Решение № 280 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г.

Решение № 280 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за ч. с. изпълнители. Образувано е по жалба на М. А. Г. - частен съдебен изпълнител с район на действие Софийски градски съд, против решение на дисциплинарната комисия на Камарата на ч. с. изпълнители на Република България от 22 декември 2008 г. по дисциплинарно дело № 13 от 2008 г. Оплакванията на жалбоподателката са изложени в жалба, подадена лично от нея, както и в жалба, подадена от процесуалния й представител адв. Т. В жалбите се сочи, че атакуваното решение е недопустимо, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е явно несправедливо - производството по делото е следвало да се прекрати, защото предмета на делото вече е бил обект на дисциплинарно дело № 8 от 2008 г. и на жалбоподателката е наложено наказание; за заседанието от 7 ноември 2008 г. жалбоподателката била призована по-малко от седем дни преди провеждането му, а и тя и нейния процесуален представител били възпрепятствани да се явят по уважителни причини, което попречило да се представят важни доказателства; липсва легитимен дисциплинарен състав; решението е и немотивирано и не са изложени съображения за наличието на груби нарушения и изключително тежки нарушения, а данни, изискващи налагане на най-тежкото наказание, липсват, още повече, че няма други наложени дисциплинарни наказания. Изрично се изтъква, че не е даден срок за представяне на копия от необходимите документи; съставът на дисциплинарната комисия е различен при двете заседания; проверката е в нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗЧСИ, защото законът не овластява съвета на Камарата сам да извършва проверка; неверни са твърденията за нарушения при воденето на входящия регистър, изходящия регистър, регистъра на заведените дела, дневника за извършените действия; книжата по делата са номерирани и на кориците на папките е написан предметът на делото; делата, по които тече срок за извършване, са подредени отделно; сметките са водени съгласно чл. 79 от ЗЧСИ; всяко плащане се документира на гърба на изпълнителния лист; няма задължение за частния съдебен изпълнител да събира авансово такси (чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 80 от ЗЧСИ ); работата на служителя в кантората се проверява и одобрява от жалбоподателката и тя не е заместена в работата си от този служител; по изпълнително дело № 28/06 г. - запорите в банките по него няма пречка да са възложени устно и могат да се потвърдят допълнително, невярно е твърдението за извършена публична продажба без искане на взискателя - поискана е втора публична продан, а и е платена такса за опис и провеждане на публична продан, участвалият в публичната продан е имал право да участва и наддава устно, а задатъкът се задържа според ГПК; по изпълнително дело № 36/08 - на гърба на призовката е отразено, че име на свидетел и в същия ден е изготвен и констативен протокол, подписан от друг свидетел; по изпълнително дело № 83/07 - по същото дело няма констатирани нередности от предходната проверка, а жалбата е подадена на 12 декември 2007 г. и е изтекъл погасителният срок по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ, защото докладът по предходната проверка е изпратен по електронната поща на 13 януари 2008 г., а и взискателката лично е входирала наддавателно предложение на 28 ноември 2007 г., а жалбата на взискателката срещу възлагателното постановление е оставена без разглеждане от съда; по изпълнително дело № 161/07 - съмнителен е подборът на това дело, като на 2 и 3 юли 2008 г. делото е проверявано от инспектората към М. на правосъдието и нарушения не са констатирани, а оценката е извършена преди цесията; по изпълнително дело № 45/08 - вдигането на запорите е станало по молба на взискател; по изпълнителни дела № 90/07 и № 18/07 - с едно действие се събират всъщност и вземанията на Агенцията за държавни вземания и няма нарушение на чл. 325, ал. 2 от ГПК (отм.); по изпълнителни дела № 90/07 и № 30/06 - взискателите са поискали пълно проучване на имущественото състояние на длъжника преди връчване на призовката; по изпълнително дело № 140/08 - такъв номер дело няма; по изпълнителни дела № 18/07 и № 28/07 - делата са образувани на основание издаден изпълнителен лист (чл. 323 от ГПК - отм.), като по първото дело няма проучване на длъжника, а по второто изпълнителните действия са възложени устно; по изпълнително дело № 21/08 - не е извършвано предварително проучване; по изпълнително дело № 2/07 - няма допуснати нарушения, а и е било предмет на друга проверка. Допълнително се сочи, че на жалбоподателката не е връчен докладът от 13 декември 2007 г. до август 2008 г., поради което от датата на узнаването - 14 юни 2008 г. до 2 юли 2008 г. - датата на проверката, не е имало как да се отстранят допуснати нередности. От дейността на жалбоподателката не са произтекли вреди за никого, а не е взето предвид нейното тежко семейно положение. С жалбата се представят определение на ВКС по решение за временно отстраняване на жалбоподателката от длъжност, решение на дисциплинарната комисия при Камарата на ч. с. изпълнители от 16 януари 2009 г. по дисциплинарно дело № 8/2008 г. Допълнително се представят две решения на СГС и определение на апелативния съд в гр. С. по действията на жалбоподателката в качеството й на частен съдебен изпълнител. С друга молба се изтъква нелегитимност на дисциплинарната комисия поради изтекъл мандат на 25 ноември 2008 г., а атакуваното решение е постановено на 22 декември 2008 г. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. А, както и чрез писмени бележки от жалбоподателката и от процесуалния й представител, доводите в двете частни жалби се поддържат. Ответникът М. на правосъдието чрез юрисконсулт Р. К., оспорва жалбите. Ответникът К. на ч. с. изпълнители, чрез юрисконсулт М. М. и адв. М, сочи доводи срещу оплакванията на жалбоподателката. С атакуваното решение от 22 декември 2008 г. дисциплинарната комисия при Камарата на ч. с. изпълнители в Република България по приключилото в заседанието от 14 октомври 2008 г. дисциплинарно дело № 13 от 2008 г. във връзка с извършени проверки от инспектората на М. на правосъдието и от Съвета на Камарата на ч. с. изпълнители, приема, че е налице повтаряемост на констатирани нарушения само по изпълнително дело № 87/07 г., поради което те не се разглеждат; нарушенията при воденето на деловодните книги касаят само такива за 2008 г.; не се спазва Наредба № 4 за служебния архив на частния съдебен изпълнител при водене на деловодните книги, комплектоване и подреждане на делата; не се спазват разпоредбите на ЗЧСИ, Закона за счетоводството, Наредба № 4 и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ при водене на сметките по чл. 79 от ЗЧСИ, нарушения при водене на изпълнителните дела по отменения и действащия ГПК, ЗЧСИ и Тарифата към него; в нарушение на разпоредбите на ГПК и ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е възложил на служителя си М. Д. да изготвя всички необходими документи за извършване дейността на частното съдебно изпълнение и всички необходими документи по водене на изпълнителните дела и така неправомерно му са възложени правомощия на частен съдебен изпълнител; нарушен е уставът на КЧСИ. Поради извършените многобройни и груби нарушения на процесуалния закон при провеждане на принудително изпълнение, като с това са накърнени права и интереси на страните и на трети за изпълнителното производство лица, изключително тежки нарушения на Наредба № 4 и Тарифа към ЗЧСИ при изготвяне на сметки по чл. 79 ЗЧСИ, груби нарушения на материалния закон за кантората и работното й време, служебния архив, служителите, възлагането на правомощия по изпълнението, водене на счетоводството, сериозни нарушения на устава на КЧСИ, цялостното поведение на частния съдебен изпълнител и извършените действия във връзка с дисциплинарното производство, представляващи недопустимо погазване на положената клетва, пълното несъдействие за изясняване на обстоятелствата по проверките и делата, пълна липса на съзнание за отговорност и непризнаването на вина, наличието на други жалби и други дисциплинарни производства, дисциплинарният състав налага на жалбоподателката наказания лишаване от правоспособност за срок от една година на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ. Съдебният състав, като взе предвид изложените оплаквания в жалбите, становищата на страните и данните по делото, намира следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими. По делото е установено следното: По заповед № 16 от 27 юни 2008 г. във връзка с решение № 1 от 18 юни 2008 г. на съвета на КЧСИ председателят на съвета назначил цялостна проверка на дейността на кантората на жалбоподателката. Със заповед от 1 юли 2008 г. министърът на правосъдието назначил проверка на дейността на жалбоподателката за периода 1 юли 2007 г. - 1 юли 2008 г. На 7 август 2008 г. постъпило искане от министъра на правосъдието до председателя на дисциплинарния съвет за образуване на дисциплинарно производство на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. На 3 септември 2008 г. постъпило такова искане и от председателя на съвета на КЧСИ. Дисциплинарното производство е образувано с постановление от 15 септември 2008 г. Жалбоподателката е сключила договор от 20 октомври 2006 г. с М. Д. за изпълняване на длъжността "организатор дейността на кантората" с месечно възнаграждение по допълнителен договор за поръчка с ЕТ "С", като дължимите осигуровки се плащат от самия нает на работа чрез едноличния търговец. С този договор наетият е задължен да изготвя всички необходими документи по дейността по частното съдебно изпълнение, да изчислява лихви за забава, мораторни лихви, да прави оценки на машини и съоръжения и други, съгласно притежаваните лицензи за правоспособност, да води книжата на кантората и други. С решение по протокол № 1 от 14 октомври 2008 г. дисциплинарният състав отстранил временно жалбоподателката от длъжност до приключване на дисциплинарното производство. С определение № 1* от 18 декември 2008 г. по ч. гр. д. № 1* по описа на I ГО за 2008 г., ВКС отменил това решение поради липса на мотиви и нарушение на принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението, защото временната мярка по последици се измерва с най-тежкото наказание. При лично участие на жалбоподателката в заседанието на дисциплинарния състав от 14 октомври 2008 г. жалбоподателката била задължена в четиринадесетдневен срок от датата на заседанието да представи в офиса на КЧСИ копия от изпълнителни дела № № 36/06, 83/07, 18/07, 2/07, 21/08, 90/07, 140/08, 161/07, 87/07, 45/08. За заседанието от 7 ноември 2008 г. жалбоподателката поискала отлагането му поради внезапното й заболяване и невъзможността на адв. К да присъства поради служебни ангажименти. Поисканите изпълнителни дела не са представени. По искане на жалбоподателката в производството пред ВКС по настоящото дело са представени от частния съдебен изпълнител Н. К. заверени копия от архивирани дела № № 30/06, 2/07 и 18/06 и преобразуваните от нея изпълнителни дела на жалбоподателката № № 45/08, 90/07 и 21/08. Според издаденото удостоверение от частния съдебен изпълнител Н. К., видно от Регистъра на заведените дела на жалбоподателката за 2008 г. няма заведено изпълнително дело № 140/08 г. Жалбата е неоснователна. Твърдението за нищожност на решението поради нелегитимност на дисциплинарния състав е неоснователно. Дисциплинарната комисия е избрана на общо събрание на Камарата на ч. с. изпълнители с първи мандат от 26 ноември 2005 г. Мандатът на комисията е тригодишен, съобразно чл. 65, ал. 1 изр. второ ЗЧСИ. Същевременно според правилото на чл. 48, ал. 2 ЗЧСИ редовното общо събрание, имащо правомощие да избере дисциплинарната комисия, се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари - чл. 48, ал. 2 ЗЧСИ. Съпоставката на двата текста води до извода, че мандатът на дисциплинарната комисия продължава до избирането на нов неин състав. Следователно, мандатът на първата дисциплинарна комисия следва да се счита изтекъл при осъществяването на избор от общо събрание, което несъмнено е след датата на постановяване на атакуваното решение. Неоснователно е твърдението за нищожност на решението, основана на нищожност на проверката от Съвета на КЧСИ поради липса на правомощия за това. Соченото разбиране е в противоречие с правилата на закона - съобразно чл. 59, ал. 1, т. 6 ЗЧСИ съветът на Камарата има за задължение да следи за изпълнението на задълженията на ч. с. изпълнители, като по аргумент на ал. 2 от същия текст следва да извършва проверки (без да се прави разграничение между цялостна проверка и проверка на конкретни изпълнителни дела) и да уведомява министъра на правосъдието за тях. Тази форма на контрол е различна от предвидената в чл. 76 ЗЧСИ - административен и финансов контрол от страна на министъра на правосъдието по съответния ред. В разглеждания случай проверката от Съвета на КЧСИ е предизвикана по повод постъпили жалби с искане за проверка на жалбоподателката. Неоснователно е оплакването за недопустимост на атакуваното решение поради повтаряемост на нарушенията по смисъла на чл. 71, ал. 7, т. 3 ЗЧСИ. Макар дисциплинарното дело № 13 за 2008 г. да е второ по ред за жалбоподателката и част от нарушенията да са идентични по вид с разглежданите по дисциплинарно дело № 8 от 2008 г., предметът на проверката по двете дисциплинарни дела е бил различен период от дейността на жалбоподателката. Този извод впрочем вече е бил повдиган от жалбоподателката при оспорването на решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 8 от 2008 г. В решение № 634 от 2 юли 2009 г. по гр. д. № 327 по описа на IV ГО за 2009 г. ВКС приема, че част от нарушенията са идентични по вид в двете дисциплинарни дела, но касаят друг период от време и липсва тъждество между нарушенията, за които е наложено наказание. Повтаряемост на констатираните нарушения правилно е констатирано от дисциплинарния състав по отношение на изпълнително дело № 87/07, като на разглеждане са подложени само онези от тях, които са допуснати след проверката от 13 декември 2007 г., по която е образувано дисциплинарно дело № 8 от 2008 г. Макар неправилно дисциплинарния състав да е оставил производството по твърдените дисциплинарни нарушения до 13 декември 2007 г. по изп. д. № 87/07 без разглеждане, вместо да прекрати производството в тази му част, изводи по тези дисциплинарни нарушения не са правени и като краен резултат решението на дисциплинарния състав не е повлияно от тях. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение поради различен дисциплинарен състав на двете проведени заседания по дисциплинарното дело. Заседанието от 14 октомври 2008 г. е проведено от назначения за случая дисциплинарен състав - С. Я., С. В. и Г. М. Според записа от протокола от второто заседание от 7 ноември 2008 г., този състав е продължил по същото дело и не е отразен друг дисциплинарен състав. Атакуваното решение е подписано от същия състав. Жалбоподателката не сочи данни за това, че приключилият дисциплинарното производство състав е различен от подписалия решението, поради което и оплакването е неоснователно. Невярно е твърдението на жалбоподателката, че не й е даден срок за представяне на копия от необходимите документи - съществено процесуално нарушение. Още на първото заседание на дисциплинарния състав на жалбоподателката е указано, че в четиринадесетдневен срок от деня на заседанието тя следва да представи копия от изпълнителни дела № № 36/06, 83/07, 18/07, 2/07, 21/08, 90/07, 140/08, 161/07, 87/07, 45/08. Следователно, до 28 октомври 2008 г. тя е могла да представи необходимите й доказателства, за да подкрепи оспорването на изводите на двете проверки. Не е спорно, че жалбоподателката е пренебрегнала това задължение и не е направила необходимото, за да защити правата си. За този четиринадесет дневен период жалбоподателката не сочи основания, довели до невъзможност да представи доказателства. Жалбоподателката твърди, че дисциплинарният състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като я е призовал за заседанието от 7 ноември 2008 г. късно, без да спазва необходимия седмодневен срок преди провеждането му. Това нарушение по същината си не опорочава крайния съдебен акт, тъй като жалбоподателката е имала възможност да защити правата си по съответния ред. На второ място, основателно дисциплинарният състав приел, че липсва причина второто заседание по делото да бъде отложено, тъй като не са установени служебните ангажименти на адвоката на жалбоподателката. Предвид вече посоченото задължение за представяне на копия от изпълнителните дела, неоснователно се поддържа оплакването, че с това си действие дисциплинарният състав е попречил на жалбоподателката да представи доказателства. Най-сетне, обстоятелството, че членовете на дисциплинарния съвет са извършили нарушения, за които им е търсена, съответно - понесли са съответната отговорност, не опорочава акта, нито пък има значение за неговата правилност. Жалбоподателката не изтъква основания за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК, а и не се сочат данни за особено лично отношение от членовете на състава по отношение на жалбоподателката. Макар да не е изведен изрично като довод, от представеното определение № 1* от 18 декември 2008 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по ч. гр. д. № 1886/2008 г. може да се счете, че жалбоподателката прави оплакване за несъобразяване на атакуваното решение на дисциплинарния състав с мотивите на посоченото определение. Подобен довод също е неоснователен, тъй като предмет на проверка по соченото производство е друг акт на дисциплинарния състав и изложените съображения от ВКС касаят неговата обоснованост и правилност. Оплакването за липса на мотиви и изложени съображения за наличието на груби нарушения и изключително тежки нарушения, е неоснователно. Обжалваното решене е мотивирано. По всяка точка от доклада на М. на правосъдието и на Съвета на КЧСИ са индивидуализирани конкретните нарушения; изложени са и съображения за фактите, обосноваващи заключението за допуснатите нарушения. Освен това дисциплинарния състав е посочил на какво основание приема, че дисциплинарната отговорност следва да бъде ангажирана, както и защо постановява съответното наказание. Неоснователно е оплакването, че докладът от проверката от 13 декември 2007 г. бил връчен на жалбоподателката едва на 14 юни 2008 г., поради което до първия ден от първата проверка по процесното дисциплинарно производство - 2 юли 2008 г., тя не е имала възможност да отстрани допуснатите нередности. Установени са нарушения на материалния закон при липсата на колебание в тълкуването на нормите, поради което поведението на жалбоподателката не би следвало да се коригира единствено по пътя на констатирани от проверки пропуски. Жалбоподателката не представя доказателства във връзка с твърдението си за неправилен извод на проверката от М. на правосъдието относно допуснати нарушения на Наредба № 4 за служебния архив на частния съдебен изпълнител. Проверката е констатирала допуснати нарушения при воденето на входящия регистър, изходящия регистър, регистъра на заведените дела и дневника на извършените действия, имащи основно връзка с липсата на описване същността на входящите и изходящи документи, правосубектността на взискателя, адресите и други идентификационни белези на взискателя и длъжника, извършените за деня действия, начислени такси, допълнителни разноски, постъпили и извършени плащания, постъпили жалби и резултатът от тях и други, както и липсата на отделно подреждане на делата, по които тече срок за извършване на действия. Установените нарушения, макар пряко да не компрометират законосъобразността на съдебното изпълнение, създават условия за грешки и могат да поставят под въпрос ефективното и законосъобразно движение на делата, както и да застрашат правата на страните в процеса. Същият извод следва да се направи и при констатирана липса на номерация на листата в делата, както и на незаписването на предмета на делото на корицата му Неоснователно се твърди от жалбоподателката, че сметките по изпълнението са водени според изискванията на чл. 79 ЗЧСИ. Така например в представеното арх. изп. д. № 30/06 липсва приложена сметка по чл. 79 ЗЧСИ. В арх. изп. д. № 2/07 е приложена сметка по чл. 79 ЗЧСИ за сумата 410 лева такси по изпълнението с отразени 100 лева платени в брой и приложено банково бордеро за такса по изпълнителното дело в размер на 528,60 лева. Представените копия на изпълнителни дела не подкрепят заявеното от жалбоподателката, че всяко плащане се документира на гърба на изпълнителния лист. Нарушаването на правилата на закона и съответната наредба за отразяването на събраните такси по изпълнението демонстрира незачитане на реда за финансова прозрачност и отчетност. Напълно неоснователно се твърди от жалбоподателката, че липсва законово задължение за нея да събира авансово такси. Това задължение е изрично закрепено в чл. 80 ЗЧСИ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Текстът на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ има предвид различна хипотеза и не поставя под съмнение правилото за предварително внасяне на таксите за действията на частния съдебен изпълнител. Във връзка с работата на служител в кантората на жалбоподателката се твърди, че работата му се проверява и одобрява от жалбоподателката и тя не е заместена в работата си от този служител. Проблеми при възлагане на служебни задължения на служител в кантората са констатирани още при съдебния контрол на предходното дисциплинарно производство, като ВКС приел, че между това лице и жалбоподателката не са възникнали трудовоправни отношения, поради което това лице няма право да води деловодството и архива на частния съдебен изпълнител, както и да извършва действия по връчване на призовки и съобщения от нейно име. По делото не са представени данни жалбоподателката да е отстранила лицето от работата в кантората или да е възникнало помежду им трудово правоотношение, поради което констатациите на проверката за наличие на сериозно нарушаване на правилата на ЗЧСИ - глава II раздел VI, са обосновани. Не може да се сподели извода на жалбоподателката за липса на допуснати нарушения по изп. д. № 28/06. Проверката на МП констатира, че се извършва публична продан, без такава да е поискана и са начислени такси за проучване имущественото състояние на длъжника и запор, като такива не са извършвани, а проверката на КЧСИ констатира, че е изпратена призовка за доброволно изпълнение след налагане на запора върху банкови сметки, наложени са възбрани преди установяване на имуществото на длъжника, в написан на компютър опис не е посочено състоянието на имотите, не е назначен управител, липсват писмени заключения за оценките, начислена е такса за опис и по-късно е доначислена такса, ипотекарния кредитор е уведомен за възможността му да се присъедини след извършването на опис и оценка, насрочена е публична продан без искане и липсват актове за поставяне на обявления, след обявяването на публичната продан за нестанала взискателят не е уведомен за правото му да поиска възлагане вместо плащане, наддавач е действал без представителна власт. Дисциплинарният състав приема, че е установено, че сметката по чл. 79 ЗЧСИ е изготвена неправилно, а поради непредставянето на пълното досие на делото от страна на жалбоподателката, нарушенията, констатирани от проверките, са установени. Констатациите на проверяващите се установяват с представеното към дисциплинарното производство копие на изпълнителното дело. Частният съдебен изпълнител при воденето на делото е нарушил правилата на чл. 323, ал. 3, чл. 325, ал. 1 и ал. 5, чл. 374, ал. 1, чл. 376 , чл. 382, ал. 1, чл. 389 ГПК (отм.), както и на правилата на чл. 79 ЗЧСИ. Довод против този извод не може да се черпи от решение без номер от 13 август 2009 г. по гр. д. № 6* по описа на СГС за 2009 г., тъй като предмет на разглеждане по това дело е била втората публична продан и наведените оплаквания от жалбоподателя по това дело са различни. Оплакванията по изводите в атакуваното решение по изп. д. № 36/08 не могат да се счетат за основателни, тъй като не е представено копие от делото. Същото се отнася и до изп. д. № 83/07, като определение № 31 от 8 януари 2010 г. по ч. гр. д. № 3* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г. не може да послужи за обосноваване на какъвто и да е извод против констатациите на проверката, понеже касае допустимост на жалба. Твърденията на жалбоподателката за неправилност в изводите на проверката от страна на камарата по изп. д. № 161/07 г. не могат да бъдат подложени на преценка от една страна поради естеството си - съдът не може без конкретни доводи за причина да приеме, че е съмнителен подборът на точно това дело за проверка, а от друга - непредставянето на делото пречи да се провери доколко е вярно твърдението за извършване на оценка на имота преди осъществена цесия. Неотносимо за наведените от жалбоподателката оплаквания е и решение № 1* от 18 май 2008 г. по ч. гр. д. № 5* по описа на СГС за 2007 г. по изп. д. № 87/07, към което е присъединено изп. д. № 161/07, тъй като решението на СГС третира правния интерес на длъжника да подаде жалба срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Неправилно е виждането на жалбоподателката за възможностите на частния съдебен изпълнител да вдига запори без за това да има надлежен акт на съда. По изп. д. № 45/08 е представена обезпечителна заповед за налагане на запор на сметки на длъжника в няколко банки. С молба от 2 юли 2008 г. взискателят поискал от частния съдебен изпълнител вдигане на запорите, тъй като сумата била заплатена. Жалбоподателката вдигнала запорите и прекратила делото. Налице е грубо нарушение на чл. 402, ал. 3 ГПК. В грубо нарушение на чл. 325, ал. 2 ГПК (отм.) в призовките за доброволно изпълнение по изп. д. 18/07 и 90/07 са включени и публичните задължения на длъжника, без те да са описани в изпълнителния титул и без да се държи сметка за различния ред за осъществяване на ч. и публичните вземания. Макар държавата да се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, целта на призовката за доброволно изпълнение е съвсем различна - длъжникът да бъде стимулиран да изпълни доброволно и в срок и то предимно по вземането, заявено в конкретното изпълнително производство. Неоснователно се твърди от жалбоподателката, че не е допуснато нарушение по изп. д. № 30/06 и 90/07. Според датирането на призовките за доброволно изпълнение, те са изпратени на длъжниците далече след срока по чл. 325а ГПК (отм.). Законът в посочения текст определя срока, в който изпълнителното действие следва да бъде извършено и не го поставя в зависимост от осъществяването на проучване на имущественото състояние на длъжника. Основателно е заявеното от жалбоподателката, че констатацията на проверката на МП за осъществено нарушение по изп. д. № 140/08, не почива на обективни факти. Установено е, че частният съдебен изпълнител няма образувано в кантората си дело с този номер за посочената година, поради което установеното от проверката е невярно. Твърдението на жалбоподателката, че по изпълнителни дела № 18/07 и 28/07 не са допуснати нарушения, тъй като по първото дело няма проучване на длъжника, а по второто - такова е възложено устно, са неоснователни. По първото дело запитване до териториалната данъчна служба е отправено, без това действие да е възложено - нарушение на чл. 18 ЗЧСИ и чл. 323 ГПК (отм.). Законът обвързва извършване на действие от страна на съдебния изпълнител с изрична молба. Ето защо констатациите на проверката за осъществени нарушения по тези дела са правилни. Неоснователно се твърди от жалбоподателката, че няма допуснати нарушения по изп. д. № 2/07 г. Според сметката по чл. 79 ЗЧСИ е определена и начислена такса за въвод във владение, а не е представена данъчна оценка на имота - нарушено е правилото на чл. 22 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. В атакуваното решение няма изложени съображения по изп. д. № 21/08, поради което съображенията на жалбоподателката по него са неотносими по спора. По посочените обстоятелства се налага извода, че деянията, за които е наложено дисциплинарното наказание, са извършени от жалбоподателката и съставляват дисциплинарни нарушения. Без значение за разглеждания спор е наличието на произтекли вреди за страните в изпълнителното производство от допуснатите от жалбоподателката нарушения на закона. С факта на осъществяването им жалбоподателката е създала условия за да могат такива да произтекат. Допуснатите нарушения са многобройни, при явно незачитане на императивните норми на закона. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложените наказания следва да бъдат съобразени с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са осъществени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, във връзка с установения принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. В разглеждания случай е установено неизпълнение на задълженията на частния съдебен изпълнител по закон и по устава на камарата - нарушения на процесуалния закон, нарушения на подзаконови нормативни актове, нарушения на ЗЧСИ. Накърнен е престижът на професията. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателката не показва критичност към поведението си. Наложеното наказание "лишаване от правоспособност" е съобразено с броя и вида на нарушенията, постоянството при извършването им в работата на жалбоподателката, както и с нейното отношение към установените нарушения на закона. Наказанието е съобразено и с естеството на засегнатите обществени отношения, както и с важната обществена роля на частния съдебен изпълнител, поддържането на авторитета на професията и високото доверие в нея у обществото. По този начин е постигната и генералната превенция на наказанието. Наложеното наказание за срок от една година следва да се приеме за съответно и съразмерно на допуснатите нарушения. То е значително по-ниско от средния размер на наказанието, предвидено в чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ, но е достатъчно да осъществи присъщото му възпиращо действие предвид сериозния ефект върху професионалната сфера на жалбоподателката. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника М на правосъдието и на ответника К на ч. с. изпълнители се дължат сторените от тях разноски за съдебното производство, които за първия следва да се определи адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 150 лева, а на втория - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 700 лева. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение