Решение № 2763 от 15.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Димитров, чрез адвокат С. Генова, против решение 246/01.07.2022 г., постановено по адм. дело 55/2022 г. по описа на Административен съд Враца. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му. Наказващият орган не е събрал необходимите доказателства, което прави заповедта необоснована. Ангажираните доказателства не били обективни, защото неколкократните показания на двете свидетелки очевидки били различни и противоречиви. Липсват доказателства за причинена телесна повреда на пострадалия, не било образуване наказателно производство и касаторът не е привлечен като обвиняем. Установен бил един удар, който обаче не бил нанесен от Б. Димитров, а от другия полицейски служител. Липсвал запис от охранителните камери, а предоставения такъв от фейсбук бил недостоверен и с лошо качество. Твърди допуснати процесуални нарушения. Дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган, защото липсвала заповедта за оправомощаването му. Доказателствата не били събирани от определената като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) комисия, а само от някои от нейните членове. Счита, че дисциплинарното нарушение е било неправилно квалифицирано, защото употребената неправомерно физическа сила от служители не е нарушение на Етичния кодекс (ЕК), а представлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Заявява, че е бил запознат със заповедта на министъра на утвърждаване на ЕК, но не и със самия кодекс. В представена молба допълва, че за виновен в причиняване на лека телесна повреда на пострадалия с влязло в сила съдебно решение бил признат другия полицейски служител, участвал в инцидента, а не той. Претендира разноски. Ответникът директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Враца, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. Димитров против заповед 369з-2964/23.12.2021 г. издадена от директора на ОДМВР-Враца, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение със служителя, заемащ длъжност младши автоконтрольор І степен в група Охранителна полиция към Районно управление (РУ)- Оряхово при ОДМВР-Враца, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено за това, че на 17.06.2021 г. около 02.00 ч. Б. Димитров, заедно с колегата си Г. Генов, били на работа и със служебен автомобил посетили по подаден сигнал бензиностанция "Фар Петролиум" в с. Селановци, по повод проблем с клиент в нетрезво състояние. При пристигането си те установили лицето Б. Димитров от [населено място], който действително бил в нетрезво състояние. Доближавайки го Г. Генов внезапно и непредизвикано му нанесъл удар с юмрук в лицето, вследствие на което Б. Димитров паднал в безпомощно състояние по гръб на асфалта. Б. Димитров се огледал и установил, че това се случва пред камерите на бензиностанцията. Двамата полицаи изправили и привели безпомощния Б. към изхода на бензиностанцията до контейнер за смет, където камерите нямали обхват. Там го хвърлили на земята и му нанесли побой. Б. Димитров ритал с крака тялото на Б.. Малко след това Б. Димитров попитал служителката на бензиностанцията И. Цветанова могат ли да се изтрият записите от камерите. След влизане в сградата на бензиностанцията той накарал Цветанова да му покаже записа от случая. Щом последната пуснала записа на монитора Б. Димитров презаписал с мобилен телефон видеозаписа от монитора смеейки се и коментирал виждащото се с Г. Генов, който в този момент се присъединил към тях. След това Б. Димитров направил опит да изтрие видеозаписа, но не успял. По-късно направеният от него запис бил разпространен в приложението messenger в Интернет, като повечето от служителите на РУ-Оряхово са гледали. Няколко часа по-късно записът бил изтрит. За посетения сигнал на бензиностанцията няма изготвена докладна записка и/или заповед за задържане, издадени от Б. Димитров за използвана от него физическа сила и приложено полицейско правомощие спрямо Б. Димитров. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Б. Димитров е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени. По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение. В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител недопустимо е упражнил физическо насилие над Б. Димитров. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 "Държавния служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" и т. 33 "Държавния служител при изпълнение на професионалните си задължения зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение". Касаторът сам признава, че е бил запознат със заповедта на министъра на утвърждаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което в интерес на работата му е било да познава и разпоредбите на самия кодекс. Непознаването им говори за ниско ниво на компетентност, но не може да доведе до оневиняване за допуснати нарушения. МВР е държавна институция с основни функция да брани законността в обществото, да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред и е недопустимо служител полицай, да не съобрази законността на своите действия, да прояви незачитане достойнството на гражданин, прилагайки безпричинно физическо насилие спрямо него. Ето защо е неоснователно възражението на Б. Димитров, че деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗМВР, но не и по т .4 като нарушение на етичните правила. Въпреки твърденията за различна фактическа обстановка, ангажираните от касатора доказателства не оборват установените от административния орган факти. Не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като част доказателствата не са били събирани от всички членове на дисциплинарно-разследващата комисия, а само от някои от нейните членове, тъй като крайният акт обобщената справка по чл.207, ал.7 от ЗМВР, е изготвен и подписан от пълния състав на комисията. От него личи несъмнената воля на разследващия орган да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното правоотношение на Б. Димитров. За да достигне до обоснования на доказателства извод за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд се е позовал на свидетелските показания, включително на служителите на бензиностанция "Фар Петролиум", с. Селановци, от които безпротиворечиво се установява, че както Б. Димитров, така и Г. Генов недопустимо и непредизвикано са упражнили физическо насилие над Б. Димитров. Техният разпит пред съда е бил особено подробен, като свидетелката Ц. Каменова в присъствието на жалбоподателя изрично е потвърдила, че е видяла лично Б. Димитров да рита пострадалия. В тази връзка исканията на касатора допълнителни разпити на тези свидетели, които да установят други факти, провеждането на очни ставки и т.н. се приемат като опит за изграждане на защитна теза, но не почиват на реално установената фактическа обстановка. Факта, че в първоначалните сведения дадени от служителите на бензиностанция "Фар Петролиум" не е споменато упражненото физическо насилие от полицейските служители се обяснява с опита на служителите да прикрият случилото се. Това следва и от поведението на Б. Димитров по изземването на записите от видеокамерите и тяхното унищожение. Все пак тези записи са били съхранени поради извършения презапис от негова страна и споделянето им в приложението messenger. Били са приобщени като доказателство по преписката и съдът е извършил техен оглед в съдебно заседание в присъствие на страните. В хода на дисциплинарното производство е извършена и експертна справка на видеозаписа при която не са установени следи от манипулация независимо, че същият е презапис от записа на охранителната камера. Това прави неоснователно възражението, че видеозаписът не бил свален от надлежен източник. Принцип в производството пред касационната инстанция е, че нови фактически установявания са недопустими по аргумент от чл. 220 АПК, поради което направените за първи път от касатора доводи за некомпетентност на органа по образуването на дисциплинарното производство, не следва да бъдат обсъждани. Видно от заповедта за образуване под 369з-1963/17.08.2021 г., същата е била издадена от директор на ОДМВР- Враца с посочване на акта от който произтичат правомощията му заповед рег. 369з-1876/06.08.2021 г. Касаторът не е искал от първата инстанция представянето на тази заповед, а в касационната жалба се позовава на нейната липса. Неоснователни са доводите на касатора, че отговорност за случая следва да понесе само Г. Генов, който с влязло в сила съдебно решение е бил признат за виновен в причиняването на лека телесна повреда на пострадалия. На Б. Димитров не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, както законосъобразно е приел и първостепенният съд. В контекста на изложеното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на държавния служител от системата на МВР е ангажирана поради самия факт на неспазване на правилата на Етичния кодекс, с който той е бил запознат по съответния ред. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав изцяло ги споделя. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение