Решение № 1069 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2016 г.

Решение № 1069 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - С., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 57 от 27.04.2016 г., постановено по административно дело № 19/2016 г. от Административен съд С., с което е отменена негова заповед № 343з-1620/08.12.2015 г. и ОДМВР С. е осъдено да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 300 лв. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Г. Ц. Г. в представена от процесуален представител писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на АС С. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да отмени обжалваната пред него заповед АС приема, че същата е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липсата на материално правните предпоставки за издаването й. Решението е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране на АС - С. с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на своята компетентност, но е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че административния акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР - при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение - сигнал рег. № 7855р-5530/06.08.2015 г. на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР с със заповед № 343з-1330/08.10.2015 г. на Директора на ОДМВР С., с която е разпоредена проверка за извършени нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР, с която Г. е запознат на 14.10.2015 г., като е определен срок за извършването й 03.11.2015 г. този срок е удължен със заповед № 343з-1427/30.10.2015 г. до 25.11.2015 г. Проверката е приключена със справка № УРИ 343з-10429/05.112015 г. от комисията, определена с посочената по-горе първа заповед, като за резултата от проверката Г. е запознат на 09.11.2015 г. Същият в хода на тази проверка е дал писмени обяснения по случая на 22.10.2015 г. именно по повод на така разпоредената проверка със заповед УРИ 343з-1300/08.10.2015 г., което изрично е отразено в обясненията му. Тези факти са установени правилно от съда, но въз основа на същите са формирани неправилни изводи. Разпоредената проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, при липсата на предпоставките по чл. 207, ал. 1 ЗМВР - извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което дисциплинарното производство се образува с надлежна заповед е поставила началото на дисциплинарното производство. Още повече, че със същата е определен поименно дисциплинарно разследващия орган, комуто е възложено да извърши проверка за конкретно посочените в заповедта извършени нарушения на служебната дисциплина от конкретно посочени служители и в която под № 92 фигурира и извършеното от Г. Ц. Г. нарушение за което е ангажирана и дисциплинарната му отговорност. При това в случая е спазена и разпоредбата на чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията). Видно от протокол 343з-11031/18.11.2015 г. на 09.11.2015 г. Г. е запознат с правото си да направи възражения или да даде допълнителни обяснения в срок от 24 часа от запознаването му със справка 343р-10429/2015 г., при което правото му на защита в производството не е било нарушено. Липсва нормативно задължение служителите, срещу които е образувано дисциплинарно производство да бъдат запознати със становището на ДРО, което се изготвя след запознаването на същите със справката от извършената проверка, в която се излага допълнително становище при постъпили обяснения или възражения от служителя, привлечен към дисциплинарна отговорност. Противно на изводите на съда за допуснати нарушения на чл. 27 от Инструкцията настоящият състав намира, че с поставените резолюция от 24.11.2015 г. на писмените обяснения на служителя, дадено в хода на дисциплинарното производство на 22.10.2015 г., при липсата на оспорване на подписа на ДНО, последният е изпълнил това си задължение. От изложеното следва, че изводът на съда за постановяване на административния акт при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила за постановяването му е неправилен и необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства и не намира опора в приложимите законови и подзаконови норми. Неправилен е и изводът за липсата на установено по безспорен начин извършено нарушение от страна на Г. Напротив - от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка УРИ 343р-10429/05.11.2015 г., дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно: мл. инспектор Г. Ц. Г. в екип 614, за времето от 19.00 ч. на 25.07.2015 г. до 07.00ч. на 26.07.2015 г., в гр. С., не е използвал монтираните в служебен автомобил О. А. с рег. № *** безжични микрофони, съгласно указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобила и правилата за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г., по време на осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, с което виновно е нарушил цитираната заповед относно "Утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа" (Указанията). Служителят не е използвал монтираните в служебния автомобил безжични микрофони съгласно раздел II т. 6, и т. 6.9. "всяко начало на проверка или контакт с гражданин задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутон REC от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутон REC. С утвърдените правила за работа със "Система за видеонаблюдение в автомобила" служителят е запознат съгласно протокол за проведено обучение № 804р-1526/01.04.2015 г., в който изрично е посочено, че служителят е обучен с описанието на системата и нейните технически характеристика, работата със системата и тактиката за контрол, както и с действията, които следва да предприеме в случай на невъзможност да се извършва контрол поради повреда, планов ремонт, командироване с друго предназначение или повреда в системата на видеозаписа. Няма спор, че спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. трето от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. При така установените факти следва еднозначен извод, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираните по-горе правила за работа, с което е изпълнена хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган, и същия е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 ЗМВР. По делото не са представени доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. Изложените пространно мотиви от първоинстанционния съд относно състоянието на системата за видеонаблюдение, и извода на съда, че оспорващият не е надлежно обучен да работи със системата за видеонаблюдение, тъй като същите са в противоречие с приетите по делото доказателства. В конкретния случай от доказателствата е установено, че при провеждане на ежедневните инструктажи не само не са проверявани състоянието и изправността на безжичните микрофони и същите не са зачислявани към раздела за техническите средства за контрол в РСОД, каквото е изискването на т. 6, раздел II от "Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа. ", но също така не се установява по делото жалбоподателя след приключване на контролната дейност в екип 614 на 26.07.2015 г. да е отразил писмено в изготвен доклад или в ежедневния отчет, че системата не функционира (вкл. частта за аудиозапис), съгласно изискването на т. 20 от Указанията. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. С оглед на така установеното следва, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, като бъде постановено нова, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение - по 100 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение