Решение № 345 от 9.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1033/2012 г.

Решение № 345 от 9.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1033/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдената М. Д. П. за възобновяване на въззивно нохд № 208/2012 г. на Плевенския окръжен съд, наказателна колегия и отмяна на решение № 103/03.05.2012 г., с което е потвърдена осъдителна присъда № 31/27.01.2012 г. по нохд № 2720/2011 г. на Плевенския районен съд. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати нарушения - на процесуалните правила и на закона, довели до явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че не са допуснати нарушения, определени като касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК. Частният обвинител и граждански ищец С. Л. С. не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Плевенският окръжен съд, наказателна колегия с решение по въззивно нохд № 208/2012 г. потвърдил присъда № 31/27.01.2012 г. по нохд № 2720/2011 г. на Плевенския районен съд, ХIV наказателен състав, с която признал подсъдимата П. за виновна в това, че на 04.01.2011 г. в гр. П. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл. 47 ЗДвП, по непредпазливост причинила средна телесна повреда на св. С. На основание чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 вр. чл. 54 НК я осъдил на пробация и пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК с определени съответни срокове. На основание чл. 343г НК лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 6 месеца от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 5 000 лева за неимуществени вреди и 226,45 лева за имуществени вреди със законните последици. Отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски и държавна такса в съответните размери. Неоснователно се поддържа в искането, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като не е уважено искане за допускане на доказателствени средства. Това възражение е направено и пред въззивния съд, който по съображения, основани на доказателствата по делото, и със съдържание според изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, е отказал да го приеме за основателно. По преценка на съда се допускат само такива, които ще имат значение за правилното решаване на делото. Изброените в искането доказателствени източници - документи от болничното заведение, в което е била приета пострадалата от престъплението, са взети предвид от вещото лице, което е изготвило и обосновало пред съда съдебномедицинското заключение за вида и характера на уврежданията. Това заключение е прието след допълнителни обяснения и отговори, включително и на въпроси на защитника на подсъдимия за обема на медицинската документация, която е била обект на изследване, не е оспорено от страните и е било предмет на обсъждане с останалия събран по делото доказателствен материал. Инстанциите по същество не са допуснали нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, защото за фактическото обстоятелство - конкретно описаната в медицинската документация телесна повреда, правилно както вещото лице, така и съда са приели не само направлението от спешния център, но и данните в него, че пострадалата е изпратена за хоспитализация в неврохирургичното отделение, епикризата, показанията на свидетелите С. С., С. С., Б. Д. оценени като достоверни. По делото е допусната и приета автотехническа експертиза. Вещото лице е дало заключението си след подробно изследване на доказателствения материал, съдържащ данни за произшествието и уврежданията на двата автомобила като е мотивирал и изводите си относно скоростта на всеки един при конкретната пътна обстановка. Това заключение също не е оспорено от страните, съдът го е приел и го е обсъдил с останалия доказателствен материал. В производството по повод обвинението дейността на застрахователната компания, отнасяща се до опис и оценка на щетите, не може да бъде предмет на обсъждане, нито да послужи като основание за различно от направеното от вещото лице заключение. Неоснователно в искането се поддържа, че въззивният съд е потвърдил присъда, мотивите на която не отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Видно от съдържанието на посочения съдебен акт приетата фактическа обстановка е основана на подробен и задълбочен анализ на всички гласни и писмени доказателствени средства, включително и на заключенията на вещите лица, след като ги е съпоставил и е посочил кои обстоятелства от относимите установяват. Въззивният съд правилно е оценил процесуалната дейност, извършена за събиране, проверка и оценка на доказателствените източници, като съответна на правилата по НПК - чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК. По ясен начин е заявил съгласието си с изложените фактически и правни съображения по въпросите, предвидени в чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Отговорил е на всички доводи и възражения, а от съдържанието на решението следва, че е взето по вътрешно убеждение съобразно изискванията по чл. 14 НПК. Подсъдимата не е била лишена от правото да се запознае със становище на гражданския ищец. Изложено е в писмени бележки, от които е видно, че са приети в деловодството на районния съд на 23.01.2012 г., т. е. преди съдебното заседание, проведено на 27.01.2012 г., и са приложени по делото. По съдържание не се различава от изразеното в молбата за конституиране на пострадалата като страна. Не са налице и основания да се приеме, че някоя от страните е била ограничена при упражняване правото за запознаване с материали по делото. Затова въззивният съд не е констатирал нарушение на процесуални правила от предвидените в НПК. Основателно е възражението за допуснато нарушение на закона, което е довело и до явна несправедливост на наложеното наказание. Поведението на подсъдимата е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК, защото по непредпазливост е причинила при управление на МПС средна телесна повреда на св. С. За това престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 3 години или пробация. Подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер според данните в приложеното по делото свидетелство за съдимост. От това следва, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а НК като е следвало да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание. Неправилно друг състав на съда е приел, че не може да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, защото не са възстановени причинените от престъплението имуществени вреди за каквито има предявен граждански иск от пострадалата. Това е неправилно тълкуване на закона, защото квалификацията на деянието не е за престъпление, от което са причинени имуществени вреди, установяването размера на които е задължение на прокурора и съда и които са от значение при определяне квалификацията на деянието и степента на вината на подсъдимия. Имуществените вреди, за които пострадалото лице е предявило граждански иск, са резултат от деянието, но те не са в зависимост от неговата квалификация. Предвид изложеното решението следва да бъде изменено като се приложи чл. 78а НК и на подсъдимата да бъде наложено административно наказание глоба в размер, съответстващ на данните за личността и обществената опасност на извършеното - 2 000 лева и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК - да не управлява МПС за срок от 6 месеца от влизане на решението в сила. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение