Решение № 9645 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 132/2013 г.

ВАСVIII отделение27.06.2013 г.докладчик т Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2419 от 5.11.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 79 по описа за 2012 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "СУПЕР-ТРАНС-99" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. "Железник", ул. "Сърнена гора" № 5, вх. Б, представлявано от управителя Динко Петков Динев, разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9645 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 132/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ против Решение № 2419 от 5.11.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 79 по описа за 2012 г., с което по жалба на "СУПЕР-ТРАНС-99" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. "Железник", ул. "Сърнена гора" № 5, вх. Б, представлявано от управителя Динко Петков Динев, е отменен Ревизионен акт № 241103131/4.10.2011 г. и РА № 1132310/18.10.2011 г. за поправка на РА, издадени от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 1236/20.12.2011 г. относно отказан данъчен кредит в размер на 142 054,85 лв., ведно с начислената лихва за забава в размер на 18 034,98 лв. по доставки на пряк доставчик "Серена" ООД на дизелово гориво за данъчни периоди м. 07-12.2009 г.; м. 01, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2010 г. и м. 01.2011 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки на дизелово гориво по процесните фактури при недоказване на доставките от предходни на прекия доставчици на горивото чрез транспорт на предходните доставчици и без доказателства за наличие на склад у прекия доставчик. При недоказаната собственост на горивото при прекия доставчик, последният не е бил в състояние да достави процесните количества на ревизираното лице. Неправилно съдът приел, че ревизионни актове на предходните доставчици, в които не са извършени корекции на начислен ДДС по предходните на процесните доставки, са достатъчно основание за реалност на предходните и преките доставки на гориво. Без основание, съдът основал решението си на неприложима за случая практика на Съда на Европейския съюз. Представените още в ревизионното производство пътни листове, товарителници и приемо-предавателни протоколи за преките доставки като частни свидетелстващи документи нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. Въпреки доказателствата за наета цистерна от прекия доставчик за съхранение на гориво с определена вместимост, в счетоводството на доставчика няма отразени разходи във връзка с това наемане, което се потвърждава и от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Доставчикът не разполага и с персонал за приемане и съхранение на горивото. Липсват декларации за съответствие на горивото по Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, както и убедителни доказателства за транспортиране на горивото по преките доставки. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "СУПЕР-ТРАНС-99" ООД, чрез адв. Петрова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и с молба от 21.06.2013 г. Неправилно органите по приходите отказали право на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици и неустановен произход на стоката. Доказано било, включително с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че предметът на дейност на ревизираното лице изисква употребата на дизелово гориво в големи количества и процесното гориво е било използвано за последващи облагаеми доставки. Органите по приходите не са установили никакви данни за наличие на данъчна измама, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на правените разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, по съществото й съобрази следното: С РА на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на "СУПЕР-ТРАНС-99" ООД е отказано право на данъчен кредит за периода юли 2009 г. - януари 2011 г., вкл. с изключение на данъчен период м. февруари 2010 г. по издадени от "Сирена" ООД фактури за доставка на дизелово гориво. От страна на представляващия дружеството доставчик в ревизионното производство са представени писмени обяснения /л. 554/ и относими към отделните доставки документи - приемно-предавателни протоколи и експедиционни бележки, договор за покупка на гориво. Съгласно писмените обяснения, транспортът на горивото е за сметка на купувача - "СУПЕР-ТРАНС-99" ООД, транспортът е извършван с цистерна Мерцедес с рег. № СТ9246АМ управляван от Емил Вълканов Влаев и собственост на "СУПЕР-ТРАНС-99" ООД, натоварването е извършвано от Пенчо Димитров Вичев. Разплащането по фактурите е извършвано в брой и по банков път. В тази връзка, към част от фактурите са представени копия на фискални бонове. При проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че доставчикът е разполагал с регистриран ЕКАФП само за част от процесния ревизиран период - 8.07.2009 г. - 8.07.2010 г. От представените от доставчика документи - дневници по ЗДДС, копия на фактури е установено, че горивото, предмет на доставките по процесните фактури, следва да е придобивано по предходни доставки от "Рай Пи-611" ЕООД, "Александър Велики" ЕООД, "Петрол транс" ЕООД, "Алекс Травъл" ЕООД и "Юникон Фарм" ЕООД, като транспортът при закупуването му е за сметка и е извършван от посочените дружества - доставчици. Съгласно обясненията и представените документи, горивото е съхранявано в наета цистерна с вместимост 30 куб. м. в Промишлена зона - петролна база в гр. Сливен. От представените дневници по ЗДДС е констатирано, установява се и не се спори, че доставчикът е закупувал гориво от посочените предходни доставчици и по други фактури извън представените, като е продавал същото и на клиенти различни от "СУПЕР-ТРАНС-99" ООД. С оглед липсата на счетоводни документи за извършвана от доставчика инвентаризация, за извършени плащания по фактурите, на представени складови разписки и наличието на назначени работници и изплатени от доставчика трудови възнаграждения е прието, че доставчикът не доказва придобиването на дизелово гориво от посочените дружества-предходни доставчици. Все в тази насока, в РА и потвърдителното решение на горестоящия административен орган е посочено, че дружеството не разполага с необходимата база за съхранение, извън цистерната с обем от 30 куб. м. в гр. Сливен, на количества гориво в обеми, съответстващи на количествата по издадените от него