Решение № 16831 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2018 г.

Решение № 16831 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково против решение № 938/09.01.2018 г. по адм. д. № 1117/2017 г. на Административен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлен протеста за отмяна на чл. 15, ал. 3 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост на община Хасково. В протеста излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че посочената разпоредба противоречи на нормата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Ответникът по касационната жалба – Общински съвет Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационният протест е неоснователен. След като е съпоставил чл. 14, ал. 7 от ЗОС с протестираната част от чл. 15, ал. 3 от Наредбата, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е налице незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС препраща относно реда за отдаване под наем на имоти или части от тях – публична общинска собственост, към ал. 2 от същия законов текст, по силата на която отдаването под наем се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Същевременно в Закона за концесиите (ЗК) е определен друг ред, по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗОбС и това е редът, регламентиран в самия ЗК, който–като специален–изключва приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС за обектите, подлежащи на концесиониране. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационният протест е подаден от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустим. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 15, ал. 3, чл. 46, ал. 2, чл. 47, ал. 7, чл. 49, ал. 5, чл. 53, ал. 2, т. 1, чл. 56, ал. 3, т. 1, чл. 63, ал. 2 и ал. 4, чл. 84, т. 7 и т. 8 и чл. 104, ал. 3, т. 6 и т. 8 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост на община Хасково. Съдът е отменил разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 46, ал. 2, чл. 47, ал. 7, чл. 49, ал. 5, чл. 53, ал. 2, т. 1, чл. 56, ал. 3, т. 1, чл. 63, ал. 2 и ал. 4, чл. 84, т. 7 и т. 8, чл. 104, ал. 3, т. 6 и т. 8 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост на Община Хасково и е отхвърлил протеста против разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост на Община Хасково /Наредбата/. За да отхвърли протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково против разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОС препраща относно реда за отдаване под наем на имоти или части от тях – публична общинска собственост към чл. 14, ал. 2 ЗОС. Отдаването под наем на общински имоти се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Друг ред, по смисъла на чл. 14, ал. 7, във вр. ал. 2 ЗОС, е предвиден за предоставяне под наем на обекти – публична общинска собственост и това е редът по Закона за концесиите, който като специален изключва приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС за обектите, подлежащи на концесиониране. Поради това съдът е приел, че за приложението на общия ред за предоставяне под наем на имоти – публична общинска собственост /чл. 14, ал. 7 във вр. ал. 2 от ЗОС/, следва имотът да не подлежи на концесиониране. В този смисъл съдът е посочил, че оспорената разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, която като изключва от общия ред за предоставяне под наем на имоти – публична общинска собственост, в съответствие с чл. 14, ал. 2 от ЗОС, подлежащите на концесиониране обекти, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Решението е правилно. Съдът подробно е анализирал приложимия материален закон и изводите му се споделят от касационната инстанция. Разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост на община Хасково гласи, че свободни имоти или части от имоти – публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на тази наредба, за срок до 10 години след решение на общинския съвет, при условие, че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват. Оспорването на разпоредбата е по отношение на допуснатото изключване на обектите, подлежащи на концесиониране от общия кръг имоти, публична общинска собственост, които подлежат на отдаване под наем чрез търг или конкурс. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОбС урежда, че свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Условията и реда на ал. 2 са следните: отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, без търг или конкурс, ако в закон е уредено такова изключение или е определен друг ред. Друг ред за предоставяне на ползването на имоти, публична общинска собственост, е предвиден в Закона за концесиите. От това следва, че и разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОбС постановява, че общинските имоти се отдават под наем чрез търг или конкурс, с изключение на тези, за които е предвидено възлагането на концесия. Направеното позоваване в касационния протест на § 12, т. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ бр. 103/2013 г., изм. бр. 58/2015 г./ не променя посочения по-горе извод. Тази преходна разпоредба въвежда едно изключение от общото правило, наложено от конкретните обществени отношения за този период. Изключението важи само за язовирите – публична общинска собственост, то е уредено в специалния Закон за водите и не е приложимо към общия ред, уреден в Закона за общинската собственост. С оглед на това решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение