Решение № 632 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 2177/2012 г.

Решение № 632 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 2177/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII - чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по искане на осъдения Д. М. А. за възобновяване на нохд № 20/2012 г. на РС - Тополовград с доводи по всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Съображенията са, че фактически липсват мотиви, както към присъдата, така и към въззивното решение, защото наведените доводи от защитата не са обсъдени и не е посочено защо не се възприемат. Липсват и мотиви относно механизма на причиняване на щетата и нейния размер, относно обективната и субективната страна на деянието. И обвинителния акт страда от същите пороци, което е ограничило и правото му на защита. Искането е да се отменят въззивното решение и първоинстанционната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Прокурорът е на становище, че искането е основателно. След преценка доводите и становищата на страните, предвид и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С присъда № 55/16.V.2012 г. по нохд 20/12 г. на РС - Тополовград, в сила от 17.Х.2012 г., Д. М. А. е признат за виновен и осъден по чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК 3 (три) години за това, че на 11.III.2009 г. в [населено място] като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С., като съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява - на 23.IХ.2008 г. в [населено място] в нарушение на чл. 30, ал. 1 от Дружествения договор, сключил предварителен договор за покупко-продажба на закупения от дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], обявен за окончателен с Решение от 11.III.2009 г. на РС-Тополовград с лицето И. В. П., като в пункт II-3 на договора е била уговорена неустойка, равна на три пъти продажната цена на имота, като по този начин е била причинена вреда на С. С. в размер на 21120 лв.; осъден е да заплати на С. 21120 лв., обезщетение за причинените й вреди, ведно със законните последици. С решение № 136/17.Х.2012 г. по внохд 261/2012 г. на ОС - Ямбол, образувано по въззивни жалби от подсъдимия и частната обвинителка и гражданска ищца, първоинстанционната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило на 14.ХI.2012 г. Така срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен. Допустимо е и основателно. Първоинстанционната присъда е постановена при допуснати груби нарушения на процесуалните правила. Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурора от 30.ХI.2010 г. (л. 1 от ДП 216/30.ХI.2010 г.) срещу Д. М. А. за разследването му за престъпление по чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С., като съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява - на 23.IХ.2008 г. в [населено място] в нарушение на чл. 30, ал. 1 от Дружествения договор, сключил предварителен договор за покупко-продажба на закупения от дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], обявен за окончателен с Решение от 11.III.2009 г. на РС - Тополовград с лицето И. В. П., като в пункт II-3 на договора е била уговорена неустойка, равна на три пъти продажната цена на имота, като по този начин е била причинена вреда на С. С. в размер на 10000 лв. Очевидно е, че изложените факти съдържат признаците на двете различни и отделни престъпления - по чл. 217, ал. 1 от НК - съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за управляване или пазене, и по чл. 217, ал. 2 от НК - съзнателни действия на представител или пълномощник против законните интереси на представлявания. Двете престъпления са свързани единствено с предвидената санкция. Така са ограничени основни и много важни процесуални права на обвиняемия по чл. 55 от НПК - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, а от там и правата му да дава или не обяснения по обвинението; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения, което несъмнено засяга упражняването на гарантираното и от чл. 56 от Конституцията право на защита. Производството е образувано и при действието на чл. 218в от НК, ДВ, бр. 26 от 6.IV.2010 г., според който наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество. Липсата на конкретика в посочения по-горе смисъл на обвинението против осъдения не позволява проверка за спазването на това правило, а нарушението му - незаконосъобразно образуване и провеждане на досъдебно производство, изготвяне на обвинителен акт и по него образуване на нохд 20/2012 г. на РС - Тополовград, завършило с влязла в сила присъда, несъмнено е също ограничаване правото на защита, след като в производството участват държавните органи по разследването и обвинението. От своя страна съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си по чл. 248, ал. 2, т. 3 и по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 от НПК, което въззивният съд при проверката по реда на чл. 314 от НПК не е констатирал и не е отменил присъдата с връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК. Тези нарушения са отстраними и достатъчно основание за уважаване на искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. При новото разглеждане следва да се определи предмета на обвинението и според признаците на деянието то да се квалифицира според смисъла на закона; да се установи и по кой ред се преследва престъплението; установяването на съставомерните признаци ще отстрани противоречието в диспозитива на обвинението, пренесено и в присъдата: "...като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С....". Следва да се обсъдят и внимателно преценят доводите и възраженията на подсъдимия и защитата му по съставомерността на деянието. Отмяната в наказателната част налага отмяна и в гражданската. Между впрочем, в тази част делото е останало съвсем неизяснено - има ли някаква връзка между инкриминираното деяние на осъдения и посочената в крайна сметка от в. л. Б. в заключението му на л. 154 - л. 156 от досъдебното производство сума 21120 лв. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.