фактури. В хода на ревизията на посочените от доставчика предходни такива са извършени насрещни проверки. В резултат на тези проверки не е установено предходните доставчици "Рай Пи-611" ЕООД, "Александър Велики" ЕООД, "Петрол транс" ЕООД, "Алекс Травъл" ЕООД и "Юникон Фарм" ЕООД да са доставили на прекия доставчик процесните количества гориво, нито доставчиците да са декларирани ДДС по предходните доставки. При извършените на дружествата - пряк и предходни доставчици, ревизии са установени задължения в особено големи размери. В съставените на прекия доставчик на предходните доставчици РА по ЗДДС за периоди, съвпадащи с процесните, не са извършени корекции на начисления ДДС. Във връзка с представените от жалбоподателя документи за осъществени към различни контрагенти транспортни услуги, за които от ревизираното дружество са издадени съответните фактури, органа по приходите и решаващия административен орган, без да оспорват тяхната реалност и съответно необходимостта от гориво за извършването им, сочат, че това обстоятелство не доказва, че необходимото дизелово гориво е придобито именно от "Сирена" ЕООД. В открито съдебно заседание от 12.06.2012 г. е изслушано и прието без възражения от страните заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата на доставчика и жалбоподателя, включително с включване на фактурите в регистрите по ЗДДС. В периодите на издаване на процесните фактури и жалбоподателят и доставчикът са били регистрирани по ЗДДС като счетоводствата им са редовно водени. Жалбоподателят е разполагал с цистерна "Мерцедес Бенц 1320" с рег. № СТ 9246 АМ с издадено Удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари от 1.09.2010 г., същата е с фабрично монтиран измервателен уред - брояч. Представени са доказателства назначаване на лице на трудов договор № 89/9.01.2009 г. на длъжност "шофьор на тежкотоварен автомобил", който притежава АДР-Свидетелство за водач, превозващ опасни товари от 5.11.2008 г. и е валиден до 5.11.2013 г. Доставчикът "Сирена" ЕООД не разполага с назначени служители, като дейността се осъществява от управителя. "Сирена" ЕООД разполага с наета цистерна с вместимост от 30 куб. м. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд правилно е отделил спорното от безспорното и е приел, че реалността на доставките на дизелово гориво между прекия доставчик и ревизираното лице е доказана още в ревизионното производство с представените приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листа и др.; с неоспореното заключение на вещо лице е установено счетоводното отразяване на процесните фактури при прекия доставчик и ревизираното лице и последващата реализация на предмета на доставките. Липсата на корекции в ревизионния акт на прекия доставчик относно начисления ДДС по процесните фактури е косвено доказателство за реалност на процесните доставки. По аналогичен казус е налице произнасяне на СЕС с Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Така постановеното решение е правилно. По отношение на прекия доставчик "Сирена" ЕООД - Сливен е установено, че дружеството има като основен предмет на дейност търговия на едро с течни, твърди и газообразни горива. Разполага със складова база в гр. Сливен, "Промишлена зона", където е съхранявано горивото и откъдето то е транспортирано с товарен автомобил - цистерна рег. № СТ 92 46 АМ, собственост на "Супер Транс 99" ООД. Доставчикът има на разположение цистерна за съхранение на гориво 30 куб. м. Представено е удостоверение за одобрение на ППС за превозване на определени опасни товари, товарителници и пътни листи. Установена е също, със заключението на ССЕ, последваща реализация на предмета на процесните фактури свързана с предмета на дейност на ревизираното лице - транспортни услуги. За да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит, след обсъждане на установените по делото факти, съдът е направил обоснован извод за това, че доставките са реално осъществени и че стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. В посочения смисъл е съдебната практика, цитирана от административния съд, както и приетото от СЕС в Решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 /т. 31 и т. 33/. От друга страна в т. 37 и т. 38 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително, в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. Посочените две предпоставки са установени. Липсват обективни данни по делото за позоваване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с измамна цел. По касационните оплаквания: Изискването за доказване на собствеността на горивото при прекия доставчик по същество е изискване за установяване на произхода на стоката, който, съгласно непротиворечивата практика на ВАС, не е условие за признаване на правото на данъчен кредит. Наличието на предмета на доставките и доказаното предаване на стоката, както и последващата й реализация обосновават убедително извода на административния съд за реалност на доставките. Твърдението, че не е доказано последващите доставки да са изпълнени именно с процесното гориво би имало основание ако в ревизионното производство беше установено, че за процесните периоди ревизираното лице е получател и по фактури на други доставчици със същия родово-определен предмет. Ревизионният акт на прекия доставчик, в които не са извършени корекции на начисления ДДС по процесните доставки, е приет само като косвено доказателство за реалността на доставките, което не противоречи на приетото с Решението на СЕС по дело С-642/11. Вярно е, че представените още в ревизионното производство пътни листове, товарителници, експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи за преките доставки като частни свидетелстващи документи нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила, но те следва да се преценяват с оглед на всички събрани доказателства и не следва да бъдат по начало игнорирани, както са направили това органите по приходите. Липсата на отразяването на разходи във връзка с наемането на цистерната за съхранение на горивото от страна на прекия доставчик не следва да се възлага в тежест на редовния получател по процесните фактури. Декларации за съответствие на качеството на течните горива са представени в съдебното производство и са приети без възражения в съдебното заседание от 12.06.2012 г. С оглед на изложените съображения, решението на Административен съд-Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

2