Решение № 989 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2007 г.

Решение № 989 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. В процесуален представител ищцата В. П. И. от с. В., област П., против въззивно решение № 173/31.01.2007 г. по гр. д. № 2846/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г. о., девети граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: В. П. И./Попова/ от с. В., област П., е предявила против А. И. А. от с. Т., област П., Г. П. И. от град П. и Е. П. И., също от град П., както и Й. А., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба ищцата твърди, че е собственик по силата на дарение от баща й П. И. В. на недвижим имот от 750 кв. м, подробно описан. Твърди също така, че покупко-продажба, извършена с нотариален акт, извършена през 1998 г. е прехвърлила на Т. Н. Е. собствеността на част от имота, целия от 1825 кв. м, а именно 1100 кв. м, а останалата част е останал нейна собственост. Излага се, че ответниците заемат спорния имот, и моли съда да ги осъди да й предадат владението. С решение от 25.4.2005 г. по гр. д. № 5035/2003 г. Пловдивският районен съд, ХVI граждански състав, е отхвърлил исковете. С решение № 173/31.01.2007 г. по гр. д. № 2846/2005 г., по въззивна жалба от ищцата В. П. И., Пловдивският окръжен съд, г. о., девети граждански състав, е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищцата не е доказала активната си материалноправна легитимация за процесните 750 кв. м. Съдът е съобразил извода си с данните от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, както и изложеното в заключенията на съдебно-техническите експертизи. Освен това е прието, че ищцата е отчуждила целия получен от нея по дарение парцел, съобразно регулационния план от 1993 г. Срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищцата В. П. И. - адв. Д, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Оплакванията на касационната жалбоподателка са, че нотариалният акт на праводателя й, макари констативен, не намалява неговата доказателствена стойност. Твърди се, че съдът не е обсъдил нотариалните актове на ответниците по иска, които също са констативни, както и че те не са установили по категоричен начин, че са владяли имота на границите, така както твърдят. Навежда се и довод, че от данните на тричленната съдебно-техническа експертиза е видно наличието на грешка в кадастралната основа. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски. Ответниците по касация - А. И. А. и Й. Д. А., посредством процесуалния си представител - адв. В, са депозирали писмено възражение по смисъла на чл. 218г ГПК, с който оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Останалите ответници по касация - Г. П. И. и Е. П. И., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменият отговор на ответниците по касация А. А. и Й. А. и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че ищцата - касационна жалбоподателка в настоящото производство не е доказала активната си материалноправна легитимация. Правилни са изводите на окръжния съд, че ангажираните по делото доказателства, както и от данните в заключенията на съдебно-техническите експертизи е видно, че отчуждаването, което ищцата е направила в полза на трето лице е съобразено с действуващия към момента на отчуждаването регулационен план на населеното място от 1993 г., като е отчужден целия парцел, а част от него. В самата касационна жалба е налице твърдение, че е налице грешка в кадастралната основа, която не може да бъде поправена в настоящото производство. За същата е предвиден специален ред, установен с разпоредбите на глава VI-та ЗКИР. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.