Решение № 3661 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16080/2013 г.

Решение № 3661 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16080/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив срещу решение № 2087 от 04.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2244/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че направеният извод за това, че трудът на Гълъбина Мирчева на длъжност "дозировчик" за периода 04.04.1973 г. - 29.07.2980 г. при работодателя Фуражен завод, село Поповица при АПК - Асеновград отговаря на предпоставките на чл. 52а1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), е неправилен. Касационният жалбоподател твърди, че не са налице данни относно извършваната дейност в производството на премикси и микроелементи, а логичен е изводът за производство на естествени фуражи. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друго решение, с което жалбата на Гълъбина Мирчева да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Гълъбина Стоянова Мирчева, чрез адв. Василева като процесуален представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отменено като незаконосъобразно решение № 347 от 26.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Гълъбина Стоянова Мирчева срещу разпореждане № 4403034794, взето с протокол № ПР-672/09.03.2011 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив и преписката е изпратена на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне по направеното със заявлението искане, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че неправилно пенсионният орган е отказал зачитането на спорния осигурителен стаж, положен от Мирчева като "дозировчик" във Фуражен завод, с. Поповица при АПК - Асеновград за периода от 04.04.1973 г. до 29.07.1980 г. като такъв от втора категория. Обосновал е извод, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КСО във вр. с § 9, ал. 3 от Преходните и Заключителните разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като трудът й попада във втора категория, след като за процесния период е осъществявала трудовите си функции като "дозировач" в селското стопанство при условията на чл. 52а1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Относно стажа на жалбоподателката при осигурителя "Комплект" - Садово на длъжност "машинист" първоинстанционният съд е възприел констатациите на административния орган, че прослуженият стаж е 10 месеца и 27 дни. Този извод се споделя и от настоящата инстанция. За да определи труда на Мирчева като "дозировач на компоненти ..... при производството на премикси и микроелементи", Административен съд - Пловдив се е позовал на чл. 2, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1831/2003 г. относно дефиницията на понятието "премикси" и Наредба № 2 за контрола върху комбинираните фуражи и суровините (отм.), чието приложно поле касае ветеринарното и фитосанитарното състояние и годността на фуражите и суровините за тях, произвеждани за собствени нужди от селскостопанските организации, свинекомплекси, птицекомбинати, рибарници и др. Приел е, че фуражният завод като предприятие за производство на фураж е било част от селскостопанската организация АПК - Асеновград, част от нейния "Комплекс за угояване на телета", а Мирчева е била заета непосредствено с основната дейност на завода - производство на различни видове фуражи за угояване на телета, като е извършвала дейност по дозиране на различни видове фуражи за угояване на телета, вкл. на премикси и микроелементи. Въз основа на тези разсъждения и като е приел, че прослужените 7 г., 3 м. и 26 дни са положени при условията на втора категория труд, то при превръщането им в трета, общият осигурителен стаж на лицето би бил 12 г., 10 м. и 22 дни, поради което би било налице и това условие по отношение на жалбоподателката в първоинстанционното и ответница в настоящото производство за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 4 във вр. с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че при подадено заявление от Мирчева за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, пенсионният орган с разпореждане № 4403034794, взето по протокол № ПР-672/09.03.2011 г., й е отказал на основание чл. 68, ал. 4 от КСО във вр. с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (в редакцията към 31.12.2010 г.). Наличният редовно оформен осигурителен стаж на Мирчева в трудовата й книжка възлиза на 11 години и 23 дни от трета категория. Жалбоподателката е подала възражение срещу постановения отказ на пенсионния орган, като е направила искане за прилагане на чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2 от АПК по отношение на противоречащи данни за началната, крайната дата и продължителността на осигурителния стаж за времето 01.10.1989 г. - 27.08.1990 г. във фирма "Комплект" - Садово и за неизясняване на категорията труд, положен на длъжност "дозировчик" за времето 04.04.1973 г. - 29.07.1980 г. във Фуражен завод, с. Поповица. При осъществения административен контрол по реда на чл. 117 от КСО е прието, че за Мирчева не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки, а именно да има действително прослужен стаж от 12 години. В трудовата й книжка е вписано, че осигурителният й стаж, положен във фирма "Комплект" - Садово от 01.10.1989 г. до 27.08.1990 г. на длъжност "машинист" е с посочена продължителност 1 г., 10 месеца и 27 дни, но при календарна продължителност от 10 месеца и 27 дни, като пенсионният орган е приложил разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 1 от НПОС и е приел, че положеният стаж възлиза на 10 месеца и 27 дни. Относно спорния период 04.04.1973 г. - 29.07.1980 г. и категорията на труда при работодателя Фуражен завод, с. Поповица при АПК - Асеновград, където Гълъбина Стоянова Мирчева според вписването в трудовата книжка е изпълнявала длъжността "дозировчик" в селското стопанство, административният орган е приел, че не разполага с необходимите доказателства, от които да направи категоричен и безспорен извод за вида на категорията труд, положен от нея, липсва и предложение от осигурителя в тази насока. В оспореното решение е посочено, че е изпратено писмо до осигурителя с искане да се изясни при какви условия е положения труд като дозировчик и да се направи предложение за категоризирането му, но отговор не е получен. Отбелязано е, че в списъка на длъжностите в чл. 66и от ПКТП липсва дозировчик. При тези данни директорът на ТП на НОИ - Пловдив е приел, че положеният от Мирчева труд във Фуражен завод, с. Поповица е от трета категория, поради което е оставил без уважение жалбата й срещу разпореждане № 4403034794 по протокол № ПР-672/09.03.2011 г. на пенсионния орган. По делото са представени разплащателните ведомости на Телеугоителен комплекс - с. Поповица, от които се установява, че жалбоподателката в първоинстанционното производство фигурира в тях за периода 01.07.1973 г. - 29.07.1980 г., но не е отбелязана категорията труд. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КСО, в относимата редакция, в случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1 - 3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените. Заявителката е поискала прилагане на нормата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (в редакцията до отмяната й - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. В случая е приложима и разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от НПОС (в редакцията на ДВ, бр. 2 от 8.01.2010 г.), която предвижда, че времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. По делото не се спори, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 68, ал. 4 (отм.) от КСО с изключение на една - наличие на поне 12 години действителен стаж, като административният орган е приел, че Мирчева има такъв от 10 години и 23 дни. Основният спорен въпрос е дали положеният от Мирчева труд като "дозировчик" за периода 04.04.1973 г. - 29.07.1980 г. е от втора или от трета категория. По делото е назначена специализирана съдебна експертиза в областта на производството на фуражи, като са поставени следните въпроси: 1. Положеният от Гълъбина Мирчева труд на длъжност "дозировчик" във Фуражен завод - с. Поповица в отрасъл селско стопанство попада ли в обхвата на чл. 52а1 от ПКТП (отм.) относно длъжността "дозировач на компоненти, ...... при производството на премикси и микроелементи" и влизат ли същите в състава на комбинираните фуражи и 2. Попада ли същият труд в обхвата на чл. 66и от ПКТП относно длъжността "минералчик ....... при производство на комбинирани фуражи" и извършва ли дозиране и обогатяване на комбинираните фуражи с минерали. След многократни опити на съда да издири компетентно вещо лице, такава не е изслушана по делото. Съдът не е постановил и определение за заличаването й. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че Мирчева е работила във Фуражен завод, с. Поповица към АПК - Асеновград на длъжността "дозировчик" в периода от 01.07.1973 г. до 29.07.1980 г., без да е посочено коя категория е извършвания от нея труд. При така изяснената фактическа обстановка и позовавайки се на регламент /ЕО/ № 1831/2003 г. (относно понятието премикси) и Наредба № 2 за контрола върху комбинираните фуражи и суровините, неправилно Административен съд - Пловдив е отменил обжалвания административен акт и потвърденото с него разпореждане, като е приел, че положеният от жалбоподателката труд е "дозировач на компоненти ..... при производството на премикси и микроелементи" и попада в обхвата на втора категория труд съгласно чл. 52а1 от ПКТП (отм.). В касационната жалба са изложени доводи, че необосновано съдът е приел положеният от ответницата в настоящото производство труд като такъв по втора категория, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства, че тя е извършвала дейност по производство и дозиране именно на микроелементи и премикси, т. е. като "дозировчик" по смисъла на чл. 52а1 от ПКТП (отм.). Този довод на касационния жалбоподател се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда установяването на осигурителния стаж да се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документи по утвърден образец, издадени от осигурителя. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба издаденият документ за установяване на осигурителния стаж трябва да се основава на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай записванията в трудовата книжка на работничката удостоверяват обстоятелството, че от 04.04.1973 г. до 29.07.1980 г. тя е работила във Фуражен завод, с. Поповица, като длъжността й е "дозировчик", а вида дейност - селско стопанство, без да е посочена категорията труд. От данните по делото и от извършената съдебно-счетоводна експертиза в производството пред Административен съд - Пловдив се установява, че Гълъбина Стоянова Мирчева фигурира за времето от 01.07.1973 г. до 29.07.1980 г. на същата длъжност, но категорията труд не е отбелязана. Не са събрани данни от осигурителя или неговия правоприемник, които да направят предложение за категоризиране на труда или да представят писмени документи за изясняване на въпросите с осъществявания производствен цикъл и трудовите функции, изпълнявани от работничката във Фуражен завод на Телеугоителен комплекс, с. Поповица към АПК - Асеновград. При липсата на достатъчно писмени данни по делото и без да е извършена проверка в архива на НОИ (извън месечните разплащателни ведомости за процесния период) и при осигурителя, неправилно назначената специализирана съдебна експертиза не е била изслушана. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза не може да се направи извод за съществения по делото въпрос, а именно изпълняваната от Мирчева длъжност "дозировчик" съответства ли на длъжността "дозировач на компоненти ...... при производството на премикси и микроелементи" съгласно чл. 52а1 от ПКТП (отм.) или "минералчик ..... при производство на комбинирани фуражи" съгласно чл. 66и от ПКТП (отм.). Съдът е следвало да назначи вещо лице специалист по организацията на труда, което да отговори на поставените в допуснатата по делото специализирана съдебна експертиза въпроси. Отговорите на тези въпроси и особено на първия от тях: има ли съответствие в трудовите функции на длъжността "дозировчик" във Фуражен завод на Телеугоителен комплекс, с. Поповица към АПК - Асеновград, след проверка в документацията при осигурителя, респ. неговия правоприемник, както и в архива на НОИ, с тези на длъжността "дозировач на компоненти ...... при производството на премикси и микроелементи" съгласно чл. 52а1 от ПКТП (отм.), са от съществено значение за спора и определянето на категорията на положения от Мирчева труд за посочения период. Изводите на Административен съд - Пловдив са необосновани, а основаното на тях решение е неправилно. По делото липсват категорични данни, въз основа на които да се направи извод, че длъжността "дозировчик" в отрасъла селско стопанство, в "Главен корпус - производство" на Фуражен завод, с. Поповица към "Телеугоителен комплекс", част от АПК - Асеновград, в който Гълъбина Мирчева е придобила процесния трудов стаж, попада в хипотезата на чл. 52а1 от ПКТП (отм.). Касае се за въпроси, разрешаването на които изискват специални знания, каквито съдът не притежава, поради което за установяване на релевантните факти е било необходимо изготвяне на заключение от вещо лице - специалист по организацията на труда. Като не е изслушал такава експертиза, Административен съд - Пловдив на практика не е изяснил спорния по делото въпрос и е изградил правните си изводи при липса на достатъчно доказателства, относими към категорията на положения труд. Неизясняването на спора от фактическа страна препятства възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в пълен обем. Обжалваното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Констатираните пороци представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна като неправилно по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,