Решение № 4229 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16631/2009 г.

Решение № 4229 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16631/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 9.11.2009 г., установено по адм. д. № 413/2009 г. на Административен съд гр. Плевен, II състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-05/4.03.2008 г. на началника на РДНСК гр. Плевен, с която е отхвърлена жалбата му като недопустима срещу разрешение за строеж № 202/4.04.2007 г. на главния архитект на община гр. Плевен. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Срещу същото решение в частта му досежно присъдени разноски е подадена частна жалба от "Ния Инвест" ЕООД гр. Плевен с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост в тази част. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е подадена в срок, но е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал 2, т. 1 от ЗУТ в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж заинтересувани лица са - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В конкретния случай с оглед на безспорното обстоятелство, че касатора е собственик на ПИ - 5016, кв. 350 гр. Плевен, а не на този, /УПИ IХ - 1014 и УПИ Х - 5015 кв. 370/, за който е разрешено строителството с оспореното разрешение за строеж № 202/4.04.2007 г. пред началника на РДНСК гр. Плевен и няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на цитираната норма. Вещните права, даващи право на жалба на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ срещу одобрени инвестиционни проекти и строителни разрешения, се установяват от данните в имотния регистър, а до изготвянето му - от разписния лист - 131, ал. 1 ЗУТ или от нот. акт. Правилни са съображенията, че собствениците на съседни имоти не притежават активната легитимация да обжалват строителните книжа в т. ч. и разрешението за строеж. Наведеното твърдение, че част от имота на касатора е засегнат от предвиденото с разрешението за строеж строителство е недоказано. С влезлите в сила определения на ПАС и това на ВАС по адм. д. 8593/2007 г., с което е оставено първото със сила на присъдено нещо е отречено правото на собственост върху имотите, в които е предвидено строителството. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за незаконосъобразност е неоснователно. Същото е обосновано. Обсъдени са всички относими към делото доказателства и решението е изградено въз основа на тях и закона, поради което не са налице отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 АПК. Решението в частта му досежно присъдените разноски е законосъобразно и обосновано. С оглед предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност обосновано е прието, че същите, представляващи адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, поради което законосъобразно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 , чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения ги е редуцирал, поради което жалбата на дружеството е неоснователна. С оглед на този изход при неоснователност на жалбата разноските представляващи деловодни такива - 25.00 лв. внесена д. т. за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Решението като законосъобразно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила, воден от горното Върховният административен съд, II отд.,