Решение № 5754 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6488/2015 г.
ВАСI отделение16.05.2016 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2319/06.04.2015 г. по адм. д. № 9800/2013 г. на Административен съд - София град. ОСЪЖДА "Металком Грозданови" ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП" - София 1417 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5754 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6488/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Металком Грозданови" ООД моли да бъде отменено решение № 2319/06.04.2015 г. по адм. д. № 9800/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2061113044/01.03.2012 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2061113044/01.03.2012 г. на ТД на НАП-София, с който за периода м. 10.2007 г., м. 1 - 3.2008 г. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит общо 29 571,60 лв с начислени лихви по фактури на "Селар" ЕООД за доставка на арматурно желязо на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и 9, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в оспорения РА. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да са осъществени доставки по спорните фактури. Правилен е изводът на съда, че представените в съдебното производство приемо-предавателни протоколи не установяват предаване на фактурираните стоки от доставчика на ревизираното лице, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Повечето от представените международни товарителници не съдържат подпис на превозвач, изпращач или получател. По чл. 5, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Според чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и превозвача. Международните товарителници са изготвени в Гърция като по делото не са събрани доказателства гръцкото законодателство позволява ли подписите на изпращача и превозвача да бъдат заместени от печати на тази лица, поради което при липса на подписи на изпращача и превозвача следва да се приеме, че не е налице договор за международен автомобилен транспорт по представените международни товарителници и обосновано органите по приходите и съдът са приели, че не е доказано предаване на фактурираните количества арматурно желязо от доставчика на получателя. В обясненията на л. 161 от преписката на управителя на доставчика е посочено по време на ревизията, че не може да представи никакви документи. Предвид тези обяснения обосновано съдът е приел, че представените при обжалването по административен ред доказателства от счетоводителя на доставчика не следва да се кредитират като достоверни. Вещото лице е работило по представените доказателства и е дало заключение, че са налични в счетоводството на доставчика, но в съдебно заседание на 7.02.2013 г. е дало заключение, че за доставчика "Селар" ЕООД е работила по документите по делото. При липса на заключение на вещото лице за редовно водено счетоводство от доставчика и за наличие на данните в представените копия от счетоводни документи в компютрите, от които са направени на основание чл. 51 и чл. 54, ал. 3 от ДОПК представените доказателства от счетоводството на доставчика нямат доказателствена стойност. Правилен е изводът на съда, че осчетоводяването на фактурите от ревизираното лице и доставчика не е достатъчно, за да се приеме, че фактурираните доставки са осъществени. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕО и СЕС и е съобразил правните си изводи с нея. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не може да обсъжда въпроса за добросъвестността на ревизираното лице, ако не е обсъден от органите по приходите. При липса на осъществени доставки по спорните фактури правото на приспадане на данъчен кредит не възниква и не може да бъде упражнено, както правилно са приели органите по приходите и административния съд на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Представените в касационното производство доказателства от касатора не следва да се обсъждат на основание чл. 219, ал. 2 от АПК, тъй като не са свързани с касационните основания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1417 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,