Решение № 4713 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2019 г.

Решение № 4713 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1637 от 05.08.2019 г. по адм. дело № 958/2018 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отменен ревизионен акт № Р-03000317001761-091-001/04.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, изцяло потвърден с решение № 528/26.02.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Ка Логик" ООД са установени задължения по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС в общ размер - 19374 лева за данъчен период от м. 07/2016 г. до м. 02/2017 г. и лихви за забава в общ размер 1202, 76 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи, че неправилно съдът се е позовал преди всичко на заключението на ССЕ, като не е извършил съвкупна преценка на представени писмени доказателства. Според касатора съдът е обосновал изводите за наличие на реално осъществени доставки от "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД, "Ник - Еко Метал" ЕООД, "ИВОВ КОНСТРУКШЪН 90" ЕООД, "М. Цветанов 84" ЕООД и "Инвест Консулт 2015" ЕООД въз основа на писмени доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи и пр., които са частни писмени свидетелстващи документи без достоверна дата и без доказателства за автентичност. Излага доводи, че по делото не са налице доказателства, установяващи факта на прехвърляне на собствеността върху стоките описани в процесните фактури. Твърди, че доставчикът "Ник - Еко Метал" ЕООД е регистрирано по ЗДДС считано от 19.07.2012 г. и е дерегистрирано по реда на чл. 176 от ЗДДС -22.02.2017 г., като за финансовата 2016 г. не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не е публикувало финансов отчет в ТР. Във връзка с твърдението на ревизираното лице за осъществявана спедиторска дейност, не са представени други косвени доказателства /спедиционни договори, заявки за транспорт, кореспонденция между дружествата и др./. Излагат се доводи за липса на доставки във връзка с фактурите на "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД с аргумент, че при извършена проверка на предходния доставчик - "Евро 07" АД същият твърди, че не е прехвърляна стока по проформа фактура № 240/13.12.2016 г. на "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД и че не е издавана окончателна фактура. Налице са създадени документи за предаване на стоки към 13.12.2016 г., но липсват доказателства, както преки, така и косвени за това. Касаторът не споделя изводите за наличие на доставки по фактурите с предмет течна тор доставена от "Инвест консулт 2015" ЕООД, обоснован въз основа на представените по делото договори, приемо-предавателни протоколи и обяснението на управителя на "Инвест консулт 2015" ЕООД за плащане по банков път и чрез прихващане, тъй като в подадените от "Инвест консулт 2015" ЕООД отчетни регистри - дневници за покупките по ЗДДС не са посочени доставчици, от които е закупена стоката. "Инвест консулт 2015" ЕООД и "КА ЛОГИК" ЕООД не представят данни как се е съхранявала стоката от датата на покупката й до датата на нейната реализация. Липсват доказателства относно транспортиране на течна тор 18 т или 14 т до обект на продавача/купувача. Относно доставките на "М. Цветанов 84" ЕООД касаторът счита, че независимо, че са издадени фактури, стокови разписки, които са счетоводно отразени, не са налице доказателства относно възможността на доставчика да предаде владението на стоките на получателя. Представените фактури и стокови разписки са неподписани, като същото се отнася и до фактурите, представени на ССЕ с получател "Ню Айдиас Консулт" ООД, "Бизнес акаунтинг" ЕООД и "СТС Софтуер" ЕООД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Ка Логик" ООД срещу процесния РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Ка Логик" ООД, в писмен отговор от 10.10.2019 г. и в с. з., чрез адв. Великова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като счита, че решението е изключително подробно и мотивирано, като събраните доказателства сочат и на неговата правилност. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Варна е отменил РА, с който на "Ка Логик" ООД са установени задължения по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Ивов Конструкшън 90" ЕООД с предмет материали, 5 – фактури за извършени транспортни услуги от "Ник-Еко Метал" ЕООД, три фактури за доставка на офис оборудване от "М. Цветанов 84" ЕООД, две фактури за доставка на оборудване с доставчик "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД и две фактури, издадени от "Инвест Консулт 2015" ЕООД с предмет - течна тор. Съдът е приел, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на ССЕ, че процесните фактури, издадени от горепосочените доставчици, обективират реално извършени доставки на стоки и услуги. Доказан е произхода на стоките и тяхното получаване от предходни доставчици, придобиването в собственост от жалбоподателя, пълното им заплащане, заприходяване, осчетоводяване и последваща реализация в облагаеми доставки. Част от изводите на органите по приходите за обратното противоречат на събрания още в ревизионното производство доказателствен материал, а друга част – са недоказани и необосновани. Обжалваното решение е правилно. Касаторът оспорва изводите на съда за реално осъществени доставки с аргумент, че не са налице доказателства обективиращи реалното прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, респ. реалното изпълнение на услугите /транспортни/, а представените такива са частни свидетелстващи документи, без достоверна дата и без доказателства за автентичност. Твърди се, че по делото не ангажирани достатъчно убедителни доказателства относно произхода на стоките предмет на спорните доставки, съхранението и транспортирането им. Според него съдът е отменил РА позовавайки се преди всичко на заключението на ССЕ без да обсъди същото в съвкупност с останалите доказателства по делото. Възраженията са неоснователни предвид следното: Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съответно, според дефиницията, възведена в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1), доставка на стоки означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че стоките са само фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното получаване на стоката, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Относно фактурите, издадени от "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД, от РЛ е представен административен договор, сключен с Министерството на труда и социалната политика, съгласно който "Ка Логик" ООД е получило безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 по процедура чрез подбор на проекти BG05 M90 P001-1. 003 "Ново работно място 2015". С получените средства е закупено оборудване от "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД въз основа на договор от 12.12.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 13.12.2016 г., придружен с гаранционни карти и декларации за съответствия на процесните стоки. Плащането по фактурите е извършено по банков път. Доставките са надлежно осчетоводени от РЛ и доставчика "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД, който е отчел в счетоводството си приходи в общ размер от 58 660 лева. Според заключението на вещото лице Мачева, същият доставчик в периода м. 12/2016 г. -м. 10/2017 г. е отчел в счетоводството си разходи по доставки, извършени от "Евро 07" АД в общ размер от 36 550 лева. Данните от счетоводството на "Евро 07" АД сочат, че дружеството е отчело приход и е начислило ДДС по сделката с "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД. Закупеното оборудване за транспортната дейност на жалбоподателя е включено в счетоводния амортизационен план към м. декември 2016 г., т. е. същото е заприходено и участва във формиране себестойността на транспортните услуги, извършвани от "Ка логик" ООД. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на доставка по фактурите на "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД с аргумент, че при извършена проверка на предходния доставчик - "Евро 07" АД същият твърди, че не е прехвърляна стока по проформа фактура № 240/13.12.2016 г. на "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД и че не е издавана окончателна фактура. В тази връзка следва да бъде съобразено, че установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извод, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. В случая, както правилно сочи първоинстанционният съд, "Евро 07" АД единствено твърди, че доставка не е била извършена по проформа фактура № 240/13.12.2016 г., но между тези две дружества има издадени от 6 фактури, придружени с 6 бр. преводни нареждания, чиито стоки съвпадат с тези по фактурите, издадени към "Ка Логик" ООД. Доказано е прехвърляне собствеността на въпросните стоки от "Евро 07" АД към "Гранд Сервиз Иванов" ЕООД и от него към "Ка Логик" ООД. В подкрепа на извода, че стоките са реално получени от РЛ е и приложения по делото протокол за опис от 16.11.2017 г., изготвен от публични изпълнители в ТД на НАП - Варна, във връзка с обезпечително производство по реда на ДОПК, съгласно който публичните изпълнители на място са установили наличието на процесното оборудване, като част от него са запорирали за обезпечаване на задълженията по РА. В този смисъл изводите на съда за незаконосъобразност на РА в тази част се явяват правилни и обосновани, а жалбата – неоснователна. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за реално прехвърляне на собствеността върху стоките, транспортиране и влагането им в нает от ревизираното дружество имот по отношение на фактурите с предмет материали, издадени от "Ивов Конструкшън 90" ЕООД. Към процесните фактури с доставчик "Ивов Конструкшън 90" ЕООД са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 03.06.2016 г. и от 10.06.2016 г., фискални бонове за плащане на стоките, както и договор за наем на недвижим имот от 01.01.2015 г. сключен между "Ка логик" ООД и "Термстрой-96" ООД, както и допълнително споразумение към него от 01.05.2015 г., съгласно което наемодателят е дал съгласието си, наемателя да извърши необходим ремонт в наетата площ със собствени средства и на приблизителна стойност около 3000 лева, като страните са се договорили окончателната стойност да бъде определена след завършването му и подписване на двустранен протокол между тях. Съгласно представената оборотна ведомост към 31.12.2017 г. разходите по сметка 2015/1 не са закрити, тъй като активът – навес не е напълно изграден, което е установено и от вещото лице при огледа на място. Съставените счетоводни операции сочат, че материалите, доставени от "Ивов Конструкшън 90" ЕООД са били използвани от "Ка логик" ООД за изграждане на навеса в ползваната от него транспортна база. Навесът не е завършен към датата на изготвяне на последната експертиза, което е причина и да не бъде заприходен като дълготраен материален актив. Относно начисляването на ДДС като задължение към бюджета, вещото лице Мачева е установила, че "Ивов Конструкшън 90" ЕООД е включил процесните фактури в подадени от него дневници за продажби за съответните данъчни периоди /л. 339-340 от адм. преписка/. Предвид така изложено обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит по горепосочените фактури. Не се споделят от настоящата инстанция и възраженията по отношение фактура, издадена от "М. Цветанов 84" ЕООД, за доставка на офис оборудване. Установено е наличието на стокова разписка и фискален бон от датата на издаване на съответната фактура, като стоката по тези фактури е била заприходена при "Ка Логик" ООД и напълно заплатена на доставчика. Доставките са надлежно осчетоводени от РЛ в сметка 304/25, подсметка на синтетична сметка 304 "Стока". Налице е и последващата реализация на стоките, а именно същите са продадени на "Ню Айдиас Консулт" ООД, "СТС Софтуер" ЕООД, "Бизнес акаунтинг" ЕООД, за което са представени издадени от РЛ фактури, като към 31.12.2016 г. в неговото счетоводство няма данни за наличност на стоки от съответния вид. В този смисъл е и отговорът в. л. Мачева на задача 3 от ССЕ. При тези факти обоснован е изводът за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно транспортните услуги извършени от "Ник-Еко Метал" ЕООД е налице сключен договор за превоз на товари от 01.09.2016 г. със срок на действие до 01.09.2017 г. Налице са справки от НАП за регистрирани трудови договори на наети от "Ник-Еко Метал" ЕООД служители и работници, както и справки от НАП за наети от неговия подизпълнител "Пеге Комерс" ЕООД лица по трудови договори. Този доставчик е включил издадените от него фактури към "Ка Логик" ООД в дневниците си за продажби за съответните данъчни периоди /л. 333-334 от адм. преписка/. В административната преписка са налични издадени от "Ка Логик" ООД фактури към "Афер България" ЕООД и международни товарителници към тях относно транспорт до Румъния с превозвачи: "Ник-Еко Метал" ЕООД и "Пеге Комерс" ЕООД. Предмет на транспорта са били продукти, произвеждани от "Агрополихим" АД и е било извършено плащане от "Афер България" ЕООД по доставките, извършени от "Ка Логик" ООД. По фактурите, издадени от "Инвест Консулт 2015" ЕООД приложени са приемо-предавателни протоколи от 07.02.2017 г. за 14 тона течна тор UAN и от 03.02.2017 г. за 18 тона течна тор UAN. Представена е справка от НАП за наети от "Инвест Консулт 2015" ЕООД физически лица по трудови договори. Представено е писмено обяснение с вх. № 16720/19.06.2017 г. от управителя на "Инвест Консулт 2015" ЕООД, в което се сочи, че на клиента "Ка Логик" ООД са издадени въпросните фактури, като плащането по тях е било извършено от получателя частично по банков път по сметка на доставчика, за останалите суми е бил издаден протокол за прихващане. Стоките и услугите по процесните фактури са предоставени в гр. Варна. Основната дейност на доставчика е авторемонтни услуги и търговия с торове, за което дружеството разполага със склад под наем. От договора за наем за недвижими имот от 01.04.2015 г. е видно, че "Инвест Консулт 2015" ЕООД е наемател на закрито складово помещение, открита площ в парцел № 16 с адрес: гр. Девня, Промишлена зона Юг, собственост на "Термстрой-96" ООД. Последващото реализиране от "Ка Логик" ООД на въпросната течна тор в облагаеми доставки се доказва с приложените по делото фактура с получател "Транссървиз" ЕООД, приемо-предавателен протокол от 07.03.2017 г., договор за сътрудничество и съвместна дейност от 05.01.2017 г. между "Транссървиз" ЕООД, "Ел Пи груп 1" ЕООД за износ на течна тор за Румъния. Част от течната тор, доставена от "Инвест Консулт 2015" ЕООД и от "Майсторов" ЕООД е продадена и на "Инагро" ЕООД, за което са приложени фактури, издадени от "Ка Логик" ООД. Доводите на касатора, че изводът за реалност на доставките е обоснован въз основа на частни документи без достоверна дата са неоснователни. По правило в данъчното производство се представят частни, а не официални документи. Действително представените по делото протоколи, договори, стокови разписки и пр., в качеството им на частни документи, действително нямат материална доказателствена сила обвързваща съда и страните, но това не означава че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Същите не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за приемане на стоките. От друга страна за реалното изпълнение на спорните доставки не може да се очаква представянето на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. Твърденията в жалбата за неподаване на ГДД за 2016 г. и непубликуван финансов отчет в ТР от страна на доставчика - "Ник-Еко Метал" ЕООД, както и непредставяне на доказателства за транспортиране на процесните стоки от "Инвест Консулт 2015" ЕООД не могат да обосноват извод за липса на доставка. Тези обстоятелства не са релевантни за спора, тъй като обект на проверка е пряката доставка между РЛ и неговите преки доставчици с оглед обстоятелството, че данъчно събитие настъпва именно по тази доставка. При наличие на достатъчно доказателства относно договаряне, получаване и приемане на стоките и услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, включително и във връзка с данните за последващи облагаеми доставки, неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В тази връзка следва да бъде съобразено и даденото задължително тълкуване на СЕС по решения по дела С-285/11, С-18/2013, С-142/11, според които не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на ДДС на данъчнозадължено лице – платец, поради това, че издателят на фактурата или някой негов доставчик, е извършил нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчик по веригата, както не се допуска и национална практика, съгласно която се отказва право на приспадане, поради това, ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурата има качеството на ДЗЛ, разполага със стоките, предмет на доставка, бил е в състояние да ги достави или да изпълни услугата, изпълнил е задълженията за фактуриране и деклариране на данъка, или когато ДЗЛ не разполага с други документи освен фактурата, когато ДЗЛ не е разполагало с данни за евентуални нарушения или измами от страна на издателя на фактурата. Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1111, 00 лева, платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г. /л. 27/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,