Решение № 10956 от 11.8.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2019 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Тодев от [населено място] срещу решение 3566 от 28.05.2019г., постановено по адм.д. 10177/2018г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на АССГ за ново произнасяне на основание чл.222, ал.2 от АПК или, евентуално решено от ВАС по същество с постановяване на ново решение, уважаващо изцяло предявените от Тодев срещу СГС искови претенции със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Н. Тодев, се явява лично, поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи и по тези, развити устно в хода по същество и в допълнително представена писмена защита. Ответникът, Софийски градски съд, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощения му представител И. Петрова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло предявените от Н. Тодев срещу Софийски градски съд съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода 23.11.2013г.-16.03.2015г. и периода 07.09.2015г. 08.10.2015г. в размер на общо 471.80 лв / 422 лв за първия период и 49.80 лв за втория период съгласно изменение на иска от открито съдебно заседание на 03.04.2019г./ и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпадане в състояние на емоционален дискомфорт и болка за същите два искови периода в размер на 700.00 лв ,ведно със законната лихва върху сумите от крайния момент на увреждането. Видно от първоначалната искова молба и допълнителните й уточнения в хода на съдебното производство, имуществените и неимуществените вреди се претендират като резултат от незаконосъобразните фактически действия на ръководството на СГС по временно препятстване на ищеца от участие в съдебни заседание ,въпреки обстоятелството, че същият е избран за съдебен заседател в Софийски градски съд от Общото събрание на Софийски апелативен съд за мандат 2012 2017г. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел предявените искове за неоснователни поради липсата на кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се установява наличието на твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия на ръководството на СГС по лишаване на ищеца от правото му на участие като съдебен заседател в съдебни заседания за исковите периоди, недоказано остава както реалното настъпване на твърдените имуществени вреди пропуснати ползи, доколкото липсва сигурност в получаването и размера на евентуалното възнаграждение на съдебен заседател през процесния период, така и реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, така и наличието на причинно-следствена връзка между евентуалното ограничаване участието на Тодев в съдебни заседания и твърдените от него вредни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, и след задълбочен анализ на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е стигнал до правилния извод за недоказаност, съответно-неоснователност на предявените от Н. Тодев срещу Софийски град съд обективно съединени искове. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт с оглед правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. В допълнение към изложените от административния съд мотиви следва да бъде отбелязано, че ищецът не е провел дължимото по закон пълно и главно доказване на фактическото си твърдение, че за периода от 23.11.2013 г. до 16.03.2015г. същият е бил ограничен от участие като съдебен заседател в работата на СГС по устно нареждане на тогавашния председател на СГС, доколкото подобни данни се съдържат единствено в становище на служител , което обаче не се ползва с материална доказателствена сила и не съставлява годно доказателство в исковия процес. Съдържащите се в частния документ твърдения на трето за спора лице следва да се доказват пред съд със свидетелските показания на същото това лице. Още в исковата си молба Н. Тодев е поискал призоваване на К. Гърнева като свидетел в открито с.з., но в първото по делото заседание по делото е заявил, че според него свидетелските показания на същата, както и на К. Бадев, не са необходими. Основните оплаквания в касационната жалба се базират на неупражненото от страна на съда служебното начало в административния процес , по силата на което съдът, според касационния жалбоподател, е бил длъжен да даде на ищеца задължителни указания за това кои от фактическите му твърдения в процеса остават недоказани. Тези доводи на касатора са неоснователни, тъй като на първо място административният съд е допуснал и събрал всички, поискани от ищеца писмени и гласни доказателства, и на второ място административният съд не е длъжен да указва на ищеца в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че ангажираните от него доказателства не са достатъчни за установяване на предявените от него искови претенции. Поради гореизложеното касационната жалба на Н. Тодев срещу решението на АССГ е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на претенции за присъждане на съдебни разноски, включително и от ответника по касационната жалба, такива не се дължат. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 ,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение