Решение № 4937 от 25.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Генов, Н. Николов и И. Николова и тримата от гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Господинова, срещу решение 1083 от 23.07.2021г. по адм. дело 3553/2017г. на Административен съд /АС/ - гр. Варна, с което е отхвърлена молбата им за тълкуване на решение 1031 от 14.05.2018г., постановено по адм.д. 3553/2017г. на АС гр. Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение и необоснованост на извода на съда за яснота на решението, чието тълкуване е поискано. Навеждат съображения, че от диспозитива на решението, чието тълкуване се иска, в частта, с която е върната административната преписка за разглеждане и процедиране на подаденото от тях заявление вх. АГ2 9400 2 от 04.10.2010г., което е сложило началото на административното производство, е неясно дали съдът е върнал за процедиране на производство отначало по изменение на подробен устройствен план /ПУП/ или се касае за и следва да се процедира не изменение на ПУП, а одобряване на първоначален ПУП. Искат оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се извърши тълкуване на решение 1031 от 14.05.2018г. по адм.д. 3553/2017г. на АС гр. Варна. Ответниците А. Петрова и Б. Петров, чрез процесуалния си представител адв. Нейчева, изразяват становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците С. Минчева, С. Минчев, И. Хаджикирякова, чрез процесуалния си представител адв. Кумпикова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответника Д. Бузева също изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Заместник кмета на община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Стамова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касаторите. Останалите ответници "Енерго Про Мрежи" АД, М. Петрова, Б. Георгиева, С. Илиева, Д. Шулц, Ф. Владимиров, Б. Боянов, Община Варна - Дирекция "Общинска собственост" не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима предвид чл. 251 ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК като подадена срещу съдебно решение постановено в производство по тълкуване на съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Същата е подадена и в срока по чл. 211 АПК от страни, адресати на оспореното решение. Разгледана по същество е неоснователна. С решението 1031 от 14.05.2018г. по адм.д. 3553/2017г., чието тълкуване е поискано, АС гр. Варна е отменил заповед Г 516 от 23.12.2014г. на Заместник кмета на община Варна, с която на основание чл. 129 ал. 2 ЗУТ е одобрен ПУП ПРЗ и РУП за УПИ XIX 684 за жилищно строителство и трафопост, кв. 52 по плана на 8 ми м.р. на гр. Варна по начина показан в цвят на графичното приложение на заповедта и е върнал преписката на административния орган за разглеждане и процедиране по подаденото от Н. Николов, И. Николова и Г. Генов заявление вх. АГ2 9400 2 от 04.10.2010г., което е сложило начало на административното производство. Това решение е оставено в сила с решение 12324 от 16.09.2019г. по адм.д. 11748/2018г. на ВАС. За да постанови оспореното решениу в това производство, в което е отхвърлено искането за тълкуване на решение 1031 от 14.05.2018г., АС гр. Врана е приел, че същото не е неясно или недвусмислено. Посочил е, че възможност и задължение за тълкуване на влезнало в сила съдебно решение възниква тогава, когато е налице неяснота или двусмисленост като порок обективиран в диспозитива на съдебното решение. Посочил е, че тези предпоставки не са налице и постановеното решение на АС гр. Варна не е неясно или двусмислено и не се нуждае от тълкуване. Посочил е, че формираният диспозитив е съответен и на изложените мотиви, като в тях е и указано при новото първоначално процедиране на ПУП след връщане на преписката какви доказателства следва да се съберат от административния орган и в кое производство. Решението е правилно. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на това решение /ТР 1/2001г. по т. д. 1/2000г. на ОСГК на ВКС/, поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В настоящия случай молителите не са поискали тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по настоящето дело, като неясно или неразбираемо, а искат тълкуване на част от мотивите му, като в искането са изложени съображения точно в тази насока, което е недопустимо. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не дава възможност за нова преценка на данните по делото или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се с присъдено нещо. Следва да се посочи за пълнота, както е отбелязъл и първоинстанционния съд в оспореното в това производство решение, че са изложени подробни мотиви относно това защо е отменен актът, съответно защо и в какъв обем се връща административната преписка, като са дадени указания по прилагането и тълкуването на закона, включително относно обстоятелствата, които следва да се изяснят и доказателствата, които следва да се съберат. Формираната от съда воля в диспозитива е ясна и недвусмислена, съответно не са били налице основания за тълкуването на решението. Най - накрая чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение в каквато насока е и искането на молителите, включително инкорпорирано в касационната жалба. По изложените съображения оспореното съдебно решение, с което е отхвърлено искане за тълкуване на влезнало в сила решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответниците по касация А. Петрова и Б. Петров за присъждане на разноски, като са представени и доказателства за строени такива, поради което искането им следва да бъде уважено. Основателно е и искането на ответника по касация Заместник кмета на община Варна за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата инстанция. Претенцията за присъждане на такова и за първата инстанция е неоснователно, тъй като предвид резултата на оспореното решение, с което е било отхвърлено искането за тълкуване, т.е. решението е било благоприятно за заместник кмета на община Варна, който е бил ответник и по това производство, е съществувала възможност да наведе своите претенции за разноски в първоинстанционното производство. Претенция за присъждане на разноски и за първата инстанция е допустима само в случаите, когато е първоинстанционното решение е било неблагоприятно за страната и делото се пререшава, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Поради това претенцията на ответника Заместник кмет на община Врана следва да бъде уважена за разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение само за настоящата инстанция на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК във връзка с чл. 251 ал. 1 и ал. 5 ГПК и във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение