Решение № 15446 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2020 г.

Решение № 15446 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Мондо Плевен" ЕООД, чрез адв. Г. Юрукова срещу Решение № 2523 от 22.11.2019 г. по адм. дело № 619/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 10466 от 11.06.2019 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска "Кебап 134", находящ се в гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 183, стопанисван от "Мондо Плевен" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи, че съдът не е обсъждал доказателствата по делото, съвкупно и по отделно и е формирал неправилен и необоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед за наложена ПАМ. Твърди се, че по делото няма доказателства за компетентност на органа, издал обжалвания административен акт. На следващ място, касационният жалбоподател поддържа, че срокът на наложената ПАМ е изключително дълъг, като не може да се твърди, че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото, след като стойността на покупката, за която не е издаден касов бон е само 6, 68 лева. В обобщение се иска отмяната на решението и връщане на делото на друг състав на АС Благоевград или постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед. Ответникът по касационната жалба – началник сектор "Мобилни групи" Велико Търново в отдел "ОД" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", ГД "ФК" при ЦУ на НАП, представляван от ст. юрк. Н. Младенова в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесната ЗПАМ № 10466 от 11.06.2019 г., издадена от началник сектор "МГ" – Велико Търново, в отдел "ОД" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Мондо Плевен" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска "Кебап 134", находящ се в гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 183, стопанисван от "Мондо Плевен" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Установено е, че на 5.06.2019 г. е извършена проверка на обекта относно спазване на данъчното и осигурителното законодателство. В 15: 15 часа е извършена контролна покупка на един брой " Double XX Burger" плюс пържени картофи на стойност 4, 89 лева и фанта грозде кен на стойност 1, 79 лева или на обща стойност 6, 68 лева, заплатени в брой с една банкнота от 10, 00 лева и една монета от 0, 20 лева от П. Петков – инспектор по приходите. Плащането е прието от И. Неделчева – готвач в обекта. За извършеното плащане не е издадена фискална бележка или бележка от кочан, който е наличен в обекта. В 16: 15 часа е закупен голям дюнер на стойност 4, 39 лева, за който е издадена бележка от кочан № 4 от 5.06.2019 г. Установено е, че фискалното устройство е изпратено за ремонт в деня на проверката заедно със свидетелството за регистрация, паспорта и договора за сервиз. Представени са КДФО за 2019 г., кочан за касови бележки, от който е видно, че са издадени три броя от 5.11.2016 г. Въз основа на тези факти приходният орган е приел, че дружеството като задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите /нар. Наредбата/ не е спазило реда и начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/ продажба, с което е изпълнен състава на чл. 25, ал. 1 вр. ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 ЗДДС. При определяне продължителността на срока на ПАМ в заповедта е отразено, че се вземат предвид: високата степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето; законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство, налично и работещо в обекта; правилното определяне на реализираните приходи; спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина. В обобщение е посочено, че с оглед промяната на отчитане на дейността на търговеца и индиректно недопускане на вреда за фиска, срокът от 14 дни е необходим срок за реализирането им. Съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед за ПАМ. Приел е, че посоченото нарушение е доказано, доколкото констатираната при проверката липса на фискално устройство в обекта с причина изпращането му на сервиз в Благоевград не освобождава търговеца от задължението му да спазва реда и/или начина за издаване на съответен документ за продажба съгласно чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредбата и съответно, при проверката е констатирано наличието в обекта на кочан с касови бележки, но такъв документ не е бил издаден за извършената на 5.06.2019 г. контролна покупка на стойност 6, 68 лева. Във връзка със срока на ПАМ съдът е посочил, че при съобразяване на принципа на съразмерност и с оглед тежестта на нарушението законосъобразно органът е определил срок от 14 дни на мярката, като продължителността е съобразена с целената превенция за преустановяване на неизпълнението на законовото задължение. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка или бележка от кочан. Неоснователно е твърдението на касатора за недоказаност на твърдяното в административния акт нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект за срок от 30 дни" се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В заповедта изрично е посочено, че дружеството се явява задължен субект по смисъла на чл. 3 от Наредбата и е длъжен при всяка продажба да издава фискален бон или бележка от кочан. Към датата и часа на извършване на контролната покупка не е издаден нито фискален бон, нито бележка от кочан. В обекта има кочан за касови бележки, от който е видно, че последните бележки са издадени на 5.11.2016 г. От друга страна, действително са налице писмени доказателства, че фискалното устройство в обекта е изпратено за ремонт, но този факт не освобождава търговеца да издаде бележка от кочан за осъществените продажби, което задължение е изрично записано в чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че необосновано АС Благоевград е приел, че при съобразяване с принципа на съразмерност административният орган е определил 14-дневен срок на наложената ПАМ. В заповедта е отразено, че срокът е подходящ с оглед защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в търговския обект и правилно отчитане на реализираните обороти. Следователно, в акта са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това каква е стойността на продажбата/покупката, къде се намира обекта, какъв е оборотът му, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. В този смисъл при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В процесния случай административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й и охрана на интереса на фиска. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Следователно, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, АС Благоевград е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което административният акт бъде отменен. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени поисканите разноски в общ размер на 870 лева съгласно представения списък, представляващи заплатена държавна такса в размер на 370 лева и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение