Решение № 17262 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2011 г.

Решение № 17262 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на околната среда и водите срещу решение № 11073 от 05.08.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд трето отделение по адм. д. № 16337/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът "Тони К" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 318 от 18.11.2010 г., с което министъра на околната среда и водите на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 101 от 8.04.2010 г., като в разпоредителната част на поправения административен акт е заличил израза "считано от 07.01.2010 г.". Решаващият състав е отменил като незаконосъобразен оспорения акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, състава е приел, че с поправения административен акт административния орган не е имал право да разпореди обратно действие на разпореждането, но допуснатия порок не съставлява очевидна фактическа грешка и не може да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че порока в поправения акт може да бъде преодолян само при съдебен контрол, но не и самия орган по реда, предвиден за поправка на очевидна фактическа грешка. По тези доводи съдът е отменил оспореното решение. Обжалваното съдебно решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка по смисъла на нормата представлява несъответствието между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в акта. Правната теория и практика приема, че това са грешки свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални грешки при ясно изразено воля на административния орган. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че заличаването на израз от разпоредителната част на поправения административен акт не съставлява поправка на очевидна фактическа грешка, а по своето същество изменя правоотношение, разпоредено с поправения акт. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. Този извод се налага, тъй като за случаите, при които е допуснато съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, за административния орган е съществувала възможност той да бъде отменен или изменен чрез процедура за възобновяване на административното производство по чл. 99 и следващите от АПК. В този смисъл и основните доводи на касационния жалбоподател са относими към законосъобразността на разпореденото с поправения акт обратно действие и не могат да се преценяват като фактическа грешка. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия