Решение № 8393 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2015 г.

Решение № 8393 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2015 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане от 23.09.2015 г. на Х. Л. К. и З. Н. К. - чрез пълномощника й Х. Л. К., подадено на основание чл. 239, ал. 1 от АПК, за отмяна на влязлото в сила решение № 34/15.05.2015 г., постановено по адм. дело № 63/2015 г. на Административен съд - Ш.. С него е отхвърлено оспорването им срещу заповед № ДК-10-СИР-10/11.02.2015 г. на Началника на РДНСК-Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата им срещу Разрешение за строеж № 103/16.05.1994 г., издадено от Н-к техническа служба при О.-Ш., за строеж на два броя гаражи в парцел ХХ|Х-6317, кв. 225 по плана на гр. Ш.. Като нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК, искателите сочат данните от писмо № 94-Х-112/8.09.2014 г., подписано от Гл. архитект на О.-Ш. - че не са налице задължителните документи с доказателствена сила за извършено строителство въз основа на Разрешение за строеж № 103/16.05.1994 г., както и факта, че искането му, направено в с. з. от 22.06.2015 г. по гр. д. № 2396/2014 г. на РС-Ш. - ответните страни да представят Протокол за определяне на линия и ниво на процесните гаражи, построени въз основа на цитираното разрешение за строеж от 1994 г., не е било изпълнено. От ответни страни, чрез процесуалните им представители, са депозирани в срок две възражения, с доводи за недопустимост и алтернативно - за неоснователност на искането. В съдебното заседание молителят Х. К. се явява лично и като пълномощник на съпругата си, поддържа искането. Сочи, че описаните в молбата два факта (че ответниците не са представили исканите от него на 22.06.2015 г. доказателства и данните, че в Община - Ш. не се открива Протокол за определяне на линия и ниво по издаденото Разрешение за строеж № 103/16.05.1994 г.) доказват, че по това разрешение за строеж не е предприето никакво правно действие, независимо дали е законно или незаконно издадено. И тъй като не са упражнени тези права, неговото действие е отпаднало по право, което го прави нищожно. Именно тези нови обстоятелства, които не са били разгледани от началника на РДНСК, въпреки, че в неговите правомощия не влиза произнасяне за нищожност, води до искането за отмяна на оставилото го в сила съдебно решение. Ответникът по искането: Началник на РДНСК Североизточен район - В., се представлява от юрк. А., която моли молбата за отмяна, като неоснователна, да се остави без уважение, по съображенията, изложени във възражението, в което се съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че представените доказателства нито удостоверяват нови обстоятелства, нито представляват нови писмени такива по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Ответниците по искането: Д. Б. Д. и Д. Г. Н., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Д., който счита искането е недопустимо, като подадено след преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК. Освен това, от материална страна наличието и липсата на протокол за определяне на строителна линия или ниво, не е от съществено значение за делото, предмет на което е евентуалната нищожност на атакуваното строително разрешение. Иска се оставяне на искането без разглеждане, алтернативно - отхвърлянето му и присъждане на направените за тази инстанция разноски. О. Г. Т. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по молбата. Върховният административен съд, в състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 АПК отмяната на влязло в сила решение е допустима в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане в сила на решението. Във всички случаи искането за отмяна не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна - чл. 240, ал. 2, предл. първо АПК. Узнаването за основанието за отмяна, в хипотезата когато то предхожда решението, следва да бъде в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК, а не извън него. Ал. 2 на същата разпоредба не може да се разглежда самостоятелно, а във връзка с ал. 1, т. е. едногодишният срок по чл. 240, ал. 1 поглъща тримесечния срок по втората. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 15.05.2015 г. Същото е окончателно, на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на постановяването му. За него искателите са узнали на 19.05.2015 г., когато са получили преписи от същото, видно от приложените по адм. дело № 63/2015 г. разписки. И след като молбата за отмяна е депозирана в едногодишния срок от постановяване на решението, чиято отмяна се иска, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК, е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му. Тези обстоятелства и доказателства следва да са съществували до приключването на устните състезания по делото, но да не са могли да бъдат установени от страната по независещи от нея причини. В случая искането за отмяна се основава на настъпило ново обстоятелство - липсата на протокол за определяне на строителна линия или ниво, непредставен нито от ответниците, нито от общината. Удостоверяването му, искателите обосновават с представените протокол от с. з. на 22.06.2015 г. по гр. д. № 2396/2014 г. на РС-Ш. и писмо № 94-Х-112/8.09.2014 г., подписано от Гл. архитект на О.-Ш.. В цитираното гр. дело молителите са били ищци, като няма данни искането за задължаване на ответниците да представят въпросния протокол и други строителни книжа да е било уважено, напротив, в това заседание делото е било обявено за решаване, а Хр. К. не се е противопоставил, заявил е, че няма да сочи други доказателства - не е имало пречка да изиска съдебно удостоверение и да се снабди с необходимите му документи, за да установи претенцията си. Напротив, в описа, изготвен в табличен вид, под № 3, (с посочена дата на издаване - 8.09.2014 г., вид и № на документа, издател и бележки с данни за съдържанието му, както и изрично отбелязване, че е представен в с. з. на 17.09.2014 г.), фигурира въпросното писмо. Описът е със заверка на представилото го лице, а самият молител не го е оспорил, нито стори това в с. з. пред ВАС. О. това, в доказателствата по адм. дело № 63/2015 г. (л. 22-26), се съдържа искова молба (жалба) от 29.10.2014 г. на К, до ШРС, с опис на доказателствата към нея, в който, под № 37, отново е цитирано същото това писмо на О.-Ш.. А след като искателите са разполагали с писмото от 8.09.2014 г. и двукратно са го представили пред ШРС, (прекратил и изпратил образуваните дела по подсъдност на АС-Ш.), същото няма характера на ново писмено доказателство. От друга страна, протоколът за строителна линия или ниво не може да се характеризира като писмено доказателство, установяващо относимо към производството по отмяна ново обстоятелство, което да е от съществено значение по спора, за който е постановено решението. Съгласно чл. 157, ал. 2 ЗУТ, респ. чл. 231, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж - т. е. липсата на този протокол не може да опорочи производството по издаването на разрешението, или да доведе до неговата незаконосъобразност. С оглед изложеното, искането е неоснователно и подлежи на отхвърляне. При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответните страни Д. Б. Д. и Д. Г. Н., се дължи присъждане на направените в това производство разноски в размер на 700 лв., а на РДНСК Североизточен район - В. - юрисконсултско възнаграждение, в размер на 600 лв. Исканията са направени надлежно и своевременно, доказани са с представените два договора за правно съдействие, липсва възражение за прекомерност, а на защитаваният от юрисконсулт административен орган се следват разноски по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК и чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК,