Решение № 1848 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2010 г.

Решение № 1848 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Пенка Славова от същия град, срещу решение № 638 от 03.06.2010 г. по адм. дело № 1308/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Между страните няма спор по фактите. Според чл. 13, ал. 7 от сключения между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от касационния жалбоподател и Диляна Маринова Димитрова, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Скорпион - 03 - Диляна Димитрова" и седалище в гр. Бургас, договор № 800 от 1.06.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, в момента на отпускане на лекарствените продукти, след попълване на данните по ал. 6, изпълнителят е длъжен да предостави рецептурната бланка на приносителя за подпис. А според чл. 35, ал. 1, т. 3 от същия договор при нарушения на чл. 13, ал. 7 директорът на РЗОК налага санкция финансова неустойка в размер на 90 лв., умножена по броя констатирани нарушения. Правилата, по които възложителят (НЗОК) упражнява контрол по изпълнението на договора, страните са уговорили в раздел VI на този договор, наименован "Условия и ред за контрол по изпълнение на договора". При извършена на 25.06.2009 г. проверка в Аптека "Диляна", собственост на ЕТ "Скорпион - 03 - Диляна Димитрова", е била направена констатацията, че на три рецептурни бланки, с които са отпуснати лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, няма подпис на приносителя. Съставен е констативен протокол № 663 от 25.06.2009 г., който на същата дата е връчен на едноличния търговец, а с т. 1 на заповед № РД 09-1271 от 28.07.2009 г. касационният жалбоподател е наложил санкция финансова неустойка в размер на 270 лв. (за три нарушения на чл. 13, ал. 7 от договора по 90 лв. финансова неустойка за всяко нарушение - чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от същия договор). С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отменил (т. 1 на) тази заповед като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 224 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006), най-същественото от които била липсата на съвместен протокол по чл. 224, ал. 3 НРД 2006, която липса била равнозначна на неосъществено доказване. Решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. НРД 2006 е рамков договор, приравнен на подзаконов нормативен акт, който регламентира отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, но не и отношенията между НЗОК и аптеките в хуманната медицина. Според чл. 45, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване (редакция ДВ, бр. 71 от 12.08.2008 г.) условията и редът за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, по предложение на управителния съвет на НЗОК. Тази наредба е Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели. Изрично в преамбюла на сключения между страните договор № 800 от 1.06.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, е посочено, че той се сключва на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 10 от 24.03.2009 г. Затова като е разрешил заявения пред него правен спор въз основа на неприложим в отношенията на страните приравнен подзаконов нормативен акт Бургаският административен съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. Това решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът за законосъобразността на т. 1 от заповед № РД 09-1271 от 28.07.2009 г. следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Този спор е заявен с жалбата на едноличния търговец, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Здравка Марчева от гр. Бургас, с доводите: "Единственото вменено задължение на аптеката - изпълнител е да предостави за подпис надлежно изпълнената и попълнена рецепта на нейния приносител. Липсва задължение за наличие на подпис на приносителя на рецептурната бланка. Обстоятелството, че рецептата не е подписана от приносителя, не води до извода, че изпълняващият рецептата не е изпълнил задължението си да я представи за подпис, съгласно индивидуалния договор. Следва да се вземе предвид и факта, че в настоящия случай предписаният лекарствен продукт е за лечение на шизофрения, като възможността да бъде принуден болен от тази болест да направи каквото и да било граничи с невъзможността." С оглед на цитираните по-горе клаузи по чл. 13, ал. 7 и чл. 35, ал. 1, т. 3 от сключения между страните договор тези доводи са неоснователни. А обоснован извод по въпроса дали неизпълнението на задължението по чл. 13, ал. 7 от договора се дължи на непреодолима от изпълнителя причина, може да бъде даден само след анализ на това, което конкретно се е случило и което според изпълняващия е непреодолима от него причина за неизпълнението на поетото с договора задължение. По делото обаче липсват каквито и да било данни по този въпрос. А според т. 1.4 на констативния протокол рецептурната бланка, по която е отпуснат лекарственият продукт за лечение на шизофрения, не е подписан и от магистър-фармацевта, което обстоятелство поставя допълнителни въпроси. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а жалбата на едноличния търговец, с която е оспорена т. 1 на заповед № РД 09-1271 от 28.07.2009 г. е неоснователна, поради което се отхвърля като неоснователна. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,