Решение № 7061 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2014. г.

Решение № 7061 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2014. г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ към Министерство на правосъдието против решение № 101 от 11.06.2014 г. по адм. дело № 63/2014, постановено от Административен съд Стара Загора. Със същото ГДИН е осъдена да заплати на Георги Георгиев, излежаващ наказание "лишаване от свобода" понастоящем в Затвора гр. Ловеч сумата от 650 лева, представляваща обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служителите на администрацията на Затвора - Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия по време на пребиваването на ищеца там. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания в жалбата са - нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Георги Георгиев не изразява становище по депозираната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационното обжалване на решението. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е искал да бъде обезщетен за вредите, причинени му от бездействието на длъжностни лица на ответника - ГДИН, при пребиваването му в Затвора - Стара Загора като етапно конвоирано лице и по чужда делегация за период - подробно описан в обжалваното решение. Твърдяното от ищеца бездействие се е изразявало в неосигуряване на достатъчна квадратура, полагаща се на едно лице при престоя му в ареста, постоянен достъп до санитарен възел, постоянно течаща вода в спалните помещения и на условия за поддържане на личната хигиена. Ищецът е поддържал, че от бездействието на ответника за него са настъпили вреди, изразяващи се в нанесени травми, касаещи морала, физическото и психическото му здраве - психо и емоционален дискомфорт, унизено човешко достойнство по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 650 лева. Изложени са подробни мотиви, че в конкретния случай са причинени неудобства на Георгиев, свързани с облекчаване физиологичните нужди в кофа, липсата на постоянно течаща вода в спалното помещение, липсата на минимална свободна жилищна площ и възможност за двигателна активност. Тези неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание, и които са довели до понесените от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания имат за последица унижаване на човешкото достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Прието е, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваното наказание, макар и без конкретно увреждане на здравето, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация в нарушение на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнствата им. Административният съд се е позовал на практиката на ЕСПЧ. Преценил е, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ и е присъдил обезщетение по справедливост съобразено с разпоредбата на чл. 52 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за предмета на делото - незаконосъобразност на бездействия на административния орган по изпълнение на наказанията, от които са настъпили твърдените вреди за лицето. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейския съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/. В своята практика Европейски съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Според установените от ЕСПЧ стандарти и като е констатирал по много от делата образувани пред него факти, идентични с тези, установени по настоящото дело досежно условията в затвора, приема наличие на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. В настоящия казус, подлагането на задържания на срама от облекчаването в кофа в присъствието на съкилийниците му и от присъствието му докато тази кофа се ползва от тях, не може да се оцени като необходимо с оглед на конкретните обстоятелства, защото позволението да се посети тоалетната в случая не представлява конкретни и сериозни рискове за сигурността. Такива рискове не са сочени от правителството като основание за ограничението на броя на дневните посещения на задържаните в Пловдивската окръжна следствена служба до тоалетната през разглеждания период. В предвид на това, макар да липсват данни, че условията на задържане или режимът са били насочени към унизяването или обидата на жалбоподателя, или че те са имали специално въздействие върху физическото и умственото му здраве не следва да се омаловажават и да се подлагат на съмнение, че някои аспекти от описания по-горе строг режим са унизителни за лишения от свобода/задържания. С оглед безспорно установените фактически обстоятелства, че ищеца е лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, в продължение на 43 денонощия, за периода от 27.03.2009 г. - 7.08.2012 г., по време на етапното конвоиране на лишения от свобода в Затвора - Стара Загора, същият е бил поставен в условия да не ползва санитарен възел в затворническото помещение, като извършва физиологичните си нужди в кофа, без постоянно течаща вода и в килия с размери от 6 кв. м. Въпреки че не се установява това да е довело до увреждане на здравето, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни изживявания за продължителен период, което се квалифицира като унижение на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Длъжностните лица от затворническата администрация по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Правилни са изводите на административния съд, че в случая бездействието на администрацията на затвора се изразява в нарушението на изискването на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно който изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основателно е прието, че това бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешките ценности, защитени с нормите на чл. 3 от ЕКПЧ. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва решението по отношение на неприсъдени разноски в полза на ГДИН спрямо отхвърлената част на иска. В чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е предвиден специален ред за корекция на решението в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая посоченият процесуален ред не е изпълнен, поради което подадената жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. В тази част касационната жалба представлява искане за допълване на решението в частта му за разноските, поради което делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд Стара Загора за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски за касационното производство. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение