Решение № 16104 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11977/2013 г.

Решение № 16104 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11977/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4131 от 20.06.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8286/2012 г. С него съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от касатора в настоящото производство и му е върнал преписката при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират основанията по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. За обосноваване на релевираните доводи касаторът е посочил допуснато противоречие в мотивите на съда, което е поискал да бъде отстранено от касационната инстанция. Посочено е освен това, че съдът не е дал задължителни указания на административния орган, а изложените в мотивите са противоречиви. По изложените съображения касаторът моли, решението на съда да се отмени, като се постанови други решение по съществото на спора, с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение като същевременно в писмените си бележки прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по касация - Васил Светославов Марин, в качеството му на законен представител на "Агро ММ" ООД, гр. Пазарджик, в писмения си отговор по реда на чл. 163, ал. 2 във връзка с чл. 228 АПК, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. В него се съдържат твърдения по съществото на спора, противоположни на тези в касационната жалба. Изложените съображения в писмения отговор се поддържат в съдебно заседание от адвокат-пълномощника на ответната по касация страна, който моли, съда да присъди направените разноски пред касационната инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие, според който е договорено и заплатено възнаграждение от 1 000 лв.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Прокурорът намира, че с приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза фактическите установявания са правилни и са в съответствие с останалите писмени доказателства по делото. Според него съдът е имал възможност да установи размера на сумите, за които е отказано подпомагане, след като са установени и площите годни за подпомагане, но това той не е сторил. С оглед на приетите фактически установявания прокурорът намира, че на административния орган следва да се даден указания относно правилното прилагане на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от заинтересованата страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна като краен резултат, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че Васил Марин като законен представител на "Агро ММ" ООД е обжалвал уведомително с изх. № 02-130-2600/3091 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него той е уведомен за оторизирана и изплатена обща субсидия, съгласно подадено общо заявление за плащане на площ с УИН: 13/280511/56200, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. в размер на 864 288, 89 лв. От уведомителното писмо се установява още, че "Агро ММ" ООД е подало заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) като според декларираните площи е поискало сумата от 855 360, 90 лв. На основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП поисканата сума му е отказана след извършване на административни проверки, при които е установена площ на застъпване - заявена повече от един земеделски производител и установена площ, която не се стопанисва. Заявената за подпомагане площ е 3818,28 ха, установената площ, след извършването на административни проверки е 3679, 66 ха. Разликата е приета за наддекларирана площ в размер на 138, 59 ха, с процент на наддеклариране - 3,77. Санкционираната площ е в размер на 277, 18 ха, а оторизираната площ е 3402, 48 ха, за която е оторизирана сума в размер на 762 214, 49 лв.

Дружеството-земеделски стопанин е подало заявление за подпомагане и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП), за която е поискало сума в размер на 114 548, 40 лв. След извършването на административни проверки ДФЗ е установил застъпване за някои от заявените площи за подпомагане, а за други-неподдържане в добро земеделско състояние, поради което също е отказал частично поисканото подпомагане. От уведомителното писмо се установява, че заявената площ за подпомагане по СНДП е също 3818, 28 ха, за която след извършване на административни проверки е установена наддеклаирана площ от 138, 59 ха, като установената и годна за подпомагане площ е в размер на 3 679, 66 ха. Процентът на наддекларираната площ е 3, 77, санкционираната площ е 277, 18 ха а оторизираната площ е 3402, 48 ха, за която е оторизирана сума в размер на 102 074, 40 лв. От тези данни, посочени в уведомителното писмо и таблиците към него се установява, че поисканата сума и по двете мерки е общо 969 909, 30 лв., оторизираната сума по двете мерки е 864 288, 89 лв., като отказаната сума за подпомагане и по двете мерки е в размер на 105 620, 41 лв. За този отказ е обжалвано уведомителното писмо.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, поради което е било валидно и допустимо.

За установяване на фактическите обстоятелства, посочени в уведомителното писмо съдът е допуснал изслушване заключение на вещо лице, на което са били поставени въпроси и от двете страни. Заключението е прието от страните без оспорване. От заключението съдът е приел за установено, че за определянето на слоя "Площи допустими за подпомагане" за 2011 г. на заявените от "Агро ММ" ООД площи са били използвани цифрови ортофотокарти, изготвяни въз основана сателитни снимки, заснети през юни месец на 2011 г. За част от заявените площи за подпомагане не е имало покритие от сателитните снимки с добро качество и за тези блокове на земеделското стопанство слоят е изготвен като е правена проверка на място от Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ)-Пазарджик. На следващо място от заключението съдът е установил, че дружеството за кампания 2011 г. е заявило за подпомагане 227 БЗС и по двете мерки. От така заявените за подпомагане БЗС за 107 от БЗС при извършената административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) са били установени недопустими площи за подпомагане. За 52 от заявените БЗС вещото лице е установил застъпване.

На следващо място съдът е приел за установено от заключението, че при изготвянето на слоя "Площи допустими за подпомагане" за 2011 г. дружеството-земеделски стопанин е подало възражение, което е било прието за основателно, въпреки това не е направена корекция на допустимия слой относно парцелите, заявени за подпомагане. В резултата на извършените проверки вещото лице е изготвило таблици, в които е отразило несъответствията между посоченото в отделните колони на таблиците към уведомителното писмо и установеното от него при проверката, относно тези БЗС, за които е посочена наддекларирана площ и са установени като площи недопустими за подпомагане. Вещото лице в заключението си е описало за всеки един БЗС какво е отразено в уведомителното писмо и какво е установено от него при извършената проверка. Като краен извод, който е приет и от съда, е посочило, че ДФЗ е установила 138, 59 ха недопустима площ за подпомагане по всяка една от двете мерки, докато вещото лице е установило недопустима площ за подпомагане от 20, 67 ха. От тях общият размер на недопустимите площи за подпомагане поради неотстранени застъпвания е 8, 18 ха. Поради това и процентът на наддекларираните площи е 0,54, а не както е прието от ДФЗ - 3,77%. Освен това от заключението е прието за установено, че при извършването на теренни проверки от ОСЗ за установяването на слоя "Площи допустими за подпомагане" измерването е извършено визуално, без ползването на помощни технически средства.

При тези фактически установявания, съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на административно производствените правила при издаване на уведомителното си писмо, защото не е уведомил дружеството за започналата процедура по изготвянето на слоя "Площи допустими за подпомагане", както и че това е станало след подаване на заявлението, без да може то да бъде променено. Според съда, актуализирането на допустимия слой за подпомагане представлява нов юридически факт, настъпил в хода на процедурата, като при констатираното несъответствие между изработения слой и заявеното от дружеството е следвало да се извършат допълнителни проверки, което не е сторено.

На следващо място съдът е съобразил и оспорването направено от дружеството-жалбоподател срещу изготвения слой "Площи допустими за подпомагане", като възражението му е прието за основателно, според отразеното в писмо с изх. № 93-8258 от 17.10.2012 г. - лист 371-373 от делото. Според съдържанието на писмото за 6 от заявените парцели е допуснат операторски пропуск в разчитането на цифровата ортофото карта за района, в който те попадат, поради което неправилно са изключени от слоя "Площи допустими за подпомагане". За два от заявените парцели при извършената теренна проверка и допълнителна такава е установено, че резултатите от тях са отразени некоректно в Системата за идентификация на земеделските парцели.

От изложеното се установява противоречие в мотивите на съда относно установеното за допуснато нарушение на административно производствените правила. В този смисъл изложеното в касационната жалба е основателно, но въпреки това, противоречието не е основание за отмяна на решението, поради това, че мотивите нямат самостоятелно и отделно съществуване от диспозитива на решението, а то като краен резултат е правилно.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба по същество не се оспорва заключението на вещото лице, което е установило по-малко допустима площ за подпомагане от тази, посочена в уведомителното писмо, като подробно е посочило и причините за тези различни фактически установявания. Заключението на вещото лице е съответно и на приетите по делото писмени доказателства, именно писмо с изх. № 93-8258 от 17.10.2012 г. В него относно възражението на земеделския стопанин-дружеството жалбоподател са посочени допуснатите операторски грешки и некоректно отразяване в Системата за идентификация на земеделските парцели, част от ИСАК.

Според заключението на вещото лице и неоспорена експертиза част от фактическите установявания в уведомителното писмо се оказват опровергани, като установената площ недопустима за подпомагане според заключението е тази, установена в Таблица № 2 както следва:

• № 186 относно БЗС № 46749-111-1-1 с декларирана площ от 31,99 ха с

установена недопустима площ след административната проверка от 11,19 ха и с площ на парцела, след проверката в размер на 20, 80 ха. След проверката на вещото лице недопустимата площ е установена от 0,76 ха и допустимата площ за подпомагане на парцела е в размер на 31, 23 ха;

№ 110 относно БЗС № 46749-167-6-1 с декларирана площ от 3, 96 ха,

с установена недопустима площ след административна проверка в размер на 3,71 ха и останала допустима площ в размер на 0, 25 ха след проверката. Според заключението вещото лице е установило, че няма недопустима площ за подпомагане, поради което цялата заявена площ от 3, 96 ха е преценена като допустима за подпомагане;

• № 202 относно БЗС № 46749-192-1-1 с декларирана площ в размер на 53, 95 ха, с установена недопустима площ за подпомагане, след извършена административна проверка в размер на 6, 47 ха, или установена площ за подпомагане в размер на 47, 48 ха. Вещото лице за този БЗС е установило недопустима площ за подпомагане в размер на 1, 21 ха, поради което допустимата площ за подпомагане на парцела е в размер на 52, 74 ха;

• № 166 относно БЗС № 46749-208-1-1 с декларирана площ в размер на 17, 20 ха, за който при административната проверка е установена 0,88 ха недопустима площ или площта, годна за подпомагане на парцела е останала в размер на 16, 32 ха. Вещото лице при проверката не е установило недопустима площ за подпомагане, поради което е определило цялата площ на парцела он 17, 20 ха за допустима за подпомагане;

• № 203 относно БЗС № 46749-212-1-1 с декларирана площ в размер на 56,96 ха. След извършена административна проверка е установена недопустима площ в размер на 18,21 ха, като допустимата площ е определена в размер на 38, 75 ха. Вещото лице е установило за този парцел недопустима площ за подпомагане в размер на 0,19 ха, поради което е определило допустимата площ за подпомагане в размер на 56, 77 ха;

• № 23 относно БЗС № 46749-2401-2-1 с декларирана площ от 0,99 ха. След административна проверка е установена недопустима площ от 0, 03 ха или годната площ за подпомагане е останала в размер от 0,96 ха. Вещото лице за този БЗС не е установило недопустима площ за подпомагане, поради което е определило цялата площ на парцела в размер на 0,99 ха за допустима за подпомагане;

• № 195 относно БЗС № 46749-252-3-1 с декларирана площ в размер на 40,05 ха и установена недопустима площ за подпомагане след административната проверка в размер на 15, 38 ха или допустима площ за подпомагане в размер на 15, 38 ха. Вещото лице е установило след извършената от него проверка недопустима площ за подпомагане в размер на 0, 91 ха, а допустима площ за подпомагане в размер на 39, 14 ха;

• № 210 относно БЗС № 46749 - 259-2-1 с декларирана площ в размер на 70,82 ха и установена недопустима площ за подпомагане след административната проверка в размер на 58, 09 ха, поради което допустимата площ за подпомагане е останала в размер на 12, 73 ха. Вещото лице за този БЗС е установило недопустима площ за подпомагане в размер на 0, 51 ха и допустима площ за подпомагане в размер на 70,31 ха;

• № 152 относно БЗС № 46749-323-3-1 с декларирана площ в размер на 8, 07 ха. След административна проверка е установена недопустима площ в размер на 0, 51 ха или е останала допустима площ в размер на 7, 56 ха. Вещото лице е установило недопустима площ за подпомагане в размер на 0, 36 ха и допустима площ за подпомагане на парцела в размер на 7, 71 ха;

• № 160 относно БЗС № 46749-620-3-1 с декларирана площ в размер на 11,80 ха. След извършена административна проверка е установена недопустима площ в размер на 3,91 ха или е останала допустима площ за подпомагане в размер на 7, 89 ха. Вещото лице е установило 0, 08 ха недопустима площ, поради което допустимата площ за подпомагане на парцела е в размер на 11, 72 ха;

• № 151 относно БЗС № 46749-688-1-3 с декларирана площ в размер на 7, 34 ха. След извършена административна проверка е установена недопустима площ в размер на 1, 60 ха и допустимата площ е останала в размер на 5, 74 ха. Вещото лице е установило недопустима площ за подпомагане в размер на 1, 58 ха, поради което допустимата площ за подпомагане на този парцел е в размер на 5, 76 ха;

• № 161 относно БЗС № 46749-75-3-1 с декларирана площ в размер на 13, 07 ха. След извършена административна проверка е установена недопустима площ в размер на 0,10 ха, поради което допустимата площ за подпомагане е останала в размер на 12, 97 ха. Вещото лице е установило недопустима площ в размер на 0, 01 ха, поради което допустимата площ за подпомагане е определена на 13, 06 ха;

• № 155 относно БЗС № 53 335-169-2-1 с декларирана площ в размер на 9, 20 ха. След извършена административна проверка е установена недопустима площ в размер на 4, 03 ха или допустимата за подпомагане площ е останала в размер на 5, 17 ха. Вещото лице не е установило недопустима площ за подпомагане, поради което цялата декларирана площ в размер на 9, 20 ха е определена като допустима за подпомагане.

Това са и данните по неоспореното заключение на вещото лице, които следва да бъдат съобразени от административния орган при новото издаване на уведомителното писмо, след връщане на преписката при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. С оглед на установения процент на наддекларираната площ, спрямо установения при проверката административния орган следва да приложи и § 1 на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122 от 2009 г., съобразявайки и двете му кумулативни изисквания за процент и площ.

По изложените съображения решението на съда е правилно като краен правен резултат, поради което следва да се остави в сила.

Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение.

Искането на ответната по касация страна за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Настоящият състав намира за основателно възражението направено от касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1000 лв. В касационната инстанция не са представени доказателства различни от тези пред първата инстанция, нито е изслушвано и преценявано заключение на вещо лице, поради което и с оглед на фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се уважи в размер от 400 лв., така както е договорено и заплатено при първоинстанционното разглеждане на спора. Предвид на това касаторът следва да заплати на ответната страна редуцираните разноски в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение