Решение № 13636 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 401/2019 г.

Решение № 13636 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 401/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София, чрез адв. Солинков като процесуален представител, срещу решение № 1644 от 04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2108/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - главният архитект на община Царево, "Витатур Инвест" АД и Окръжна прокуратура – Бургас не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е отказ на главния архитект на община Царево изх. № 53-01-1789-/1//09.10.2015 г. за презаверяване на разрешение за строеж № 207/25.11.2009 г. (презаверено на 09.11.2012 г.) за строеж: "Вертикална планировка и обслужващи частни улици и алеи", находящ се в ПИ с идентификатор 44094.22.35 по КККР на с. Лозенец, община Царево. Отказът на главния архитект е мотивиран с липсата на становища от МОСВ или РИОСВ - Бургас, касаещи провеждане на процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост към инвестиционното предложение, необходими за исканата презаверка на разрешението за строеж (РС). Актът се основава на указания, дадени от министъра на околната среда и водите в писмо изх. № 08-00-2955/05.09.2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против отказа на главния архитект на община Царево за презаверка от 09.10.2015 г. на издаденото РС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според съда основният спорен въпрос по делото е относно необходимостта от предварително провеждане на процедурата по глава шеста ЗООС и по чл. 31 ЗБР, за да бъде извършена повторна презаверка на вече издаденото разрешение за строеж. Изложил е съображения, че в производството по презаверяване на РС органът дължи пълна проверка за наличието на предпоставките за разрешаване на строителството спрямо нормативните изисквания, действащи към момента на презаверката. Приел е, че ПИ с идентификатор 44094.22.35 е урбанизиран, тъй като в него е предвидена възможност за застрояване, но не е урбанизирана територия по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1 ЗУТ, а попада в "рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и допълващи дейности". Към датата на разрешаване на строителството през 2009 г. е в обхвата на т. 35, б. "а" от приложение № 1 към ЗООС, за което е необходим влязъл в сила административен акт от РИОСВ – Бургас за извършване на ОВОС, какъвто не е издаван. Такъв липсва и към момента на първата презаверка, както и към датата на постановяване на оспорения отказ за повторна презаверка. Според съда между инвестиционното намерение на жалбоподателя и това на предходния собственик "Витатур инвест" АД, за което е издадено решение № 09-05/02.11.2004 г. на директора на РИОСВ - Бургас, е налице съществена разлика. Приел е, че в хода на производството по искане за презаверка административният орган следва да извърши нова проверка за наличието на предпоставките (правни и фактически) за разрешаване на строителството, което е задължително условие предвид възможни изменения на приложимото материално право, което в конкретния случай изисква съобразяване с изменението на ЗУТ от 14.05.2015 г. Затова оспореният изричен отказ на главния архитект на община Царево за презаверка на издаденото РС е приет за законосъобразен, тъй като по аргумент от чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС и чл. 148, ал. 8 ЗУТ (редакция ДВ, бр. 62/2015 г.) е следвало да се проведе процедура по глава шеста от ЗООС, което не е направено. Решението е неправилно. Съдът не е съобразил действащите материалноправни норми към момента на издаване на оспорения отказ. По делото няма спор, че РС 207/25.11.2009 г. е загубило правното си действие по смисъла на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, след като в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало изпълнението на строителството. РС е презаверено на 09.11.2012 г. при условията на чл. 153, ал. 3 ЗУТ. Искането за повторно презаверяване на РС е подадено своевременно в едногодишния срок по цитираната разпоредба, в относимата й редакция и затова не са настъпили предвидените в нея последици по отношение на влезлите в сила одобрени инвестиционни проекти, които не са загубили правно действие. В нарушение на чл. 153 ЗУТ съдът не е извършил правилна преценка за реда и условията за презаверка на разрешението за строеж, а е обсъждал законосъобразността на издаденото през 2009 г. такова и презаверката му през 2012 г., като е изложил съображения относно непроведените процедури по ЗООС. Независимо от приетото, че осъществява контрол не на РС, а на отказа за презаверяването му, е извършил нова повторна проверка за наличие на предпоставките за разрешаване на строителството и е достигнал до извод, че същото е издадено, както и първата му презаверка през 2012 г. в особено грубо нарушение на приложимото материално право. Издаването на РС и неговата презаверка почиват на различен правен режим и се развиват в различни административни производства. За презаверяването не се изисква изготвяне на нова строителна документация и не се извършва нова оценка за съответствие на инвестиционния проект със строително - техническите изисквания, санитарно - хигиенните, противопожарни норми и др. За презаверката е достатъчно да бъде спазен срокът и изискванията по чл. 153 ЗУТ, за да се продължи действието на вече издаденото РС. Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно материалния закон, действал към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, в относимата редакция към датата на издаване на оспорения отказ, не предвижда да се извършва контрол за неизпълнени изисквания или евентуална промяна на условията, при които е издадено РС, с оглед новонастъпили факти в хода на производството по презаверка, както неправилно е прието от съда. Такива изисквания са въведени с измененията на чл. 153 ЗУТ (ДВ, бр. 13/2017 г.), които имат действие занапред. Към датата на издаване на отказа за презаверка - 09.10.2015 г. нормата не предвижда последваща проверка за съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и с изискванията на влезли в сила административни актове по ЗООС, ЗБР или други специални закони, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството. Извършената от съда преценка за законосъобразност и констатиране на несъответствия на влезли в сила актове е недопустима с оглед принципа на тяхната стабилност. Като не е съобразил това и е приел, че компетентният орган правилно е осъществил нова служебна проверка по отношение на издаденото вече РС и одобрените инвестиционни проекти, съдът е допуснал нарушение на закона. Основният мотив на оспорения изричен отказ е писмото на МОСВ изх. № 08 – 00 – 2955 от 05.09.2014 г., в което е посочено, че за нуждите на презаверката на РС, е необходим нов акт, издаден по реда на глава шеста ЗООС и чл. 31 ЗБР. Поради това писмо и предвид обстоятелството, че дружеството не е представило становища от МОСВ или РИОСВ – гр. Бургас, касаещи провеждане на процедурите по двата специални закона, органът е отказал да презавери РС. Като е възприел мотивите на акта, съдът е достигнал до същия извод, който е в нарушение на действащата към момента на презаверката нормативна уредба. Видно от представените по делото доказателства е налице решение № 09 – 05/2004 г. от 02.11.2004 г. на директора на РИОСВ – гр. Бургас, с което на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС е извършена преценка за ОВОС и е одобрено инвестиционното предложение за изграждане на "Хотелски комплекс в имоти № 000130, 000133 и 021001", който е бил необходимо условие за одобряване на инвестиционните проекти, както и за издаване на разрешението за строеж. Незаконосъобразни са направените изводи, с които е отречено действието на решението по ОВОС, основани на съществени разлики в инвестиционните предложения на касатора и предходния собственик на имотите. Без правно значение е обстоятелството, че към момента на преценката да не се извършва ОВОС собственик на терена е друг субект. Към датата на придобиване собствеността върху имота от жалбоподателя актът от 02.11.2004 г. е влязъл в сила. Преценка относно съответствието на одобрените инвестиционни проекти и РС с влезлите в сила административни актове по ЗООС и ЗБР, респ. относно наличието на предпоставките за издаване на РС, не е следвало да се извършва към момента на постановяване на оспорения отказ за презаверка, тъй като законът не го изисква. Да се приеме обратното би означавало да се допусне преразглеждане на вече влезли в сила строителни книжа въз основа на юридически факти, които са възникнали след проведена проверка на съответствието им с изискуемите условия към момента на издаването им. Поради това изричният отказ за презаверка на РС е незаконосъобразен. Като е достигнал до обратния извод, административният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното същото като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният отказ за презаверка на РС от 09.10.2015 г. на главния архитект на община Царево бъде отменен. След като презаверката е от компетентността на административния орган, делото като преписка следва да бъде върнато на същия за ново произнасяне. Главният архитект следва да съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 5 и ал. 7 ЗУТ, изм. ДВ, бр. 13/2017 г., относно недопустимостта на повторна презаверка и извършването на служебна проверка за съответствие с предвижданията на действащия ПУП, както и с изискванията на административните актове по ЗООС, ЗБР и др. специални закони. Тази норма вече е част от действащото и приложимо право, която следва да бъде взета предвид при новото му произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение