Решение № 15246 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2017 г.

Решение № 15246 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Е. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 113 от 05.07.2017 г., постановено по адм. дело № 157/2017 г. на Административен съд - Я., с което съдът е отхвърлил жалбата на Е. срещу приложена принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик", обективирана в констативен протокол № 000984/30.05.2017 г. на старши полицай в звено "Общинска полиция", О. Я.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е ценил вярно тяхната доказателствена тежест, поради което е достигнал до неправилен извод за извършено от него административно нарушение и в противоречие със закона е приел, че приложената ПАМ е законосъобразна. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Е. К. - старши полицай в звено "Общинска полиция" при О. Я. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че при извършена проверка на 30.05.2017 г. старши полицай при звено "Общинска полиция", О. Я. е констатирал, че лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г. Е., е паркиран в зона за платено паркиране, без водачът да е заплатил дължимите суми. Мястото е било обозначено с неподвижен пътен знак МПС, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. П. това е приложил ПАМ "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на собственика" на основание чл. 171, т. 5, б. "б"ЗДвП. От приетите по делото доказателства съдът е установил мястото на нарушението, което е отредено за зона за платено паркиране и престой "Синя зона" и обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на ППС. П. делото е безспорно, че автомобилът на Е. е паркиран в зона за платено паркиране; безспорно е, че не е заплатил дължимите суми за почасов престой; безспорно е, че на автомобила е поставено техническо средство тип "скоба". Не е спорно, а видно и от констативния протокол, че три часа след поставяне на "скобата" лекият автомобил е преместен принудително от органите на "Общинска полиция". При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че за прилагане на конкретната ПАМ е необходимо и достатъчно автомобилът да е паркиран в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на превозното средство. Обсъдил е в съвкупност приетите по делото доказателства и е обосновал извод, че е доказано по безспорен начин фактическото основание за прилагане на ПАМ. След анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и установените по делото факти е направил извод, че са изпълнени материалноправните предпоставките за прилагане на ПАМ. Касационният съдебен състав не споделя тези изводи. Според чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП пътно превозно средство се премества без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС. С. чл. 167, ал. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината, могат да използват техническо средство за принудителното задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП до заплащането на цената и разходите по прилагането на техническото средство. Техническото средство може да се прилага единствено и само по отношение на пътно превозно средство, за което не е заплатена съответната такса. Анализът на приложимите разпоредби води до извод, че ППС, което е паркирано в определените от кмета места за платено паркиране и за което не е платена съответната такса, може само да бъде блокирано с техническо средство, но по отношение на него не може да се прилага принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 ЗДвП - преместване на ППС без знанието на неговия собственик. Въведената ПАМ "преместване на престояло блокирано със скоба МПС повече от три часа в зона за платено паркиране и престой" в утвърдените от кмета на О. Я. В. правила за дейността на ОП "Платени зони за паркиране" противоречи на нормите на чл. 99, ал. 3 ЗДвП, чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от Вътрешните правила за дейността на ОП "Платени зони за паркиране" директорът на ОП "Платено паркиране" е разширил случаите на преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач в противоречие с предвидените в императивни текстове на закона хипотези и по този начин недопустимо е създал принудителна административна мярка във вътрешен акт на общинско предприятие, за което няма законова делегация. Въведеното правомощие на служителите на общинското предприятие противоречи на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, доколкото посочената разпоредба предвижда като единствена приложима принудителна административна мярка при неплащане на таксата за паркиране "използване на техническо средства за принудително задържане на пътно превозно средство", а не и принудително репатриране на специализиран охраняем паркинг. Случаите, в които се прилагат принудителни административни мерки, се уреждат със закон. Предвид изложеното, неправилен е първоинстанционният извод за законосъобразност на приложената ПАМ. Фактическите установявания по делото водят до извод, че не е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 5, б"б" ЗДвП, тъй като не е осъществена първата предпоставка, а именно превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение. Вярно е, че автомобилът на касатора е бил паркиран на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, но не е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, а на място, отредено по съответния ред за платено паркиране и престой. За незаплащането на престоя си на водача е приложена съответната ПАМ, предвидена в закона. В случая принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б"б" ЗДвП е неприложима. Като е отхвърлил жалбата на Г. Енев, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка, на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, с отмяна на приложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касатора за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции е основателно. Същото е доказано и по размер. Видно от приложените договори за правна помощ и съдействие /л. 7 от адм. д. № 157/2017 г. на АС-Я. и л. 6 от настоящото дело/, касаторът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 1800 лева, както и 15 лв. държавни такси за двете съдебни инстанции. Възражение за прекомерност на претендираните разноски не е направено от ответника. Воден от горното, Върховният административен съд