Решение № 10172 от 10.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/ срещу решение 7339 от 07.12.2021 г. постановено по адм. дело 1363/2021 г. по описа на Административен съд - София-град. С атакуваното решение по жалба на Калиста ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С878-0084527/13.01.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - паркинг, находящ се в гр. София, ул. 6-ти септември 50 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че мотивите на издадената ЗПАМ по отношение на срока са бланкетни. Не е налице и твърдяното несъответствие на акта с целта на закона. Процесната ЗПАМ е напълно мотивирана. Въз основа на горните твърдения се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира разноски по делото. Ответникът Калиста ООД, в приложен по делото отговор по касационната жалба я оспорва. Сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при съобразяване на приложимите материално правни и процесуално правни разпоредби и е обосновано. Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и основателна. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като необосновано и немотивирано следва да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната ЗПАМ, с която е запечатан търговски обект - паркинг, находящ се в гр. София, ул. 6-ти септември 50, стопанисван от Калиста ООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. По делото е установено, че при извършена проверка в търговския обект - паркинг, находящ се в гр. София, ул. 6-ти септември 50, стопанисван от Калиста ООД на 07.01.2021 г. в 10:39 ч. е извършена контролна покупка на услуга - паркинг на МПС на обща стойност 2.50 лв., заплатена в брой и в лева от органа по приходите преди легитимация. При покупката не е издаден касов бон, нито бележка от кочан, с ръчни касови бележки. След легитимация на органите по приходите и в хода на проверката са отпечатани КЛЕН 01 за датата на проверката 07.01.2021 г. за часовия диапазон от 08:21 ч. до 10:39 ч. и ДФО 000291/07.01.2021 г., от които е видно, че извършената покупка за сумата от 2.50 лв. не е регистрирана на фискалното устройство чрез издаване на касова бележка. При проверката е установена разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства. В момента на проверката фактическата наличност на парите в касата е в размер на 38 лв., а съгласно отразеното във фискалната памет на фискалното устройство стойността на извършваните продажби са в размер 12 лв. Разликата възлиза на сумата 26 лв. Гореизложеното органът по приходите е установил въз основа на следните доказателства: протокол сер. АА 0084527/07.01.2021 г.; КЛЕН 01 за датата на проверката за часовия диапазон от 08:21 ч. до 10:39 ч. и ДФО 000291/07.01.2021 г.; Опис на парите в касата на датата на проверката; Саморъчно писмено обеснение от К. Д. от 07.01.2021 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма и не е налице съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя и да представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. За да отмени процеснта заповед, първоинстанционният съд е приел, че изложените мотиви за определяне на срока на мярката са бланкетни. Съдът е посочил, че независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение, вида и характера на търговската дейност, аргументите във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай. Според съда бланкетните мотиви следва да бъдат приравнени на липсващи мотиви, което, от своя страна, обосновава неспазване на установената от закона форма. Направен е извод, че продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ, се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Въз основа на тези мотиви е отменена заповедта и в полза на търговеца са присъдени разноски. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд, е описал в мотивите си приложимите разпоредби както ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Въз основа на тях, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз до 30 дни. Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 25 от Наредбата е установено. За констатирането му от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма, в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта не е съобразена с целта на закона. Предвид разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Съответствието на акта с целта на закона трябва да бъде разграничавано от съответствието му с принципа на съразмерност. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. Преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. В заповедта са посочени конкретни мотиви относно размера на наложения срок на ПАМ от 14 дни. Взети са предвид неиздаването на фискален бон за покупка на стойност 2.50 лв., установената разлика на парите в размер на 26 лв. между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Общият размер на разноските е 270 лв., от които юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв. и заплатена от административния орган държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение