Решение № 12324 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 991/2010 г.

Решение № 12324 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 991/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Вяра-1" ЕООД против решение по адм. д. № 304/2009 г. по описа на АС-Шумен. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност. Изрично заявява, че не оспорва установените факти по делото, но твърди, че при бъдещо обработване на обслужващата сграда би се увеличила степента ПУ от IV на I или II, при което ще бъде спазено разстоянието между колонпомпата за газ и обслужващата сграда, съгласно т. 13 от таблица № 45 към чл. 389, ал. 1 от Наредба № 2 за ПТСН. Ответната страна директор на Областна дирекция на МВР Шумен, не оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 116/23.11.2009 г. по адм. д. № 304/2009 г. по описа на Административен съд -Шумен, е отхвърлена жалбата против заповед № З-2422 от 28.08.2009 г. на Директора на ОД на МВР Шумен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 268 от ЗМВР, с която е спряна експлоатацията на бензиностанция комплекс "Райковец" до с. Ивански, заради нарушения на правила и норми за пожароустойчивост по чл. 5, ал. 1, чл. 322, ал. 1, чл. 323, ал. 1 е чл. 389, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 5.05.1987 г. за противопожарните строително-технически норми Решението е материално законосъобразно. Няма спор по установените по делото факти. Установени са с констативен акт нарушения на подзаконов нормативен акт, който въвежда задължителните противопожарни изисквания при планирането и застрояването. Допуснатата съдебна експертиза също е констатирала несъответствие със законовите изисквания: сградата е с IV-та, вместо с предвидената в наредбата не по-малко от II-та степен на пожароустойчивост, резервоарите за ЛЗТ са надземни, а не подземни, не отговарят на изискванията разстоянията между обслужваща сграда и колонпомпи за бензин, между колонпомпите за газ и републиканската пътна мрежа, между колонпомпите за ЛЗТ и наливните шахти, липсват отводнителни канали. Правилни са изводите, че няма значение за законосъобразността на заповедта дали несъответствието за отстояния между колонпомпата за газ и републиканската пътна мрежа е вместо 6, 2 метра, вместо действителните 8, 5 м., след като изискването е за разстояние от 12, 5 м. Съдът е приел, че нормите са действали към момента на издаване на заповедта, защото НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, обн., ДВ, бр. 96 от 4.12.2009 г., влиза в сила от 5.06.2010 г. Съгласно чл. 268 от ЗМВР за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии. Бъдещите промени в обслужващата сграда са без значение, защото релевантни за спора са само настъпилите към момента на издаването на заповедта юридически факти. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение