Решение № 10329 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Финансово консултиране“ АД, ЕИК 201792646, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хубча“ № 8, представявано от изпълнителния директор Б. А. Л., подадена чрез пълномощника адв. Борисов, срещу Решение № 3689/28.01.2026 г., постановено по адм. дело № 629/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22220222002658-091-001/27.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 1608/13.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът не е съобразил относимата фактическа обстановка и възникналите между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД облигационни отношения, от една страна, и тези между „Малаз“ ЕООД и „ДКК“ ЕАД – от друга, както и не е изложил мотиви относно въведени конкретно възражения. Несъобразяването на хронологията на правоотношенията и договорките между страните, според касатора, е довело до неправилния извод, че плащането по сделката е от 2018 г. и следва да бъде данъчно отнесено към ревизираното дружество. Изтъква се, че съгласно договора за цесия от 17.03.2017 г., сключен с „Малаз“ ЕООД, прехвърлителният ефект е настъпил през 2017 г. – с факта на сключването му. Счита, че неправилно решаващата инстанция е тълкувала клаузата за предварително съгласие, като същата урежда условие за последващо разпореждане от страна на цесионера. Дори да се приеме, че правилният данъчен период за отразяване на събитието е 2018 г., то не би могло данъчният ефект от сделката между „Малаз“ ЕООД и „ДКК“ ЕАД да се припише на „Финансово консултиране“ АД, за което съдът също не е изложил фактически и правни съображения. Отрича се наличие на свързаност между ревизираното дружество и „Малаз“ ЕООД, както и наличието на предпоставките по чл. 15 и чл. 16 ЗКПО. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде уважена, а в условията на евентуалност иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Попова, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият касационен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22220222002658-091-001/27.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 1608/13.11.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на „Финансово консултиране“ АД са установени задължения по ЗКПО за данъчния период 2018 г. в размер на 2 426 713,83 лв. главница, ведно с 1 061 2633,60 лв. лихви.

В хода на административното производство е установено следното от фактическа страна:

Между „Финансово Консултиране“ АД (цедент) и „Малаз“ ЕООД (цесионер) е подписан договор за прехвърляне на вземане – цесия, от 17.03.2017 г. Съгласно чл. 1 от договора ревизираното дружество, в качеството му на цедент, прехвърля на „Малаз“ ЕООД вземането си от „Кемира“ ЕООД в размер на 97 410 000,00 лв., произхождащо от 6 други договора за цесия, както следва:

1. С договор от 27.02.2015 г. „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД прехвърля на „Финансово консултиране“ АД вземане от „Кемира“ ЕООД в размер на 6 140 000,00 лв., произхождащо от договор за прехвърляне на вземане от 02.09.2014 г., с който е прехвърлил на „Кемира“ ЕООД паричното си вземане от „Вивес“ АД, възникнало на основание договор за заем от 25.07.2011 г. и анекси към него от 24.07.2012 г., 24.07.2013 г., 25.10.2013 г., 15.01.2014 г. и 06.02.2014 г.

2. С договор от 25.02.2015 г. „Инвестмънт Проджектс“ АД прехвърля на „Финансово Консултиране“ АД вземане от „Кемира“ ЕООД в размер на 20 430 000,00 лв., произхождащо от договор за прехвърляне на вземане от 16.01.2015 г., с който е прехвърлил на „Кемира“ ЕООД паричното си вземане от „Евробилд Проект“ ЕООД, възникнало на основание договор за заем от 15.04.2011 г.

3. С договор от 26.02.2015 г. „Инвестмънт Проджектс“ АД прехвърля на „Финансово Консултиране“ АД вземане от „Кемира“ ЕООД в размер на 6 230 000,00 лв., произхождащо от договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2015 г., с който е прехвърлил на „Кемира“ ЕООД паричното си вземане от „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД, Анекс към него от 05.09.2012 г. и Допълнителни споразумения от 27.05.2013 г. и 27.05.2014 г.

4. С договор от 27.02.2015 г. „Снежин“ 2003“ ЕООД прехвърля на „Финансово консултиране“ АД вземане от „Кемира“ ЕООД в размер на 8 940 000,00 лв., произхождащо от договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2015 г., с който е прехвърлил на „Кемира“ ЕООД паричното си вземане от „Аква Финанс“ ЕООД, възникнало на основание договор за заем от 21.04.2012 г. и анекс към него от 19.04.2013 г.

5. С договор от 04.03.2015 г. „Гипс Трейд“ АД прехвърля възмездно на „Финансово Консултиране“ АД вземане от „Кемира“ ЕООД в размер на 42 430 000,00 лв., произхождащо от договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2015 г., с който „Гипс Трейд“ АД е прехвърлил на „Кемира“ ЕООД паричното си вземане от „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД, възникнало на основание договор за паричен заем от 19.09.2013 г. и анекс към него от 30.09.2013 г.

6. С договор от 27.02.2015 г. „Дивал 59“ ЕООД прехвърля възмездно на „Финансово Консултиране“ АД вземане от „Кемира“ ЕООД в размер на 13 240 000 лв., произхождащо от договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2015 г., съгласно който „Дивал 59“ ЕООД е прехвърлило на „Кемира“ ЕООД паричното си вземане от „Аквафинанс“ ЕООД, възникнало на основание договор за покупко-продажба на акции от 17.10.2012 г. и анекс към него от 10.01.2013 г., и споразумение за прекратяването му от 15.03.2013 г.

Приходните органи са установили, че посочените шест броя договори от 2015 г. са възмездни и с тях „Финансово Консултиране“ АД дължи на цедентите сума в размер на придобитото вземане – общо в размер на 97 410 000,00 лв. Плащания към цедените не са установени, както и данни за предприети действия от страна на ревизираното дружество за събиране на вземанията от „Кемира“ ЕООД.

С договора от 17.03.2017 г. „Финансово Консултиране“ АД продава вземането от „Кемира“ ЕООД на цената, на която го е придобило – 97 410 000,00 лв. Съгласно чл. 2 от договора „Финансово Консултиране“ АД прехвърля вземането от „Кемира“ ЕООД на „Малаз“ ЕООД с цел същото да бъде прехвърлено – в целия му размер в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) или да бъде прехвърлено директно на държавата, в лицето на държавни ведомства, учреждения или предприятия, собственост на държавата. Съгласно чл. 3 от договора „Малаз“ ЕООД може да прехвърли придобитото вземане от „Кемира“ ЕООД само с изричното писмено съгласие на „Финансово Консултиране“ АД.

На 15.01.2018 г. „Малаз“ ЕООД, в качеството на продавач, подписва с „Държавна Консолидационна Компния“ („ДКК“) ЕАД, в качеството на купувач, рамков договор, по силата на който прехвърля паричното вземане от „Кемира“ ЕООД по цитираните 6 договора за цесии за сумата от 24 352 000,00 лв. „ДКК“ ЕАД е с принципал Министерство на икономиката и рамковият договор е подписан, след като от Министъра на икономиката е дадено разрешение за сключване на сделката съгласно Протокол №РД-21- 3/10.01.2018 г. С рамковия договор от 15.01.2018 г. „Малаз“ ЕООД прехвърля на „ДКК“ ЕАД част от паричното вземане от „Кемира“ ЕООД в размер на 75 230 000 лв. Останалата част от вземането – в размер на 22 180 000 лв., също е част от рамковия договор от 15.01.2018 г., но при следните условия: „Малаз“ ЕООД прехвърля с договор от 30.03.2017 г., част от вземането си от „Кемира“ ЕООД в размер на 22 180 000,00 лв. на „Аквафинанс“ ЕООД – цесионер, срещу което последното се задължава да прехвърли в полза на „Малаз“ ЕООД следните активи: права върху 2 176 576 лв. безналични акции — 48,8% от капитала на „Хелт енд Уелнес“ АД; 94 900 000 лв. обикновени поименни акции – 94,9 % от капитала на „Технотел Инвест“ АД; 6 840 000,00 лв. – вземане от длъжник „Сана Спайс Хотел – Хисаря“ АД – подлежащо на връщане авансово плащане по силата на развален Договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Олимп Спорт Тетевен“ ООД, сключен първоначално между купувача „Евробилд Преокт“ ЕООД и продавач „Сана Спайс Хотел – Хисаря“ АД, което вземане е прехвърлено по силата на договор от дата 20.01.2015 г. за цесия от „Евробилд Преокт“ ЕООД в полза на „Аквафинанс“ ЕООД.

Според договора от 30.03.2017 г. срещу от вземането от „Кемира“ ЕООД за 22 180 000,00 лв. „Малаз“ ЕООД следва да получи от „Аквафинанс“ ЕООД акции от „Хелт енд Уелнес“ АД и „Технотел Инвест“ АД и вземане от „Сана Спайс Хотел – Хисаря“ АД на обща стойност 123 505 760,00 лв. Така остойностените вземания и акции за 123 505 760,00 лв. са продадени на „ДКК“ ЕАД, като „Малаз“ ЕООД се задължава да осигури прехвърлянето им.

С Протокол № РД-21-3/10.01.2018 г. на Министъра на икономиката е дадено разрешение за сключване на сделка с „Малаз“ ЕООД за придобиване на вземането от „Кемира“ ЕООД в размер на 75 230 000,00 лв., както и за придобиване на активите, които „Аквафинанс“ ЕООД се е задължило да прехвърли на „Малаз“ ЕООД срещу вземането от „Кемира“ ЕООД за 22 180 000,00 лв., описани като: акциите от „Хелт енд Уелнес“ АД (права върху 2 176 576 броя акции по 10,00 лв. на обща стойност 21 765 760,00 лв.); акциите на „Технотел Инвест“ АД (права върху 94 900 000 акции с номинал 1,00 лв.); вземане от „Сана Спайс Хотел – Хисаря“ АД в размер на 6 840 000,00 лв.

Видно от рамковия договор от 15.01.2018 г., с протокол № РД-21-3/10.01.2018 г. на Министъра на икономиката е дадено разрешение за сключване на сделка с „Малаз“ ЕООД, като е посочено, че се приемат и допълнително предложените от продавача активи: акции от капитала на „Гранд Мехомия Разлог“ АД (2 544 506 акции с номинал 1,00 лев на обща стойност 2 544 506,00 лв.) и вземане от длъжника HELLENIC Гърция за 1 800 000 евро или 3 520 494,00 лв. Съгласно част III от договора „ДКК“ ЕАД се е съгласило да плати на „Малаз“ ЕООД за описаните по-горе вземания и акции цена от 24 352 500,00 лв. Цената е определена като процент от първоначалната стойност на вземането от „Кемира“ ЕООД. В т. 9.2. от договора от 15.01.2018 г. е записано, че разделянето на цената на отделни активи страните ще направят допълнително, с отделен писмен протокол. Такъв протокол не е представен от „ДКК“ ЕАД, на което е било връчено искане за представяне на документи в рамките на процесната ревизия.

От „ДКК“ ЕАД са представени счетоводни регистри на сметка 417 „Задължения по договори за цесия“ с контрагент „Малаз“ ЕООД и на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ за контрагент посоченото дружество, въз основа на които е установено счетоводно отразяване на вземанията и извършен паричен превод по банкова сметка на „Малаз“ ЕООД, както следва: на 22.01.2018 г. – 11 000 000,00 лв., и на 14.02.2018 г. – 13 352 510,00 лв., или общо 24 352 510,00 лв.

Сделките по придобиването и последващата продажба на вземането от „Кемира“ ЕООД са намерили отражение в счетоводството на „Финансово консултиране“ АД през 2018 г. с едни и същи цени на придобиване и продажба, водещи до нулев резултат – без генериране на печалба или загуба. Съгласно писмените обяснения на представляващия ревизираното дружество – Б. Л., дадени при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, предхождаща ревизията, прехвърлянето на вземането от „Кемира“ ЕООД на „Малаз“ ЕООД е осчетоводено чрез трансформиране на дебитното салдо по аналитичната партида на „Кемира“ ЕООД по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ в дебитно салдо по същата сметка по аналитичната партида на „Малаз“ ЕООД. Вземането от „Малаз“ ЕООД е прехвърлено като дебитно салдо от счетоводна сметка 401 по сметка 499.

В констативната част на РД е записано, че са приложени хронологични регистри на сч. сметка 401 за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г. и хронологични регистри на сметки от група 49, от които е видно, че операциите са счетоводно отразени през 2018 г. В оборотната ведомост за 2018 г. сметка 401 „Доставчици“ е с еднакви дебитни и кредитни обороти – 97 410 000 лв., сметка 498 „Други дебитори“ е с дебитни обороти - 97 410 000,00 лв. и сметка 499 „Други кредитори“ е с кредитни обороти – 97 410 000,00 лв. В оборотните ведомости за 2016 г. и 2017 г. не се установяват записвания по така посочените сметки. Не е установено отразяване на салда на счетоводните сметки през предходни на 2018 г. периоди, респ. прехвърляне по салда на сметки.

От страна на ревизиращия екип са отбелязани обстоятелства, сочещи за свързаност между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД – чрез физическото лице Н. Н. О.. Публикуваният в Търговския регистър годишен финансов отчет на ревизираното дружество за 2018 г. е с одиторска заверка от „Юнайтед Одиторс“ ООД, а О. е съсобственик в това дружество. Също така, по веригата на собствеността се установява, че О. се явява управител на крайния собственик на „Малаз“ ЕООД. От 29.05.2020 г. собственик на капитала на „Малаз“ ЕООД е „Контадор Трейд“ ЕООД, а собственик на последното е „Контадор Груп“ ЕООД с управител О.. На 04.08.2021 г. е вписано преобразуване чрез вливане на „Малаз“ ЕООД в „Контадор Трейд“ ЕООД.

Установено е, че представляващият „Финансово консултиране“ АД – Б. Л., е бил управител на „Кемира“ ЕООД през 2014 г. В определени периоди през 2014 г. и 2018 г. Л. е бил управител и на „Аквафинанс“ ЕООД – дружеството, по отношение на което са възникнали вземанията на „Дивал 59“ ЕООД и „Снежин 2003“ ЕООД от „Кемира“ ЕООД, и на което през 2018 г. „Малаз“ ЕООД продава част от вземането си от „Кемира“ ЕООД, за да предложи за продажба остойностената част от това вземане на „ДКК“ ЕАД.

В РД са изложени факти досежно липсата на доказателства за определяне на цената на вземанията от „Кемира“ ЕООД – нейният размер и начин на формиране. Изложени са съображения, че не е доказано реалното съществуване на това вземане – по начина, по който се твърди, че е възникнало. Отбелязано е, че при проверката, предхождаща ревизията, са представени шестте договора за цесия от 2015 г. за прехвърляне на вземането от „Кемира“ ЕООД към ревизираното лице. Тези договори са разгледани от органите по приходи като частни документи без достоверна дата, доколкото същите са без нотариална заверка, предвид отразяването им в счетоводството на ревизираното лице едва през 2018 г. и доколкото не са установени одитни следи в предходни отчетни периоди. Съобразено е, че при ревизията и при предходните производства не са представени документите за възникване и съществуване на задължението на „Кемира“ ЕООД към цедентите. Констатирана е и липсата на документи и доказателства за определяне на давността, за извършвани оценки и преоценки на вземанията, за реални плащания на парични средства и други относими факти. Част от вземанията от „Кемира“ ЕООД, прехвърлени на ревизираното дружество по договорите за цесия със „Снежин 2003“ ЕООД и „Дивал 59“ ЕООД, са възникнали по договори за заем от 2012 г. и 2013 г. със заемополучател „Аквафинанс“ ЕООД. На това дружество е извършена ревизия за установяване на задълженията по ЗКПО и ЗДДС за периодите от 2008 г. до 2014 г., приключила с РА № Р-22002216008196-091001/29.09.2017 г., отменен с Решение № 2026/22.12.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София. При ревизията „Аквафинанс“ ЕООД е представило само договорите за заем, без нотариална заверка на подписите, а заемодателите са представили само потвърдителни писма.

На „Кемира“ ЕООД е извършена ревизия по ЗКПО за 2015 г., приключила с РА №Р-22221019002727-091001/02.01.2020 г. При ревизията не е открит представляващ дружеството и документите са връчвани чрез прилагане към данъчното досие. Не са представени оригинални документи. От съдържанието на РА и РД и събраните по преписката доказателства не се установяват никакви данни за възникване и осчетоводяване на процесните вземания и задължения при „Кемира“ ЕООД. Дружеството не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г.

В процесния РА е посочено, че оценката на вземанията като активи се основава и на възможността те да бъдат събрани, поради което всяко от вземанията може да се коригира с експертно определен коефициент, който отчита изискуемостта и събираемостта на тези активи, включително очакваната инфлация до тяхното получаване. В тази насока – относно възможността за бъдещо събиране на вземанията от „Кемира“ ЕООД, ревизиращите са изтъкнали следните факти и обстоятелства: чрез договор от 13.02.2018 г. „ДКК“ ЕАД е възложило на трето лице – „ВИП Колекшън“ ЕАД, събирането на вземането от „Кемира“ ЕООД, закупено от „Малаз“ ЕООД. С договора „ДКК“ ЕАД се е задължило да осигури „Малаз“ ЕООД да прехвърли изцяло в полза на „ВИП Колекшън“ ЕАД акциите на „Хелт енд Уелнес“ АД, „Технотел Инвест“ АД и „Гранд Мехомия Разлог“ АД, както и вземанията от „Сана Спайс Хотел – Хисаря“ АД и HELLENIC Гърция. От своя страна, „ВИП Колекшън“ ЕАД се е задължило, след придобиването им, да извърши необходимите фактически и правни действия за осребряване на активите — събиране на вземанията и продажба на акциите от свое име и за своя сметка. Срещу прехвърлените вземания и акции „Вип Колекшън“ ЕАД се е задължило да заплати на „ДКК“ ЕАД цена в размер на 70 % от сумите, събрани от реализацията на активите. Уговорено е авансово плащане от 1 000 000,00 лв., като страните се съгласяват, че във всички случаи общият размер на сумата, представляваща 70% от цената на продадените активи – вземания и акции, която „ВИП Колекшън“ ЕАД дължи на „ДКК“ ЕАД, не може да бъде по-малка от 5 545 000,00 лв. Липсват данни за последващо събиране от „ДКК“ ЕАД на вземанията, прехвърлени от „Малаз“ ЕООД.

По отношение на „Кемира“ ЕООД е установено, че е обявено в несъстоятелност, като на 28.04.2021 г. в Търговския регистър е обявен списък на неприетите вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. На позиция 2 в този списък е включен кредитор „ДКК“ ЕАД – с общ размер на вземането 96 462 224,69 лв., в т.ч.: 75 230 000 лв. с основание: „парични вземания за неплатена цена по договори за цесия, прехвърлени от „Малаз“ ЕООД с договор за цесия от 15.01.2018 г.“. Мотивът е: „Не са приложени доказателства за извършено уведомяване на длъжника за цесията по реда на чл. 99. ал. 3 ЗЗД, за да породи същата действие спрямо него“. Отказът за вписване на „ДКК“ ЕАД в масата на несъстоятелността на „Кемира“ ЕООД е потвърден с определение на СГС от 07.07.2021 г. Съдът е анализирал произхода на задълженията и е приел, че кредиторът не е доказал придобиване на съществуващи вземания. Съгласно съдебното определение, пред съда са представени 5 от договорите за заем – от 15.04.2011 г., 25.05.2011 г.,б25.07.2011 г., 21.04.2012 г. и от 19.09.2013 г., въз основа на които първоначално се възникнали вземанията на „ДКК“ ЕАД от „Кемира“ ЕООД, като не е представен само договорът, по който е възникнало вземането на „Дивал 59“ ЕООД от „Аквафинанс“ ЕООД. Съдът е взел предвид, че заемодателите по тези договори прехвърлят вземанията си за връщане на заемната цена срещу определена цена. След това прехвърлят вземанията за цената на прехвърленото вземане по този договор от „Кемира“ ЕООД на „Финансово консултиране“ АД, което по силата на договора от 17.03.2017 г. ги прехвърля на „Мелаз“ ЕООД. Договорите за заем са разгледани като реални договори и самото постигане на съгласие за предаване на сумата, без да е доказано същото, води само до извод за сключване на предварителен договор. От съда е формиран е извод, че не се доказва от предявилия вземането кредитор – „Кемира“ ЕООД, да е придобил вземане за цената по договор за цесия, с което е прехвърлено съществуващо вземане в полза на длъжника по договорите за заем.

Според ревизиращия екип не може да бъде установено по основание и размер вземането от „Кемира“ ЕООД, което се твърди, че е придобито по шестте договора за цесия, а същевременно чрез договора за цесия от 17.03.2017 г. с „Малаз“ ЕООД ревизираното лице е договорило приход от последващата продажба на вземането от „Кемира“ ЕООД. Това се следва от чл. 1, ал. 2 от договора, където е уговорено вземането да бъде прехвърлено в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД или да бъде прехвърлено директно на държавата в лицето на държавни ведомства, учреждения или предприятия, собственост на държавата. Налице е и допълнително обезпечение, изразяващо се в това че „Малаз“ ЕООД не може да прехвърли вземането без разрешението на „Финансово Консултиране“ АД. Това се следва от чл. 1, ал. 3 от договора от 17.03.2018 г., според който цесионерът може да прехвърли придобитото вземане само с изричното съгласие на цедента. Предвид уговорената в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора от 17.03.2017 г. продажба под условие и предвид констатираната свързаност на двете дружества, обстоятелството, че са обслужвани от една и съща счетоводна кантора, органите по приходите са приели, че ревизираното лице е било наясно, че единствените сигурни постъпления, които могат да се получат от продажба на вземането от „Кемира“ ЕООД са получените от „ДКК“ ЕАД по рамковия договор 15.01.2018 г. – в размер на 24 352 510,00 лв. Според органите по приходите „Финансово Консултиране“ АД е могло да осъществи пряко /без посредничеството на „Малаз“ ЕООД/ продажбата на „ДКК“ ЕАД, като получи определената пазарна цена.

Посочените факти и обстоятелства са обосновали извод за прехвърляне на вземания между свързани лица с цел отклонение от данъчно облагане, както и за симулативен характер на множество договори за прехвърляне на вземания, за които не е установена достоверна дата и цена. Посочено е, че вземанията са прехвърляни на една и съща цена, без да бъдат първоначално оценени по надлежния ред, включително без последващо преоценяване или обезценяване, както и че липсват данни и доказателства за категоризиране на дълга - като събираем или несъбираем. Вземането от „Кемира“ ЕООД, възникнало по шестте договора за цесия от 2015 г. и последващата му продажба към „Малаз“ ЕООД с договора от 2017 г. са отразени в счетоводството на ревизираното лице едва през 2018 г., като преди това липсват надлежни одитни следи за съществуването им. Посочването в договорите за цесии на едни и същи цени на придобиване и продажба, без да са извършвани оценки и преоценки на вземанията, според ревизиращите е с цел да не бъде генериран данъчен ефект от прехвърлянията, постигане само на нулев финансов резултат и избягване на данъчно облагане.

Предвид изложеното, според органите по приходите за сделката по продажбата на вземането от „Кемира“ ЕООД на „Малаз“ ЕООД приложение намират разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО. За регулиране на установеното отклонение от данъчно облагане по сделката между ревизираното лице и „Малаз“ ЕООД е взета сделката между „Малаз“ ЕООД и „ДКК“ ЕАД – като съпоставима сделка, касаеща същите вземания за същия времеви период. Посочено е, че въз основа на тази сделка може да се установи пазарната цена на сделката между ревизираното лице и „Малаз“ ЕООД по метода на сравнимите неконтролируеми цени, като един от нормативно установените методи в Наредба №Н-9/2006 г.

Отделно от горното, за да се обоснове, че ревизираното лице е следвало да признае приход при отписването на вземането продадено с договора от 17.03.2017 г. през 2018 г., приходните органи са се позовали на текста от т. 5.1. на СС 18 „Приходи“, според който приходът се признава, когато: а) е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката: б) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени; г) приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите).

Като краен резултат е установен неотчетен приход в размер на 24 352 000,00 лв., с който на основание чл. 15 вр. чл. 16, ал. 1 и чл. 78 ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат за 2018 г.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон.

Изложени са съображения, според които между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. „ж“ от ДР на ДОПК, тъй като ревизираното дружество може да упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4, б. „д“ спрямо „Малаз“ ЕООД. Този извод съдът е обосновал с чл. 2 и чл. 3 от Договора за цесия от 17.03.2017 г., според които е указано на цесионера на кого следва да се прехвърли вземането (в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД), както и изискването за изрично писмено съгласие във връзка с това на цедента. Формиран е краен извод, според който посочените договорни клаузи дават основание отношенията между дружествата да бъдат преценени като такива, при които действията и поведението на цесионера „Малаз“ ЕООД са поставени в зависимост от волята на цедента – „Финансово консултиране“ АД, което обосновава наличие на свързаност съгласно § 1, т. 3, б. „ж“ от ДР на ДОПК по отношение на вземането от „Кемира“ ЕООД. С оглед това, според първоинстанционния съд, правилно приходните органи са приели, че разпоредбата на чл. 15 ЗКПО следва да намери приложение за цесията между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД и последвалата я продажба от „Малаз“ ЕООД към „ДКК“ ЕАД. Споделени са изводите на ревизиращите, според които поредицата извършени сделки по прехвърляне на вземанията са с цел отклонение от данъчно облагане, като не е доказано съществуването им и надлежното им осчетоводяване в счетоводството на ревизираното дружество. Изтъкнато е, че при предходната ревизия, проведена по отношение на „Финансово консултиране“ АД, не са установени данни и доказателства за придобито през 2015 г. вземане от „Кемира“ ЕООД, както и осчетоводени задължения към цедентите „Гипс Трейд“ АД, „Дивал 59“ ЕООД, „Снежин 2003“ ЕООД, „Инвестмънтс Проджектс“ АД и „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД. Отчетена е липсата на данни за задълженията и с оглед проведената ревизия на „Кемира“ ЕООД, като е потвърден изводът за наличие на симулативни сделки между страните. Обсъдена е липсата на плащания между прехвърлителите по веригата, както и първоначални и последващи оценки на вземането. Първоинстанционният съд е приел, че липсва икономическа логика за цедиране на вземанията от „Кемира“ ЕООД на „Малаз“ ЕООД при условието за тяхната последваща продажба на конкретно посочен субект, без тези вземания да са оценявани и преоценявани, като са налице условия за приложимост и на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Потвърден е и изводът на приходните органи, че неотчетеният приход следва да бъде отнесен към 2018 г. с оглед изискването за съгласие за последващо прехвърляне, предвидено в договора от „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Съгласно чл. 15 ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО предвижда, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно ал. 3 когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

В конкретния случай, по отношение хипотезата на чл. 15 ЗКПО, с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК са потвърдени съображенията на ревизиращия екип, според които между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. „ж“ от ДР на ДОПК, тъй като ревизираното дружество може да упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4, б. „д“ ДОПК спрямо „Малаз“ ЕООД. Този извод е обоснован с оглед наличието на договорна клауза за прехвърляне на вземанията от „Кемира“ ЕООД към конкретни лица и едва след писмено съгласие на ревизираното дружество. Следва да се посочи, че контролът, който законодателят е имал предвид по § 1, т. 4, б. „д“ от ДР на ДОПК, е относно управленски решения за цялостната търговска политика на дружеството и имуществото му, като наличието на единична клауза в сключения между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД договор не може да се приеме за такъв.

Правилно и обосновано обаче административният съд е приел, че са налице предвидените законови предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО.

Между страните не е спорно, че „Финансово консултиране“ АД е придобило вземанията от „Кемира“ ЕООД през 2015 г. въз основа на шест броя договори, описани по-горе, които вземания, на свой ред, е прехвърлило към „Малаз“ ЕООД съгласно Договор за цесия от 17.03.2017 г. От страна на ревизираното дружество, касатор в настоящото производство, както и от „Кемира“ ЕООД не са представени надлежни доказателства относно възникване на вземанията и тяхната стойност, както и не са установени надлежни одитни следи в рамките на проведените контролни производства, предшестващи процесната ревизия. Представените договори за цесия са без надлежна дата, тъй като са без нотариална заверка. Също така следва да се посочи, че вземанията от „Кемира“ ЕООД, придобити от „Финансово консултиране“ АД, възлизат на общо 97 410 000,00 лв., като липсват данни за извършено разплащане при придобиването им. При продажбата им към „Малаз“ ЕООД също не е установено заплащане. При последващото цедиране на вземанията – от „Малаз“ ЕООД към „ДКК“ ЕАД, вземанията от „Кемира“ ЕООД са прехвърлени за сумата от 24 352 000,00 лв., като е налице плащане по банков път.

На първо място, неоснователно касаторът твърди, че незаконосъобразно с процесния РА е установено задължение на „Финансово консултиране“ АД за сключена сделка между трети лица. Облагането на дружеството по реда на чл. 16, ал. 1 ЗКПО се основава на икономическата същност, а не на правната форма, като правилно приходните органи са игнорирали предходните цедирания на вземанията, третирайки ги като привидни сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на нормата. Извършеното коригиране на данъчния финансов резултат и установяването на корпоративен данък са правомерна данъчна последица, настъпила в резултат на явната сделка по прехвърляне на вземанията към „ДКК“ ЕАД. Правилно, във връзка с нуждите на данъчното облагане по ЗКПО, приходните органи са игнорирали поредицата от цедирания на вземанията от „Кемира“ ЕООД, тъй като същите са придобити и продадени по една и съща номинална стойност и без получено заплащане, което, само по себе си, е лишено от икономическа логика. Пълната липса на доказателства относно извършена оценка на вземанията от „Кемира“ ЕООД – при придобиването им и последващото им прехвърляне към „Малаз“ ЕООД, като и на данни за счетоводно отразяване на сделките в счетоводството на дружеството, обуславят извод, че страните не са целяли настъпването на правните последици на цесията. Едва след сключване на сделката между „Малаз“ ЕООД и „ДКК“ ЕАД е налице правоотношение с реални правни и икономически последици.

Неправилно в касационната жалба се твърди, че ако изобщо се признава приход или данъчно събитие, то следва да бъде отнесено към 2017 г. – момента на договора с „Малаз“ ЕООД. Съобразно конкретиката на процесния случай и при съобразяване приложимата т. 5.1 от СС 18 „Приходи“, условията за признаване на прихода в патримониума на ревизираното дружество са настъпили именно през 2018 г. Обратно – през 2017 г., независимо от уговорката, че прехвърлянето настъпва със самото сключване на договора за цесия, поради привидността на сделката, не може да се приеме, че рисковете и ползите от собствеността са реално прехвърлени, като икономическа изгода за „Финансово конуслтиране“ изобщо липсва, доколкото уговорената сума е фиктивно договорена и несъбираема. Именно през 2018 г., когато се извършва явната сделка с третото лице – „ДКК“ ЕАД, вземането следва да се счита прехвърлено и надеждно оценимо. Правилно е определена и данъчната основа – в размер на 24 352 000,00 лв., въз основа на сделката между „Малаз“ ЕООД и „ДКК“ ЕАД, която се явява съпоставима като касае същите вземания. Приложеният метод за остойностяване – на сравнимите неконтролируеми цени, е сред нормативно установените съгласно § 1, т. 10, б. „а“ от ДР на ДОПК.

С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК (изм., бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102,26 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,