Решение № 1246 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Василева, против решение 2212/04.04.2023 г., постановено по адм. д. 8414/2022 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След описание на установената фактическа обстановка при ревизията, касаторът изразява несъгласие със заключенията на първоинстанционния съд по същество и счита, че не кореспондират с доказателствата по делото. Поддържа позиция за законосъобразност на издадения ревизионен акт (РА) и обоснованост на преценката на органите по приходите за липса на извършени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки до Гърция. В тази връзка посочва констатираните противоречия от ревизиращия екип при съпоставката на данните за движението на МПС от Агенция Пътна инфраструктура и получените отговори по линия на международното сътрудничество в областта на ДДС от администрациите на Република Гърция и Хърватия. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу РА да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции, както и заплатената такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв., съгласно представен списък на разноските. Ответната страна ЕН ПИ СИ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Бърчев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли Съдът да остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2024 г. и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22002221005342-091-001/31.03.2022 г., поправен с РАПРА П-22220622074797-003-001/21.04.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София и потвърден решение 1064/06.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, само в частта на начисления ДДС на ЕН ПИ СИ ЕООД, на осн. чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 2 във вр. с чл. 66 ЗДДС, за данъчните периоди от м. 10.2019 г. до м. 12.2019 г. в общ размер на размер на 221 059,76 лв. и лихви за просрочие в размер на 19 695,08 лв. Ревизията на дружеството е повторна за същите периоди по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК, след като с решение 1413/13.09.2021 г. директора на Дирекция ОДОП София е отменен РА Р-22220619007911-091-001/15.06.2021 г. и преписката е върната на компетентните органи по приходите със задължителни указания за изясняване на фактическата обстановка в цялост. В рамките на извършената служебна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на изискванията за писмена форма. Приложените РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП съгласно разпоредбите на чл. 13 ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014. В хода на ревизионното производство съдът не е намерил съществени процедурни нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на акта. Предложенията за установяване и изводите на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22002221005342-092-001/10.03.2022 г., въз основа на който е издаден процесният РА. Според фактическите установявания в решението, през ревизирания период основната дейност на ЕН ПИ СИ ЕООД е свързана с търговия на едро и дребно на горива, деривати, разтворители и други стоки. Дружеството-жалбоподател е декларирало извършени ВОД на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС към двама хърватски контрагента - NEW COLLECTION J.D.O.O., VIN HR27234149261, по издадени 13 фактури на обща стойност 514 606,87 лв. за м. 10.2019 г. и JAGETIC J.D.O.O., VIN HR45715459197, по издадени 9 фактури на обща стойност 534 950,81 лв., както и към гръцкия контрагент SERRIES OIL MON IKE, VIN EL801226117, по фактура 0000011159/29.11.2019 г. на стойност 55 741,16 лв. Предмет на сделките е органичен разредител и разтворител за алкидни бои, CN code 38140090, като чуждестранните дружества са били с валидни регистрации към периодите на издаване на фактурите. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали несъответствия по ВОД, които са описани подробно в решението. С цел изясняване на механизма по доставките ревизиращият екип е изискал неколкократно допълнителна информация от задълженото лице, извършени са насрещни проверки на транспортната фирма, складовите бази и шофьорите на транспортните средства, с които са осъществени курсовете до Гърция, събрани са данни от автоматичните преброителни пунктове от ИА Автомобилна администрация, от Агенция Митници относно преминаване на границата на посочените МПС в транспортната документация и са обобщени резултатите от процедурите по обмен на информация в областта на ДДС. За да уважи жалбата и да отмени оспорения РА като незаконосъобразен, съдът е обсъдил доказателствата по делото и е приел за изпълнени всички предпоставки за признаване на ВОД в случая. По приложението на материалния закон в съдебното решение са взети предвид относимите разпоредби на ЗДДС, ППЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета и спорът между страните е сведен преценката за изпълнение на една от предпоставките за признаване на ВОД транспорирането до територията на Гърция на точно определени количества SOLVENT CN код 38140090. За безспорни са отчетени обстоятелствата, свързани с разполагаемостта на процесните количества стоки и надлежното издаване на данъчни фактури за продажбите от ЕН ПИ СИ ЕООД. Според изложените съображения за отмяна, не се констатират нередовности в представените международни товарителници, а определеното с РА задължение е мотивирано изцяло с предположение, че стоката не е напускала територията на България, поради което не е налице ВОД. В РА са посочени като възможни само две хипотези: извършена е доставка на вътрешния пазар или се касае до липсваща стока по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. С оглед на това съдът е отнесъл в процесуалната тежест на ответника доказването на съответните положителни факти. Резултатите от обмена на информация и получените отговори по линия на международното сътрудничество в областта на ДДС са довели ревизиращите до съмнения относно коректността на хърватските и гръцкия контрагенти, но в крайна сметка не са събрани преки доказателства, обосноваващи твърденията. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е отделил спорните от безспорните въпроси при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не се установяват заявените касационни недостатъци в тази насока. Касаторът не оспорва наличието на останалите материалноправни предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС процесните ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС до територията на Република Гърция, са облагаеми с нулева ставка. Във връзка със спорната такава, в редица преюдициални решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) е прието, че освобождаването от облагане с ДДС на ВОД се прилага само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - т. 1 от диспозитива на решението по дело C409/04, Teleos plc, т. 31 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona Kft, т. 29 от решение по дело С-430/09, Euro Tyre Holding BV и др. Както подчертава СЕС в т. 38 и т. 39 от решението по дело С-273/11, при тези условия възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в това отношение от националното право, и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции. Принципът на правната сигурност изисква данъчнозадължените лица да знаят своите данъчни задължения, преди да сключат дадена сделка (също така и т. 48 от решението по дело C409/04). Неоснователни са касационните оплаквания, свързани с анализа на представените международни товарителници и липсата на реално осъществени транспортни услуги предвид записите в регистър Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България от ИА Автомобилна администрация. От развитите съображения не става ясна причината, поради която органите по приходите дават предимство на едни безспорни доказателства пред други. Според резултатите от извършената проверка в информационната система на Агенция Митници относно преминаването на границата на транспортните средства на конкретни дати през месеците октомври-декември 2019 г. е установено съответствие с регистрационните номера и датите, посочени в представените товарителници в хода на двете ревизии (камиони с рег. [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер]). При това положение е налице очевидно противоречие с данните от ИА Автомобилна администрация, коeто само по себе си не дискредитира достоверността на товарителниците и надлежно попълнените пътни листи с данни за начална точка, маршрут, пробег, времетраене и др. за всеки от курсовете. До аналогичен извод води и преценката на получените писмени отговори от шофьорите К. Митев, А. Матов, В. Апостолов, Л. Начов. В тази връзка фактическата обстановка в решение 1422/15.02.2022 г. по адм. д. 6317/2021 г. на ВАС не е идентична с установяванията по настоящото дело, както твърди касаторът. Така например, за отделните данъчни събития по фактурите към NEW COLLECTION J.D.O.O. от 02.10.2019 г., 11.10.2019 г., 14.10.2019 г., 15.10.2019 г., 16.10.2019 г., 17.10.2019 г., 22.10.2019 г., 24.10.2019 г., 2 броя от 25.10.2019 г. 2 броя от 28.10.2019 г. и от 29.10.2019 г. са представени договор, заявки за международен транспорт, анализно свидетелство, декларация за съответствие, техническа спецификация, пътни листи и международни товарителници от 03.10.2019 г., от 12.10.2019 г., от 14.10.2019 г., от 15.10.2019 г., от 17.10.2019 г., от 22.10.2019 г., от 23.10.2019 г., 2 бр. от 25.10.2019 г., от 26.10.2019 г., 2 бр. от 29.10.2019 г. и от 30.10.2019 г. Преценката на административния съд относно съдържанието и реквизитите на товарителниците е издържана. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с доказателствата по делото. Съвкупната преценка на събраните доказателства и извършените насрещни проверки на Галев ЕООД и Дизел Пром ООД също не подкрепят направените касационни възражения. От една страна, наличността на процесните видове и количества стоки при ЕН ПИ СИ ЕООД не се оспорва с РА, както и липсват констатации и корекции по отношение на правото на данъчен кредит по фактурата за транспортни услуги до Гърция от ЕН ПИ СИ ТРЕЙД ЕООД. От друга страна, голяма част от съображенията от органите по приходите се отнасят до липсата на отговори от собствениците на складовите бази в гр. Перник Заводски строежи и гр. София Военна рампа, [улица]. Тези факти разкриват липса на обективна и цялостна оценка в издадените РА/РД и потвърдителното решение на ДД ОДОП София. Поради това правилно първоинстанционният съд е възложил в доказателствената тежест на ответника да установи положителните факти и наличието на знание у ревизираното лице, че декларираните ВОД на стоки не са реално извършени и проявена недобросъвестност от негова страна (стр. 18 от решение 1064/06.07.2022 г. на ДД ОДОП София). Настоящата касационна инстанция намира за обосновани изводите в съдебното решение по отношение на осъществените процедури по обмен на информация в хода на ревизионно производство, проведени спрямо трети лица, каквито се явяват клиенти от чужбина NEW COLLECTION J.D.O.O., JAGETIC J.D.O.O., и SERRIES OIL MON IKE, респ. получени отговори от данъчната администрация на Хърватия и Гърция. Според получените отговори, дружествата са дерегистрирани за целите на ДДС на по-късен етап като чуждестранните данъчни власти изразяват съмнения във връзка с реалността на сделките. След като VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, както и са налице сключени договори за транспортни услуги, заявки за транспорт, фактури за превоза, международни товарителници и др. съпътстващи документи, които не са оспорени в хода на делото по съответния ред, твърденията не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и поради това същото следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК следва направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременно заявеното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната страна ЕН ПИ СИ ЕООД, следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 24 000 лв. за касационното производство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 05.01.2024 г., фактура и извлечение от банкова сметка за неговото заплащане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,