Решение № 5205 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Д. ЛИДЕР СТИЛ ЕООД, гр. София, чрез адв. Лазарков, срещу решение 2294 от 07.04.2021 г., постановено по адм. дело 11669/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22221720000657-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) София на Национална агенция за приходите (НАП), потвърден с решение 1596/19.10.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът заявява, че съдът неправилно е установил фактите по делото и това съответно е довело до постановяване на материално незаконосъобразно решение. Според развитите аргументи, в хода на съдебното производство жалбоподателят е представляван надлежно от процесуален представител, но в решението било отбелязано, че не се представлява, което е нарушило правото на защита. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си гл. юрк. В. Минкова, оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221720000657-091-001/10.08.2020 г., издаден от Е. Станкова - орган, възложил ревизията, на длъжност началник сектор Ревизии , дирекция Контрол и Т. Илиева - ръководител на ревизията, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1596/19.10.2020 г., с който на Д. ЛИДЕР СТИЛ ЕООД за данъчен период от 04.10.2019 г. до 31.10.2019 г. са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 8 699,17 лв. главница и лихви в размер на 652,49 лв. на основание чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. чл. 96, ал. 1, изр. второ от закона. От фактическа страна административният съд е приел, че основната стопанска дейност на дружеството е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти. Същото няма назначени лица на трудов договор като дейността се извършва от едноличния собственик и управител. Ревизионното производство е образувано със заповед Р-22221710000657-020-001/04.02.2020 г., която впоследствие е изменена със ЗИЗВР Р-22221710000657-020-002/05.06.2020 г. на Е. Станкова, на длъжност началник сектор Ревизии , дирекция Контрол при ТД на ПАП София. Обхватът на задълженията е ДДС за периодите от 04.10.2019 г. до 30.11.2019 г. Ревизията е възложена във връзка с подаденото от Д. ЛИДЕР СТИЛ ЕООД заявления за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. 223911902775137/06.11.2019 г. В хода на извършената проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС е установено, че дружеството е реализирало оборот в размер на 74 595.00 лв. за периодите от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г. Облагаемият оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. в размер на 53 595 лв. е достигнат на 04.10.2019 г. със сделката по нотариален акт 64, том III, рег. 7512, дело 409/2019 г. за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент 2, находящ се на в гр. София, [улица]. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад Р-22221710000657-092-001/15.07.2020 г. Административното производство е приключило с издаване на оспорения РА Р-22221710000657-091-001/10.08.2020 г. При конкретната фактическа обстановка решаващият съд е направил извод, че РА е издаден от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в законоустановената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон. За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, първостепенният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС (редакция ДВ, бр. 97 от 2017 г. в сила от 01.01.2018 г.), според която ако облагаемият оборот от 50 000 лв. или повече е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Според съда, ревизиращите органи правилно са констатирали, че към 04.10.2019 г. жалбоподателят е достигнал облагаем оборот от 53 595,00 лв., което е дало основание за приложение на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. В тази насока са обсъдени правилата за формиране на облагаемия оборот и изключенията от тях, дадени в чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, отчетено е също така, недвижимият имот не попада в определението за нови сгради по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, поради което продажба не представлява освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. В подкрепа на крайното заключение е изтъкнато и приетото в решение 8 от 30.06.2020 г. по конституционно дело 14/2019 г. на Конституционния съд на РБългария. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При обжалването по административен ред и в съдебното производство пред първата инстанция, касаторът не е изложил конкретни доводи за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Аргументи по съществото на правния спор не са развити и в подадената касационна жалба. Единственото релевирано обстоятелство от касатора е, че в решението на съда не е отбелязано присъствие на процесуалния представител в открито съдебно заседание. Тази техническа по естеството си грешка не е основание за отмяна, доколкото няма спор по фактите и не се изтъкват други обстоятелства в подкрепа доводите на касатора. Фактическата обстановка е възприета правилно от първоинстанционния съд в съответствие с доказателствата по делото. Не е спорно обстоятелството, че Д. ЛИДЕР СТИЛ ЕООД е подало заявления за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. 223911902775137/06.11.2019 г. Последното не е в противоречие с установените в хода на ревизионното производство факти, че облагаемият оборот на ревизираното лице за периода от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г. е в размер на 74 595 лв., като само за периода от 01.10.2019 г. до 04.10.2019 г. същият е размер на 53 595 лв. Последната сума се формира от три фактури за наем на обща стойност 1 400 лв. и от фактура 169/04.10.2019 г. на стойност 52 195 лв. с предмет продажба на апартамент по цитирания НА. От изложеното следва, че съдът правилно е приел и констатацията на ревизиращия екип, че на 04.10.2019 г. дружеството е реализирало необходимия оборот за регистрация и съгласно приложимата редакция на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от тази дата. Дружеството не е сторило това и е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 06.11.2019 г. По съществото си е неоснователен заявеният бланкетно довод от касатора за неправилно приложение на материалния закон от първостепенния съд. Административният съд е обсъдил всестранно разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС във връзка с фактическата обстановка по делото. Според законовата разпоредба, ако облагаемият оборот от 50 000 лв. или повече е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Предвид съдържанието на цитираното правило, правилно в обжалваното съдебно решение е потвърдено като законосъобразно определеното задължение за ДДС с РА за данъчния период от 04.10.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер на 8 699,17 лв. и лихви в размер на 652,49 лв., на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. В процесния случай, както бе посочено, ревизираното лице е подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС със закъснение на 06.11.2019 г., което е с почти месец по-късно от императивно установения 7-дневен срок по чл. 96, ал. 1, изр. второ на ЗДДС. В новата редакция нa нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2018 г.) е предвидено задължение за регистрация в съкратен срок. Това правило се явява специално спрямо общия случай на задължителна регистрация по изр. 1 на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В закона не е уредено изключение или алтернативна възможност за регистрация на данъчнозадължените лица в настоящата хипотеза, тъй като разпоредбата цели да защити фискалните интереси на държавата. Ако не бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС в срок при реализиране на минималния праг по ЗДДС в два последователни месеца, задължените лица не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, за които при спазване на закона би следвало да начислят. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък при определянето на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Относимите към случая материалноправни норми са обсъдени детайлно от решаващия съд, като съответстващ на мотивите е извода за законосъобразно определяне на данък от датата, на която е извършена продажбата на недвижимия имот. По делото няма данни актът за регистрация по ЗДДС от 15.11.2019 г. (л. 54-5), който е бил редовно връчен на адресата на 22.11.2019 г., да е обжалван и да е изразено несъгласие с констатацията по съществото на настоящия спор, че дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 11.10.2019 г., а е сторило това едва на 06.11.2019 г. Правилно в мотивите е съобразено и решение 8/30.06.2020 г. на Конституционният съд на РБългария по к. д. 14/2019 г., според което, различният режим на облагане в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е израз на конституционното изискване на чл. 19, ал. 2 от Конституцията законът да създава и гарантира еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност, като предотвратява нелоялната конкуренция на лицата, които не са подали заявление за регистрация и не са начислявали ДДС за периода от достигане на оборота до датата на регистрацията. Настоящата съдебна инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което същите не следва да бъдат повтаряни. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти като е обсъдил доказателствата и приложимата в процесния случай правна уредба, в резултат на което правилно и обосновано е достигнал до заключение за законосъобразност на оспорения РА. Решението като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размера, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая при материален интерес по делото от 8 688,09 лв. се равнява на 764,40 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,