Решение № 14118 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2017 г.

Решение № 14118 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") Софийска област към РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Петкова като процесуален представител, срещу решение № 137 от 20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1064/2016 г. по описа на Административен съд - С. област в частта, с която е отменена негова заповед № ДК-11-Сф-12 от 20.10.2016 г. и в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му в обжалваните части и постановяване на друго решение, с което оспорването да се отхвърли. Ответникът - М. П., чрез пълномощника си адв. Нецова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответниците - кметът на община Е. П. и главният архитект на община Е. П. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на решението в отменителната му част. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваните части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. П. А. съд - С. област М. П. и кметът на община Е. П. са оспорили заповед № ДК-11-Сф-12 от 20.10.2016 г. на началника на РО "НСК" Софийска област към РДНСК - Югозападен район, с която при служебната проверка съгласно чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж (РС) № 115 от 3.10.2016 г., издадено от главния архитект на община Е. П. и на основание чл. 221, ал. 4 ЗУТ му е наредено в тридневен срок от влизане в сила на заповедта да осигури нанасяне на разпоредената отмяна върху всички екземпляри на съгласуваното конструктивно становище и на издаденото разрешение за строеж, съхранявани в архива на общинската администрация и у възложителя на строежа. Разрешението за строеж е издадено по искане на М. П. на основание чл. 147, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 148, ал. 9 ЗУТ за изграждане на второстепенна постройка на допълващо застрояване - лятна кухня със ЗП/РЗП 35,00 кв. м и с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива, находяща се в ПИ № 171018 - "за жилищно строителство", кв. 39 по плана на с. Р. поле. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ, но в нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и в несъответствие с материалния закон, поради което е отменил същата по жалбата на М. П.. Решението с характер на определение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на кмета на община Е. П. и е прекратено производството по делото, не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в отменителната му част е неправилно. От данните по делото е установено, че ПИ, в който е разрешено допълващото застрояване, е с променено предназначение. За него има одобрен ПУП - план за застрояване, като е предвидено ниско етажно свободно жилищно строителство съобразно ограничителните линии. Допълващо застрояване не е предвидено. От главния архитект на община Е. П. е издадена виза за проучване и проектиране на второстепенна постройка на допълващо застрояване - лятна кухня, разположена свободно. Разрешението за строеж е отменено с оспорената в първоинстанционното производство заповед при извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Спазен е предвиденият 14-дневен срок за постановяването й, считано от уведомяването за издаване на разрешението за строеж съгласно чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя направеният в обжалваното решение извод за немотивираност на оспорения акт, представляваща нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. Заключението на административния орган за незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж е обосновано с обстоятелството, че е издадено за допълващо застрояване - лятна кухня без реализирано или разрешено основно застрояване - жилищна сграда в имота съгласно ободрения ПУП - ПЗ. На второ място е посочено, че експлоатацията на разрешения строеж предполага образуването на отпадни води (фекално-битови), като не са представени данни или техническо решение за отвеждане или заустване на отпадните води в съществуваща канализация или изгребна яма, поради което разрешението за строеж не е съобразено с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗУТ и чл. 118а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Неправилен е изводът за незаконосъобразност на оспорения акт поради това, че не са налице приетите от органа основания за отмяна на разрешението за строеж. Съдът е приел, че в ЗУТ няма изрична забрана да се правят второстепенни постройки, вкл. летни кухни, преди в урегулирания поземлен имот да е изградена жилищна сграда, каквато забрана е съществувала в разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план - ал. 2. Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - ал. 3 на същата норма. Според чл. 41, ал. 1 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, каквато е конкретната хипотеза, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план (ал. 2). Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗУТ летни кухни се разполагат свободно или свързано, без да се спазват изискванията за разстояния от сградите на основното застрояване. Систематичното място и граматическото тълкуване на цитираните законови норми обосновават извод, че второстепенните постройки имат допълващо основното застрояване предназначение и функция. Те се предвиждат към сградите на основното застрояване и са със спомагателен, обслуждащ характер, т. е. обусловени са от основното застрояване. Предвиждането на допълващо застрояване е в зависимост от разположението и обема на основното застрояване. Анализът на разпоредбите, относими към допълващото застрояване, налага извод, че предпоставка за разрешаването му е съществуването на основно застрояване или поне наличието на вече издадено разрешение за строеж за сграда на основното застрояване ведно с одобрен инвестиционен проект, тъй като следва да има яснота относно конкретното разположение и параметри на основното застрояване. Допълнителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗУТ, която не допуска допълващо застрояване по реда на ал. 2, превишаващо зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ. Затова разрешаването на сграда на допълващо застрояване е допустимо да се извърши едновременно с разрешаване на сграда на основното застрояване или след това, но не и преди този момент. За поземлен имот № 171018 е одобрен ПУП - ПЗ за ниско етажно свободно жилищно застрояване. Същото не е реализирано. Няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж на жилищна сграда. Предвиданата с процесното РС лятна кухня е второстепенна постройка на допълващото застрояване и като такава не може да предхожда сградата на основното застрояване. Това е така, защото застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в имота. Спрямо него се преценява разположението и обема на допълващото застрояване по арг. от чл. 41, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. На следващо място предназначението на лятната кухня определя и отделянето на отпадни води. Направеното в обяснителната записка описание на сградата, включващо и помещения за обитаване, предполага образуването на отпадни води независимо от обстоятелството, че не е предвидена чешма в нея. В случая техническо решение за отвеждането и заустването им не е предвидено, поради което правилно административният орган е приел, че разрешението за строеж не е съобразено с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗУТ и чл. 118а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Тези изисквания не са обвързани с начина на водоснабдяване и вида на водоизточника, а с образуването на битови отпадъчни води с оглед предназначението на строежа. При това положение, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил решението в отменителната му част в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на М. П. като неоснователна. При този резултат на отмяна подлежи и съдебния акт, изменен с определение № 264 от 5.04.2017 г. по същото дело, в частта на присъдените в полза на оспорващия в първоинстанционното производство разноски в размер на 810 лева, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение