Решение № 859 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е две касационни жалби срещу решение 1559 от 11.03.2024 г., постановено по адм.дело 2639/2023 г. по описа на Административен съд София град, /АССГ/ с което, по жалбата на Дафни груп ЕООД, е отменено уведомително писмо изх. 01-2600/6352 от 08.11.2022г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за одобрение на заявка за плащане 05/22/270521/05419/01 от 10.03.2022 г., в частта, с която е отказано одобрение на заявени за възстановяване разходи в размер общо на 919,81 лева; преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивната част на решението; жалбата на дружеството е отхвърлена в останалата ѝ част; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Дафни груп ЕООД направените в производството разноски. Първата касационна жалба е подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез пълномощника старши юрисконсулт З. Захариева, срещу постановеното от АССГ решение, в частта му, с която е отменено уведомително писмо с изх. 01-2600/6352 от 08.11.2022 г., в частта, с която е отказано одобрение на заявени за възстановяване разходи в размер общо на 919,81 лева. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че не e налице разминаване между изплатена, заявена и отказана сума, тъй като последната представлява сбор от отказаните суми двете схеми - Училищен плод и Училищно мляко съгласно приложение 1.1, приложение 1.2, приложение 1.3, както и приложение 2 към уведомителното писмо, при разминаване от 0,19 стотинки, резултат от закръгляне. Поддържа, че в писмото е налице излагане на факти, които кореспондират на посочените правни основания, тъй като сумите по приложение 1.2 и приложение 1.3 са отказани поради факта, че е налице по-малък брой на децата, които отговарят на изискванията съгласно приложените справки от РУО Благоевград и РУО София-град, чиито номера и дати са цитирани в писмото за отказ. Същевременно според касатора е направено и позоваване и на конкретни правни норми - чл. 19, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 8 от приложимата наредба. Сходни са възраженията му по отношение на отказаните суми по схемата Училищен плод, съгласно приложение 2 на уведомителното писмо, тъй като счита, че отказът е обоснован от правна страна с чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, а от фактическа - с установено разминаване между броя на децата и учениците за общинските детски градини, в които се обучават деца от I до подготвителна група включително съгласно справките на РУО София град, броят на децата, посочени в заявката за плащане за всяко учебно заведение, така и броя деца, които действително попадат в целевата група съгласно изискванията по Наредбата. Акцентира на обстоятелството, че за всяка отказана сума е налице и нарочен диспозитив. Жалбоподателят претендира отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отхвърлено изцяло оспорването на процесния административен акт. Втората касационна жалба е подадена от Дафни груп ЕООД, чрез упълномощения адвокат М. Пешева, против постановеното първоинстанционно решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесното уведомително писмо, в частта, с която е отказана финансова помощ в размер на 7 467.40 лв. без ДДС и ДДС в размер на 1493.48 лв. Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че в нормата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата законодателят по никакъв начин не е въвел изискване броят на доставеният биологично произведен кашкавал да е равен на броят на доставеното прясно мляко. Излага, че всички доставки за процесният период са приети безусловно, без възражения за вид, количество и качество. Твърди, че административният орган не е отчел обстоятелствата, посочени в обяснението на дружеството, а само е констатирал че няма обективна причина за неспазването на чл.11 ал.1 и 2 от Наредбата. Касационният жалбоподател претендира отмяна на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част и постановяването на решение по същество, с което преписката да бъде върната на административния орган с указания по прилагане на материалния закон. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В представено по делото писмено становище, Дафни груп ЕООД оспорва касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и моли съдебното решение да бъде оставено в сила в обжалваната с нея част. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Дафни груп ЕООД срещу уведомително писмо изх. 01-2600/6352 от 08.11.2022 г. на заместник - изпълнителен директор на ДФЗ за одобрение на заявка за плащане 05/22/270521/05419/01 от 10.03.2022 г., с което заявката за плащане е частично одобрена, като стойността на финансовата помощ, изплатена на 23.06.2022 г., е в размер на 138 134.62 лв. и ДДС в размер на 27 626.89 лева. С процесното уведомително писмо е постановен отказ за заплащане на финансова помощ по отношение на част от сумата, както следва: по схема Училищно мляко - 7 467,40 лв. без ДДС и ДДС в размер на 1 493,48 лв., съгласно Приложение 1.1. към уведомителното писмо; сума в размер на 450.06 лв. без ДДС, посочена в Приложение 1.2; 249.57 лв. без ДДС и ДДС в размер на 49.91 лв., съгласно Приложение 1.3; по схема Училищен плод 220.18 лв. без ДДС, съгласно Приложение 2. По искане на отвения административен орган е било допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението на която съдът е кредитирал като обективно и в съответствие с писмените доказателства по делото. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспореното уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е частично немотивиран. Съдът е счел, че административният акт е в достатъчна степен обоснован по отношение на редукцията в размер на 7 467,40 лв. без ДДС и ДДС в размер на 1493,48 лева, тъй като органът е установил нередовност в заявката за плащане с изх. 01-2600/3308 от 09.06.2022 г. и в съответствие с чл. 18, ал. 6 от Наредбата е уведомил жалбоподателя, че по схема "Училищно мляко" не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 от Наредбата. В предоставения 10-дневен срок за отстраняване на констатираната нередност, жалбоподателят е депозирал писмо с вх. 01-2600/3308 от 20.06.2022 г., в което изрично е посочил, че не оспорва твърдяното нарушение, но прилага заверени копия на писма с вх. 02-221-2600/676/16.11.2021 г., 02-221-2600/64/18.02.2022 г., 02-221-2600/828/21.12.2021 г., 02-221-2600/829/21.12.2021 г., 02-221-2600/720/29.11.2021 г. и 02-221-2600/860/29.12.2021 г., с които поради преустановяване на учебния процес в училищата е уведомил своевременно ДФЗ за промяната на дати на доставка и е представил нови, съгласувани с директорите на учебните заведения графици. Според мотивите на административния орган да редуцира финансовата помощ в посочената част, не са налице форсмажорни обстоятелства, защото не са издавани заповеди за прекратяване на учебния процес в учебните заведения за отчетния период м.02.2022 г., а също така не са представени доказателства за трудности за изпълнение, поради което не е налице обективна причина за неспазване на чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата. Първостепенният съд е анализирал цитираните норми и е счел, че в случая е безспорно установено както нарушението на чл. 11, ал. 1, така и на чл. 11, ал. 2, изр. трето от приложимия подзаконов нормативен акт. В подкрепа на този извод се позовал на заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ относно броя на извършени доставки на продуктите прясно пастьоризирано мляко и кашкавал, като изрично е посочил, че доставките на кисело мляко са без значение за решаване на спора, тъй като посочената норма категорично предвижда доставки на прясно пастьоризирано мляко. Формирал е извод, че няма спор, че една доставка на прясно мляко и една доставка на кашкавал е в съответствие с чл. 11, ал. 1 изр. трето от Наредбата, но нормата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от нея не предоставя възможност да се откаже помощ само в частта на надвишението. Преценено е, че не се установяват и твърдените форсмажорни обстоятелства предвид липсата на доказателства за официално обявени неучебни дни. Първостепенният съд е приел, че в останалата си част, по отношение на отказа за плащане на заявената сума за възстановяване до пълния предявен размер, волеизявлението на административния орган е практически лишено от обосновка, тъй като общо и без конкретика са посочени относимите национали приложими нормативни актове. Изложено е, че между верифицираната и изплатена сума съгласно уведомителното писмо, и таблично отразените суми, се установява разминаване, което представлява дефицит на фактически, а и правни установявания. Според съда, жалбоподателят правилно е установил, че в оспорения акт липса нарочен диспозитив, с който е отказано плащане досежно сумите от 450 лв. /отказана помощ съгласно Приложение 1.2/, 249,57 лв. /отказана помощ съгласно Приложение 1.3/ и 220.18 лв. /отказана помощ съгласно Приложение 2/. Същевременно първостепенният съд е счел, че табличното отразяване на установени в производството факти и позоваването на препращата норма, каквато е разпоредбата на чл.19, ал.3, т. 2 от Наредбата, без изписването на фактическите и правни изводи как тези установявания се съотнасят към сочената норма и коя нейна хипотеза те изпълват категорично не покрива стандарта за мотивиран акт. Решаващите изводи на съда са, че е налице е порок във формата на оспорения акт, изразяващ се в неизпълнение на задължението на органа по чл. 59, ал. 2, т .4 АПК, независимо че заключението на допуснатата ССчЕ е в подкрепа на уведомителното писмо, което практически е лишено от мотиви. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като резултат, но по следните съображения: Основателно касационният жалбоподател заместник изпълнителния директор на ДФЗ акцентира на обстоятелството, че за всяка отказана сума е налице и нарочен диспозитив. Противно на установеното от първоинстанционния съд, за всяка от сумите съгласно приложение 1.2, приложение 1.3 и приложение 2, административният орган е формирал волеизявление, обективиращо отказ. Изрично е посочено, че с оглед приетото от фактическа страна и на основание чл. 19, ал. 3, т. 4 във връзка с изпълнението на условията на чл. 8 от наредбата, е отказана финансова помощ в размер на 450,06 лв без ДДС, посочена в приложение 1.2. На основание чл. 19, ал. 2 от наредбата е отказана финансова помощ в общ размер на 249,57 лв. без ДДС и ДДС в размер на 49,91 лв, посочена в приложение 1.3 /л. 294 от първоинстанционното дело/. Налице е и изричен диспозитив и по последната отказана за изплащане сума по схема Училищен плод, според който, на основание чл. 19, ал. 3, т. 4 във връзка с изпълнението на условията на чл. 8 от наредбата е отказана финансова помощ в размер на 220,18 лв без ДДС, посочена в приложение 2 /л. 296 от първоинстанционното дело/. Описаните суми без ДДС съответстват изцяло на отразеното в приложенията, в колона отказана финансова помощ от заявката, където са сумирани отказаните суми за различните учебни заведения. Поради това не се констатира разминаване между заявената за изплащане помощ, верифицираната и съответно отказана такава, противно на приетото от административния съд. Независимо от изложеното, оспореното уведомително писмо се явява материално незаконосъобразно, защото от получената от ДФЗ информация от РУО София град и РУО Благоеград не се изясняват следните значими за производството въпроси: дали се касае за брой записани деца или за брой реално посещаващи деца; как тази информация по избрания от органа момент се отнася към периода на заявка за плащане 05/22/270521/05419/01 от 10.03.2022 г. /01.02.2022 г.-28.02.2022 г./; кой документ, представен от ползвателя се явява с невярно съдържание, неистински и/или подправен и в коя от тези хипотези, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Съгласно чл. 4, ал. 5, т. 2 от приложимата наредба директорите на учебните заведения, които участват в схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения организират приемането и проверката на продуктите, които им се предоставят по схемите, чрез съставяне на приемателно-предавателен протокол съгласно приложение 1. На следващо място, съобразно чл. 4, ал. 7 от Наредбата Министерството на образованието и науката и Държавен фонд "Земеделие" сключват споразумение за сътрудничество при прилагане на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата е уредено, че продуктите по схемите се предоставят на определените групи деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения. Като по отношение на случаите, в които част от децата или учениците отсъстват е предвидена ясна уредба за разпределянето на доставените за съответния ден количества хранителни продукти между присъстващите деца чл. 9, ал. 8, изр. трето, чл. 11, ал. 4 и чл. 11а, ал. 4 от Наредбата. Спазването и прилагането на посочените разпоредби изисква същите да бъдат съблюдавани към момента на разглеждане на заявките за плащане от Разплащателната агенция, като, независимо дали заявките ще бъдат одобрени или ще бъдат редуцирани, е необходимо произнасянето на Управляващия орган да е ясно, основано на фактите по процедурата на доставка и да е надлежно мотивирано по свързаните фактически и правни основания. В конкретния случай обективираният отказ на административния орган по отношение на сумите в приложение 1.2, приложение 1.3 и приложение 2, не е надлежно мотивиран по начин, по който ползвателят на помощта да разбере причините, които са наложили редуцирането на финансовата помощ. Изцяло се споделят изводите на административния съд по отношение на законосъобразността на извършената редукция в размер на 7 467.40 без ДДС и ДДС в размер на 1493.48 лева от заявената за изплащане финансова помощ. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК и в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, когато установи нередовност на подадените документи или непълнота в заявените данни, ДФЗ уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Заявителят в срок до 10 работни дни от деня на получаване на уведомителното писмо може да отстрани констатираните нередовности и/или непълноти чрез предоставяне на обяснения, придружени при необходимост от допълнителни и/или нови документи. Когато заявителят не отстрани констатирана нередовност на документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти и/или не представи исканите обяснения и/или документи, необходими за удостоверяване верността на заявените данни, до изтичане на посочения срок, ДФЗ отказва изцяло или частично исканото плащане, като взема предвид естеството на неотстранените нередности непълноти, неясноти и/или липси. Такова писмо е изпратено до дружеството, в което изрично е посочено, че при извършената проверка на подадената заявка за плащане е установено, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, за което следва да бъдат представени обяснения. С отговора си управителят на дружеството не е оспорил нарушението по чл. 11, ал. 1 от Наредбата, но се е позовал на настъпили форсмажорни обстоятелства, за което, противно на твърдяното в касационната жалба, не са били представени надлежни доказателства и това е било обсъдено от административния орган. В мотивите на уведомителното писмо ясно е посочено, че не са предоставяни заповеди за прекратяване на учебния процес в учебните заведения за отчетен период февруари 2022 г. Неоснователно е твърдението на касатора Дафни груп ЕООД, че в нормата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата законодателят по никакъв начин не е въвел изискване броят на доставеният биологично произведен кашкавал да е равен на броят на доставеното прясно мляко. Вярно е, че приложимият нормативен акт използва израза не надвишава /чл. 11, ал. 1, изр. трето от Наредбата/, но в случая се установява именно такова надвишение, включително потвърдено от заключението по допуснатата ССчЕ. Вещото лице изрично е посочило, че по схема Училищно мляко, предвид подадената заявка за плащане 05/22/270521/05419/01 от 10.03.2022 г. от Дафни груп ЕООД и приложени към нея документи, видимо броят на доставките на кашкавал надвишава броя доставки на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец за посочените учебни заведения в таблица 2 от оспореното уведомително писмо, за м. 02.2022 г., в което експертизата се е убедила след свой преглед на данни от ИСАК /Таблица 9 и 10 от заключението/. Експертът е формирал извод, че това не е в съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, изр. трето от Наредбата. Административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за нарушението на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, поради което правилно решаващият съд е отхвърлил жалбата на оспорващото дружеството в тази част. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането на двамата касационни жалбоподатели за присъждане на разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение