Решение № 7662 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 573/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Плевен, чрез процесуален представител - ст. юрк. З.Савова, срещу Решение 4186 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело 776/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменено Решение 2153-14-60/19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен и ТП на НОИ - Плевен е осъдено да заплати на д-р И. С. В., д-р Д. Д. У., д-р К. Б. Н., д-р В. Й. М. и д-р А. П. Б. направените по делото разноски. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че при правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е формирал неправилни правни изводи, които се опровергават от разпоредбата на чл.70, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Поддържа, че лекарската комисия не е извършила пълно и всеобхватно проучване на здравния статус на лицето към момента на освидетелстването, поради което неправилно е определила датата на инвалидизиране. Това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с установената щета, настъпила за ДОО - основание за ангажиране на отговорността на членовете на лекарската комисия по чл.110 от КСО. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли подадената от д-р И. С. В., д-р Д. Д. У., д-р К. Б. Н., д-р В. Й.М. и д-р А. П. Б. жалба срещу Решение 2153-14-60/19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен. Ответниците по касация - д-р И. С. В., д-р Д. Д. У., д-р К. Б. Н., д-р В. Й.М. и д-р А. П. Б., чрез процесуалният им представител адвокат Б.Блажев, с писмен отговор и писмено становище, оспорват касационната жалба като неоснователна и излагат съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Искат обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендират направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на д-р И. С. В., д-р Д. Д. У., д-р К. Б. Н., д-р В. Й.М. и д-р А. П. Б., членове на ТЕЛК, Втори състав, при УМБАЛ д-р Странски ЕАД гр.Плевен, срещу Решение 2153-14-60/19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което се отхвърля жалбата им срещу Разпореждане РО-5-14-01646750/04.07.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО им е разпоредено да внесат сумата по ревизионен акт за начет РМ-5-14-01603097/06.06.2024 г. в размер на 17,82 лв., от които главница 15,94 лв. и лихва 1,88 лв. неправомерно изплатена сума за пенсия на лицето Е. Д. И., поради отменено тяхно експертно решение 91528/10.05.2023 г. Съдът е установил, че с експертно решение 91528/10.05.2023 г. на ТЕЛК, Втори състав, взето по документи, на Е. Д. И. е определена 60% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 10.05.2023 г., с пожизнен срок. Въз основа на посоченото ЕР на ТЕЛК и подадено на 11.05.2023 г. заявление, на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 10.05.2023 г. След проверка в информационната система на НОИ и установяване, че Е. И. е била във временна неработоспособност по болничен лист Е20223238293 за периода от 12.02.2023 г. до 11.05.2023 г., ЕР на ТЕЛК е обжалвано от медицинската комисия към ТП на НОИ пред НЕЛК по отношение датата на инвалидизиране. С ЕР на НЕЛК 92165/04.10.2023 г., обжалваното ЕР на ТЕЛК е било отменено и върнато за ново освидетелстване, в резултат на което е постановено ново ЕР на ТЕЛК 90080/09.01.2024 г., с което на лицето е определена нова дата на инвалидизиране - 12.05.20203 г. Във връзка с последното е издадено ново разпореждане на ръководител ПО, с което е изменено предходното разпореждане относно датата на отпускане на личната пенсия за инвалидност, като същата е отпусната от 12.05.2023 г. Съдът е изискал МЕД на лицето и е констатирал, че в същото не се съдържа болничен лист Е20223238293. При тази фактическа установеност, която не се оспорва от страните, съдът е приел, че към датата на освидетелстването 10.05.2023 г. членовете на ТЕЛК не са имали служебно задължение и служебен достъп за справки в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, поради което не е налице нарушение от страна на членовете на ТЕЛК на действащите към 10.05.2023 г. нормативни разпоредби за издаване на акта на медицинска експертиза. Обосновал е извода, че в случая не са налице всички материално-правни предпоставки за търсене на отговорност от членовете на ТЕЛК по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО и е отменил оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен, като постановено в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни. С разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, на контролните органи на Националния осигурителен институт е предоставена възможност да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За реализиране отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК, по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Под "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал.7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/. Спорният по делото въпрос е дали при определяне на датата на инвалидизиране на лицето Е. И., в отмененото решение на ТЕЛК, членовете на ТЕЛК са нарушили нормативните разпоредби в тази насока. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране). Нормативно установените начини за определяне на датата на инвалидизиране се съдържат в разпоредбата на чл. 70 от НМЕ, като според чл. 70, ал. 2 от НМЕ, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Следва да се посочи, че произнасянето на ТЕЛК се извършва в изпълнение на чл. 62 от НМЕ в редакцията към постановяването му - видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания т. е. с наличните данни в медицинското досие. В случая ЕР е взето по документи, т.е на база медицинската документация, като в представеното по делото МЕД, няма данни за издаден болничен лист. При липса на каквито и да е данни в медицинското досие, че лицето е във временна нетрудоспособност в деня на освидетелстването, за членовете на ТЕЛК не е било налице задължение да извършват проверка относно този факт, а при липса на достъп до електронните здравни записи /към датата на постановяване на ЕР/, членовете на ТЕЛК не биха могли да разполагат и с актуална информация в тази насока към момента на освидетелстването. Едва с допълнението и изменението на чл. 39, ал. 2, т.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, (ДВ бр. 23 от 19.03.2024 г., в сила от 21.06.2024 г.), както е посочил и първоинстанционния съд, на членовете на ТЕЛК е дадено правомощие да извършват проверка и достъп до данните от електронните здравни записи на лицата в Националната здравно-информационна система, като до този момент членовете на ТЕЛК са били длъжни да се произнасят въз основа на документите, представени в медицинското досие на лицето, съгласно редакцията на приложимата норма. Изложеното по-горе опровергава твърдението на касатора в касационната жалба, че лекарската комисия не е извършила пълно и всеобхватно проучване на здравния статус на лицето към момента на освидетелстването, поради което неправилно е определила датата на инвалидизиране. След като отмяната на ЕР на ТЕЛК по отношение датата на инвалидизиране, не се основава на нарушение на нормативните правила, допуснато от членовете на ТЕЛК при постановяване на ЕР, то не са налице материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на последните по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Като е достигнал до този извод, първоинстанционния съд правилно е счел, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и разпореждането за реализиране на имуществената отговорност за вреди, причинени на ДОО са постановени в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Това налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор, на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.01.2025 г., които възлизат общо на 1000 лв., или по 200 лв. за всеки един от ответниците. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение