Решение № 8828 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 251/2019 г.

Решение № 8828 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 251/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Енчев от [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв. Д. Кънева от АК-Стара Загора, срещу решение № 288 от 26.10.2018 г. постановено по адм. д. № 164/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора /с изписване в жалбата - Старозагорски административен съд/. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател чрез процесуалния си представител в съдебно заседание прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, представляван от ст. юрк. Попов, с представено по делото становище, оспорва подадената касационна жалба. В същото се излагат твърдения, че решението е правилно, обосновано и постановено при правилно прилагане на разпоредбите на материалния закон, както и при спазване на съдопроизводствените правила. При изложени подробни аргументи, прави искане за отхвърляне на подадената касационна жалба, като неоснователна и потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя е писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При изложени доводи счита, че при издаване на съдебното решение първоинстанционния съд не е допуснал логически грешки и нарушения на съдопроизводствените правила, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо № 02-240-6500/2257 от 03.02.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2015 г., в частта с което по подадено заявление за подпомагане с УИН 24.22.0615/90642 за кампания 2015 г. е отказано изцяло субсидия по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) и по Подмярка 3. 1/НР1- Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13. 1/НР1), а субсидията по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) е намалена, както и че са наложени санкции за бъдещ период. Съдът е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо. За да стигне до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът приема, че акта е издаден от компетентен орган, при условията на надлежно делегирани правомощия, отговаря на изискванията за форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. По възраженията на оспорващата страна, че административния акт не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, съда ги приема за неоснователни, тъй като обективираните в уведомителното писмо основания, таблиците към него и направеното описание на БЗС при посочване на площите приети за недопустими за подпомагане и причините за това, както и посочване на основанията за налагане на санкции за бъдещ период, ведно с данните от административната преписка обуславят волята на административния орган и позволяват осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При изложени подробни мотиви, административния съд е приел, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на нормативно регламентираните административно - производствени правила, които да обуславят отмяната административния акт като незаконосъобразен. На следващо място при извършената от страна на административния съд преценка за съответствието на оспорения акт с материалния закон е прието, че е налице хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), поради което отказът за оторизиране на суми по схемите за директни плащания и намаляването на суми по ДЗП е постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. По отношение на наложените санкции за бъдещ период по СЕПП и мярка 13. 1, е прието за установено, че не е налице неправилно изчисление на разликата между декларираната площ спрямо установената и при обосновани изключвания на площи от заявените БЗС като недопустими. Процентът на деклариране надвишава 50 на сто и по СЕПП и по НР1 и е 52. 78%, следователно съдът е приел за правилни наложените финансови санкции на земеделския стопанин за бъдещ период в размерите, посочени в акта. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователен е довода на касатора, че издателят на акта не е извършил проверка на място, поради което не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за издаването на административния акт. Първостепенният съд правилно е счел, че в конкретния случай са спазени всички административнопроизводствени правила, тъй като е извършена административна проверка по данни в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а не на база извършена проверка на място. Проверките на място са само един от способите за проверка на подадените заявления за подпомагане, като те не са единствени и задължителни, а съобразно нормативната уредба се извършват когато е необходимо и съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат най-малко 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. В случая размерът на недопустимата площ е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място /видно от обжалвания административния акт в таблица 1, колона 4 - не е попълнена/ следователно щом не е извършена такава, не следва да са налице контролни доклади. Следва да се приеме, че неизвършването на проверки на място не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото този вид проверки не са задължителни. Не намира основание твърдението на касатора, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно първоинстанционния съд е приел, че обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС при посочване на площите, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Видно от процесното уведомително писмо са посочени правните основания за неговото издаване, както и словесно са описани причините, поради което на бенецефиента И. Енчев се отказва финансово подпомагане. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици. Словесната и таблична част на уведомителното писмо представляват едно цяло и за това в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател И. Енчев следва да заплати на ответника направените разноски за касационната инстанция, в какъвто смисъл е направено искане в представеното писмено становище. За процесуалното представителство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение