Решение № 4383 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2009 г.

Решение № 4383 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от Георги Савов Иванов, Павлена Стоянова Петрова и Кирил Василев Петров срещу решение № 1135 от 26.06.2009 г., постановено от Административен съд Варна, второ отделение, 22-ри състав по адм. д. № 2675/2008 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Желязка Демирова Николова е подала писмено възражение, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът областен управител на Варненска област не изразя становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, гр. Варна. заповедта е оспорена относно отреждането предвидено за имот № 882 и имот № 891. Съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта в оспорената част. За да стигне до този правен извод, съдът е приел че новообразувани имоти № 882 и № 891 са отредени с площ по-голяма от ограничението предвидено с разпоредбата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че разликите над площта от 600 кв. м, за която е признато право на трансформация на право на ползване в право на собственост са по-големи от 250 кв. м, поради което от тези разлики е следвало да се образува нов имот за бившия собственик. Като не е процедирано по този нормативно регламентиран ред, заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, поради което съдът я е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че въпросът за трасирането на границите на новообразуваните имоти с оглед спазване на техническите изисквания не е въпрос, касаещ законосъобразността на оспорената заповед. В случая предмета на проверка е относно това дали са спазени нормативните изисквания за отреждане на имот на бившия собственик, както и възможността на бившите ползватели да бъде отреден имот с площ по-голяма от тази, за която се легитимират като собственици. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че приоритетът на бившите ползватели, респ. на лицата, придобили право на собственост от такива лица, е до нормативно определената площ на имота, в случая до 600 кв. м. За тази площ е признато правото им да придобият собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За разликата над тази площ, която реално се ползва от тези лица е въведено нормативно изискване за минимална площ при наличие на която се отрежда имот за бившите собственици, за които е признато право на възстановяване. По този начин законодателят е въвел баланс за упражняване на конкуриращи се права. Приоритет на правата на бившите ползватели е до площта на имота, която е предоставена за ползване на основание на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. За разликата, която реално се ползва, но без нормативно регламентирано правно основание, този приоритет не може да бъде признат. В случая е установено, че имот № 882 е с площ от 949 кв. м или с 349 кв. м повече от площта, за която се легитимират като собственици бившите ползватели, а имот № 891 е с площ от 1045 кв. м или са отредени в повече 445 кв. м. И двете разлики са по-големи от 250 кв. м, поради което и при спазване на материалния закон - § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от тези разлики е следвало да се образува нов имот за бившия собственик респ. за неговите наследници. Обосновано съдът е приел, че задължителните указания които може да даде на административния орган при връщане на преписката за ново произнасяне могат да се отнасят само до тълкуването и прилагането на закона. Съдът не може да дава задължителни указания относно технически характеристики, а още по-малко да предлага вариант за проектиране на имотите след връщане на преписката. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,