Решение № 10525 от 14.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15440/2008 г.

Решение № 10525 от 14.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15440/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Светлана Иванова Добрева-Иванова и Борис Иванов Иванов, от гр. София, против решение № 179/23.10.2008 год., постановено от Административен съд гр. Перник по адм. дело № 136/2008 год., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-10-04/25.03.2008 год. на Началника на РДНСК - Перник. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели се явяват лично, поддържат жалбата по изложените в нея и в писмена защита съображения. Сочат, че заповедта, предмет на спора, е правилна и законосъобразна. Същата е издадена в съответствие с действителните факти и не са допуснати нарушения при издаването й - административният орган е преценил, че с първоначалната си заповед, с която е отменил разрешението за строеж е постановил един незаконосъобразен акт, по искане от лице, което няма правен интерес към имота. От ответните страни - Петър Йорданов Симов, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Димитър Ганев, АК - София, който оспорва жалбата. Решението на АС - Перник се преценява като правилно и законосъобразно, взето при изследване на ирелевантните факти, мотивирано е, не са налице посочените в касационната жалба нарушения. Представят се писмени бележки с допълнителни съображения, като се претендират разноски по тарифа № 1 от адвокатските възнаграждения. Началникът на РДНСК - Перник, не се представлява, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си е основателна. За да отмени процесния, горепосочен административен акт, с който е отменена влязлата в сила заповед № ДК-10-02/31.01.2008 год. на Началника на РДНСК - Перник, обективирала отмяна на разрешение за строеж № 401/12.09.2006 год. за строеж "ограда с плътна част до 60 см от прилежащия терен", находящ се в УПИ ХIV-1201, кв. 61 по плана на с. Рударци, общ. Перник, съдът е приел осъществени процесуални нарушения досежно предвидената в чл. 99 и сл. процедура, посочил е липса на мотиви защо новопредставените писмени доказателства са счетени за относими и от съществено значение за издаването на отменителния акт. Освен това молбата на Светлана Иванова и Борис Иванов за възобновяване на производството е подадена преди влизането в сила на заповедта за отмяна на строителното разрешение. Решението е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него - да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Не може да бъде споделено първото касационно оплакване - за недопустимост на съдебното решение. Обжалвалият по чл. 216 ЗУТ е засегнат по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК от отмяната на заповедта, уважаваща жалбата му, тъй като отпадат предявените от него и признати и осъществени със заповедта субективни права на жалба и на отмяна на строителното разрешение. Поради това, Симов има право да обжалва отменителната заповед, независимо призната ли му е в действителност възможността да оспори самото строително разрешение. Основателни настоящият съдебен състав намира останалите касационни оплаквания, тъй като законосъобразността на административния акт се проверява спрямо фактическите, а не спрямо правните основания за издаването му - арг. чл. 170 АПК . Макар и формулирано непрецизно, фактическото основание за възобновяването на административното производство и издаването на отменителната заповед всъщност е било, че лицето, по чиято жалба е било отменено разрешението за строеж, не е притежавало вещно право върху поземления имот, в който е била разрешена оградата. Вещните права върху поземлените имоти на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, имащи право на жалба срещу разрешението за строеж, се установяват от данните по кадастъра, или имотния регистър - арг. чл. 131, ал. 2 вр. чл. 115, ал. 2 ЗУТ и чл. 2, ал. 5 ЗКИР . В случая, по разписния лист, като собственици на поземления имот са били записани титулярите на правото на строеж. Обжалвалият строителното разрешение не е бил записан като носител на каквото и да било вещно право нито върху този, нито върху съседен имот. При преценката на допустимостта на жалбата му, началникът на РДНСК не е могъл да цени като доказателства за собствеността му представените нотариален акт и делбен протокол, както е сторил, тъй като те са противоречали на нотариалния акт за собственост на титулярите на разрешението за строеж. . . - спорове за собственост администрацията не може да решава, включително преюдициално - арг. чл. 115, ал. 2 ЗУТ . Затова и с отменената си заповед, началникът на РДНСК е разгледал и уважил недопустима жалба, с което е нарушил чл. 216, ал. 5 вр. чл. 149, ал. 2 ЗУТ . Това нарушение е съществено по смисъла на чл. 99, т. 1 АПК, защото е довело до акт, пряко противоположен по съдържание на законно дължимия. На това основание, органът е бил оправомощен служебно да възобнови административното производство и да отмени влязлата в сила, неоспорена пред съд незаконосъобразна заповед - чл. 110 АПК, поради което е без значение дали посочените в искането на титулярите на строителното разрешение доказателства са били нови по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК . Без значение е и че след отмяната, Началникът не се е произнесъл по възстановената висящност на жалбата срещу разрешението, тъй като при непроизнасяне в срока по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, то би следвало да се счита за мълчаливо потвърдено. Освен това, неуведомяването на обжалвалия го, най-сетне, за възобновеното производство, не е административнопроизводствено нарушение, което да е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не се е отразило върху истинността на релевантните за отменителната заповед факти. С оглед изложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,