,13 лв. - главница за периода 15.09.2008 г. - 11.05.2009 г. и 115,59 лв. - лихва. В разпореждането, потвърдено с оспореното в първоинстанционното решение, е посочено, че длъжникът има вземане от държавното обществено осигуряване, произтичащо от болничен лист № А3418520, поради което и на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е разпоредено следното: 1. Да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от получена от Десислава Иванова Маринова обща сума в размер на 2888,72 лв., установено по основание и размер с разпореждане № Ра-266 от 10.02.2012 г., от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за отглеждане на дете, до размера на задължението; 2. От парично обезщетение за м. януари 2013 г. по посочения болничен лист, на Десислава Иванова Маринова да се удържи сума в размер на 21,83 лв., както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението. С обжалвания съдебен акт е отменено оспореното решение № 1426 от 05.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № Ра -60 от 15.02.2013 г. За да постанови този резултат, съдът е приел за неправилен извода на административния орган, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 4 от КСО и че разпореждане № РА-226/10.02.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на неправилно извършени осигурителни плащания е влязло в сила на 29.03.2012 г. и подлежи на изпълнение. Съдът е обосновал заключение, че материалноправните изисквания за законност на принудителното изпълнение по чл. 114, ал. 4 от КСО чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО обхващат съществуването на законосъобразно задължение от осигурително плащане, което подлежи на изпълнение. Приел е, че разпореждане № РА-266/10.02.2012 г. не е връчено редовно на осигуреното лице, поради което не подлежи на изпълнение. Върху приложеното известие за доставяне липсва отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес, както и липсва отбелязване на имената и подпис на длъжностното лице, което удостоверява този факт. Съдът е констатирал, че по делото липсват други данни за връчване, респ. не е надлежно установено, че Маринова не е намерена на постоянния си адрес, поради което неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО и е поставил съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определеното за целта място в ТП на НОИ - Враца. Като краен резултат е обосновал извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - разпореждане № Ра-226/10.02.2012 г. не е връчено редовно на жалбоподателката в първоинстанционното производство и не може да се третира като влязъл в сила административен акт, на чието фактическо основание да се разпореди прихващане на изискуемите вземания на осигурителния орган, което е лишило Маринова от възможността на участва в процеса и да защити правата си. Решението е правилно. Въз основа на правилно установените по делото факти, след техния анализ и обсъждане на приложимите за случая материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. При постановяване на обжалваното решение съдът се е позовал на релевантните за спора обстоятелства и факти, за да отговори на спорния по делото въпрос относно спазване изискванията на чл. 110, ал. 4 от КСО за връчване на разпореждане № Ра-226/10.02.2012 г. за възстановяване на неправомерно изплатено обезщетение по чл. 53, ал. 3 от КСО на ответницата в настоящото производство. Въз основа на това разпореждане е издадено последващо - № Ра- 60/15.02.2013 г., с което е наредено прихващане с парично обезщетение по болничен лист на основание чл. 114, ал. 4 от КСО, потвърдено с оспореното пред съда решение № Ж-85-1/15.07.2011 г. на директора на РУ "СО" - Хасково. С оглед представените по делото доказателства е правилен изводът на съда, че разпореждането за възстановяване на получените суми по чл. 53 от КСО не е връчено редовно на лицето, поради което не е влязло в сила, не подлежи на изпълнение и не може да послужи за прихващане с изискуемо вземане на осигуреното лице. Съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс, на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В случая административният орган не е спазил изискванията, изрично уредени в чл. 110, ал. 4 от КСО за редовно връчване на индивидуалния административен акт - разпореждане № Ра-226/10.02.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Враца. Съгласно цитираната разпоредба разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. По делото не са представени доказателства разпореждането за възстановяване на неправомерно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 4 от КСО да е било връчено лично срещу подпис на Десислава Маринова, нито по пощата с обратна разписка на постоянния адрес на лицето, или по месторабота. Видно от представеното известие за доставяне на "М и БМ Експрес" ООД е направено отбелязване, че пратката е непотърсена, което не може да се приравни на ненамиране на лицето на посочения постоянен адрес. Останалите, адресирани до Маринова съобщения, които са представени от административния орган, са връчени лично на нея на същия адрес. Отсъствието на адресата при посещението на служител на куриерското дружество не означава, че лицето не е намерено на постоянния си адрес по смисъла на чл. 110, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.) е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Ал. 2 на същата норма предвижда възможност препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 да се доставят на лице, пълнолетен чл. на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Съгласно чл. 5, ал. 3 от общите правила, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В случая административният орган е изпратил разпореждането на адреса на Маринова с писмо с обратна разписка, като върху известието за доставяне няма отбелязване, че пратката е връчена лично на лицето или на негов представител. Твърдението в касационната жалба, че операторът на пощенските услуги е спазил изискванията на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, е недоказан. Когато пратката не е потърсена, административният орган следва да предприеме необходимите действия за надлежно връчване на административния акт. В тази хипотеза не се касае за ненамиране на лицето на постоянния му адрес, за да се пристъпи към връчване чрез другия способ, предвиден в чл. 110, ал. 4 от КСО - поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. При тази данни правилно съдът е направил извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо нарушаване правото на защита на осигуреното лице. Констатираното нарушение води до незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, тъй като са постановени въз основа на административен акт, който не е влязъл в сила и следователно не подлежи на изпълнение. С оглед изложеното и след извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,