Решение № 13888 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2019 г.

Решение № 13888 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Гама дизайн" ООД, ЕИК: *********, чрез адв. Тодоров, против решение № 1124/22.02.2019 г. по описа на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 2957/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р – 22221016008900-091-001/30.08.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП с решение № 247/15.02.2018 г. в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 37 221, 00 лв. и задължения за лихви в размер на 13 280, 29 лв., включващи и данъчни периоди м. 09.2012 г., м. 11.2012 г., м. 03.2013 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014 г. и м. 04.2016 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, в проведеното съдебно заседание на 1.10.2019 г. оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт № Р – 22221016008900-091-001/30.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП с решение № 247/15.02.2018 г. в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 37 221 лв. по фактури, издадени от "Агро строй 2011" ЕООД, "Екс Леге Фактум" ООД, "Тера агро инвест 2013" ЕООД, "Сантим" ЕООД, "В. консулт" ЕООД, "Ездит" ЕООД и "Лил транс 7" ЕООД и задължения за лихви в размер на 13 280, 29 лв., включващи и данъчни периоди м. 09.2012 г., м. 11.2012 г., м. 03.2013 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014 г. и м. 04.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че по делото не са ангажирани доказателства, че процесните услуги са осъществени именно от доставчиците на ревизираното дружество. Приел е, че липсата на посочени критерии относно дизайн, техника на изработване, съдържание, на които следва да отговаря договореният продукт, се приравнява на липса на конкретизация на предмета на договора. Според административния съд от приложените приемо-предавателни протоколи не може да се изведе информация за конкретното изпълнение на заложените по договорите задължения, тъй като в същите е отбелязано единствено, че възложителят приема извършените работи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора. Правилен се явява изводът на съда, че по делото не са ангажирани достатъчно доказателства, че процесните услуги са осъществени именно от доставчиците на ревизираното дружество. Представените доказателства не съдържат в себе си конкретни данни, въз основа на които да се установи реалността на фактурираните услуги. Правилно административният съд е приел, че от приложените приемо-предавателни протоколи не може да се изведе информация за конкретното изпълнение на заложените по договорите задължения, тъй като в същите е отбелязано единствено, че възложителят приема извършените работи. От тях не може да се установи как са изпълнени доставките и от кои лица. По-голямата част от доставките са свързани с изработка на рекламни материали, като не са представени документи, които да посочат как са зададени параметрите на изработка. Не е без значение и че за осъществяването на фактурираните рекламни услуги се изисква специализирана техника, като не се установява доставчиците да притежават такава техника и съответната материално-техническа база. Не е установено доставчиците да са разполагали със собствени търговски офиси и площи и складови помещения. Не са представени доказателства за наличието на съответни специалисти в дружествата-доставчици за извършване на този вид дейности. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да са извършени доставките на рекламните услуги от издателите на фактурите. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2 045 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,