Решение № 10810 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. С. и Х. Х. С., двамата с настоящ адрес град Каспичан, [адрес], в качеството на родители на детето Д. Х. Х. чрез пълномощник адвокат Д. Данков, срещу решение 992/24.06.2025г по адм. дело 275/ 2025г по описа на Административен съд Шумен, с което отхвърлено оспорването им по жалба срещу Заповед ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Нови Пазар. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора е извършена формална доказателствена преценка, довела до необоснованост на съдебното решение. Поддържа, че в оспорения акт не се съдържа индивидуална преценка за най-добрия интерес на детето, а такава не е направена и от съда, поради което съдебният акт противоречи на целта на закона. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Заповед ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Нови Пазар и да се постанови връщане на детето в семейна среда. Претендират се направените разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Нови Пазар, редовно призован, не изпраща представител, но в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Нови Пазар за временно настаняване на детето Д. Х. Х. в ЦНСТДБУ-[населено място] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДeт). От фактическа страна е установено, че детето Д. Х. Х. е родено на [дата], с майка И. К. С. и баща Х. Х. С.. Д. е четвърто дете на майката и пето на бащата и се отглежда от двамата родители. Бащата е на [възраст] възраст и е лице с увреждане - незрящ.Майката е на възраст [възраст], не е освидетелствана от ТЕЛК, споделя на социалните работници, че е учила до първи клас, не знае да чете и да пише.Трите й деца от предходно съжителство И. И. на [възраст], Д. И. на [възраст] и К. Д. на [възраст] са настанени в ЦНСТБДУ-гр.Каспичан през 2011година. На 28.05.2025г. е получен устен сигнал от Д. М. от гр.Каспичан, че Д. е оставена без надзор от възрастен, системно проси храна и напитки от случайни хора в централната част на града, видимо е със стари дрешки, неподходящи за сезона, има белези по лицето и врата. На 30.05.2025г. е получен нов сигнал от общинска администрация-гр.Каспичан, че детето е оставено без надзор от възрастен, системно обикаля улиците на града само, с неугледен външен вид и проси храна и напитки. След незабавно посещение на адреса на семейството в гр. Каспичан, [адрес] и проведен разговор с двамата родители е изведен сериозен риск за здравословното и психо-емоционално състояние на детето Д. и е обусловен извод, че е необходимо да бъде предприета мярка за закрила-настаняване в ЦНСТДБУ-[населено място]. По делото е представен актуален социален доклад, разпитани са свидетели, представени са писмени доказателства за обезпечаване жилищната нужда на семейството, за здравословното състояние на детето и за емоционалното му състояние след настаняване в дома за резидентна грижа. Съдът е приел, че оспорената Заповед ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Нови Пазар за временно настаняване на детето Д. Х. Х. в ЦНСТДБУ-[населено място] е законосъобразен административен акт тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След обсъждане на административната преписка и събраните допълнително доказателства е направен извод, че двамата родители, без наличие на основателна причина за това, трайно не полагат дължимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Прието е, че често е оставяно въпреки крехката си възраст без надзор от възрастен, в неугледен и занемарен външен вид, системно недохранвано, поради което обикаля улиците на града и проси храна и напитки, отглеждано е при лоши социално-битови условия - в малко жилище, състоящо се само от една стая и кухненски бокс, в което липсва пространство за тричленно семейство и необходимата мебелировка, при изключително лоши хигиенно-битови условия и осигурено изхранване само от социална програма към общината, което създава сериозен риск за живота и здравето му и налагащо спешното му извеждане от семейството и предприемане на мярка по реда на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет. Съдът не кредитира показанията на свидетелката П. Х.-дъщеря на бащата Х. Х. и сестра на детето Д., с оглед родствените й отношения с единия жалбоподател и явната заинтересованост от изхода на делото. Не кредитира с доверие и показанията на свидетелката В. И. относно установяване родителския капацитет на родителите, тъй като впечатленията й са базирани на епизодични контакти предимно с майката на детето. Не споделя твърденията на двамата оспорващи относно наличието на рязка положителна промяна в семейната среда и жилището, където се отглежда детето. В съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК съобразява и настъпилите след постановяване на заповедта нови факти и обстоятелства от значение за делото, а именно данните от изготвения актуален социален доклад и събрани в тази насока писмени и гласни доказателства досежно наличие на данни за осъществяван от бащата физически тормоз- насилие спрямо детето, които не са опровергани в хода на производството. Съдът намира за правилна констатацията на административния орган, че в конкретния случай с прилагане на мярка за закрила на детето с неговото настаняване извън семейството, в ЦНСТДБУ-[населено място], се изпълняват в най-ефективна и пълноценна форма основанията за тяхното прилагане - осигуряване на педагогическа, психологическа подкрепа за защита и гарантиране на основните права на детето, здравето и живота му. Счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка. Посредством нея е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве. На последно място е посочено, че въпросът дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл. 28 от ЗЗД, което е в правомощията на компетентния районен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното задължително предписание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Изложените от страна на касатора възражения против съдебния акт повтарят доводите му относно законосъобразността на оспорения административен акт пред първоинстанционния съд. Правните изводи на съда в насока законосъобразно процедиране от органите за социално подпомагане напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че мерките за закрила са разписани в чл. 4 от ЗЗДет. Те се основават на изрично изброените в чл. 3 от ЗЗДет принципи. Целта им е да защитят и гарантират основните права на детето във всички сфери на обществения живот. Обосновано административният съд е приел, че наложената временна мярка за извеждане на детето извън семейството ще гарантира и запази най-висшия му интерес при отчитане и съобразяване на всички данни за семейната среда, родителския модел и психофизическото състояние на детето. След обстоен анализ на доказателствения материал е формулиран обоснован извод за законосъобразност на мярката, предвид установения риск за детето. В рамките на събраните в административното производство писмени доказателства са налице данни, че двамата родители без наличие на основателна причина за това, трайно не полагат дължимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето Д. Х.. Израз на неглижирането на родителските им задължения е безспорният факт, че детето е в неугледен и занемарен външен вид, системно недохранвано, поради което обикаля улиците на града и проси храна и напитки. Тези данни не се опровергават в хода на съдебното производство. Показанията на свидетелите правилно са ценени само по отношение на личните им възприятия от отношенията в семейството на детето, с оглед липсата на специални знания за изводи относно някои аспекти от родителския капацитет и здравословното състояние на детето, както и с оглед възможната им заинтересованост. Свидетелката П. Х., макар и сестра на детето Д., няма трайни наблюдения върху него. От показанията на свидетелката В. И. е видно, че не познава случая в дълбочина, а мнението й, че родителите имат родителски потенциал не е достатъчно да обоснове извод за липса на реален риск за детето. Социалният доклад от 03.06.2025г е коментиран от съда във връзка с представените по делото документи, обясненията на страните и свидетелските показания. При съвкупната им преценка доказателствената му сила правилно е зачетена в насока липса на положителна промяна в семейната среда и жилището, където се отглежда детето. Взети са предвид и неоспорените доказателства за наличие на данни за осъществяван от бащата физически тормоз- насилие спрямо детето. Въз основа на пълна и задълбочена преценка на събраните доказателства убедително е аргументиран изводът, че мярката, изразяваща се в настаняването на детето в услуга за резидентна грижа при липса на възможност за закрила в семейството и настаняване в приемно семейство, осигурява най-добрия му интерес. Безспорна е необходимостта от такава крайна интервенция чрез извеждане на детето от семейна среда, за да се гарантира правото му да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и в защита на неговите интереси, здраве и живот дори при отчитане на емоционалната връзка с родителите му и без да се акцентира върху финансовото състояние на семейството. Мярката не е непропорционална и правно неоправдана, а с оглед временния й характер до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет подлежи на промяна, ако се установи адекватно родителско отношение към отглеждането и възпитанието на детето. Неоснователен се явява и доводът на касационните жалбоподатели за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В качеството му на касационно основание, необосноваността е порок, който опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в преценката на фактите. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Доколкото за него не се установяват сочените касационни основания за отмяна, включително за допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационните жалбоподатели не следва да бъде уважена, а предвид липсата на направена такава от ответника разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,