Решение № 5274 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение18.05.2023 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 148/01.12.2022 г. по адм.дело 254/2022 г. на Административен съд - Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ АННА ДИМИТРОВА/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Гилев, с адрес в гр. Шумен, чрез процесуален представител, срещу решение 148/01.12.2022 г. по адм.дело 254/2022 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЗЛС -26/12.08.2022 г. на командира на военно формирование 54060 - Шумен. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - командирът на военно формирование 54060 - Шумен, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че с оспорената заповед законосъобразно на основание чл. 245, ал.2 ЗОВСРБ на ефрейтор 2-ри клас И. Гилев Старши номер на разчет във 2-ри разчет на тежка гранатохвъргачка в смесен противотанков взвод на военно формирование 54060-Шумен е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 14.07.2022 г., около 07.00 часа е управлявал МПС след употреба на алкохол, в нарушение на чл.178, ал.1 Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл.115, ал.1, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, Заповед ОХ - 680/05.11.2010 г., изменена със заповед ОХ- 257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната на Република България; прекратил е правоотношението му за изпълнение на военна служба; освободил го е от военна служба и го е зачислил в мобилизационния резерв. Наличието на алкохол в организма на Гилев е установено от направена проверка от служители на Пътна полиция при ОДМВР Шумен с техническо средство Алкотест дрегер 7510, което е отчело концентрация на алкохол 1.22 промила и 1,09 промила отчетени от дадена от Гилев кръвна проба. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизите, при издаването й са спазени административно - процесуалните правила, съответства на материалното право и целта на закона. Решението е правилно. Правилно АС-Шумен е приел, че обжалваната от Гилев заповед е издадена при спазване на императивните норми на чл. 59, ал. 2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) за форма и съдържание на акта, в това число на изискването за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за което е санкциониран И. Гилев е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. В заповедта са посочени освен дататаи часа на извършване на нарушението, регистрационния номер на управляваното МПС и марката му, концентрацията на алколохол в кръвта. Действително липсва изрично посочване на града в който е извършено нарушение, но мотивите, че Гиблев е задържан в РУ Шумен имплицитно съдържат информация, че нарушението е извършено в гр. Шумен. Правилен е изводът на АС за наличие на фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение, на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, водещи до заключение за допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, с което ясно закона свързва възможността за налагане на дисциплинарно наказание - "уволнение" (чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ). Неоснователни се явяват наведените в касационната жалба оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ. Видно от материалите, съдържащи се в приложената по делото дисциплинарна преписка, на служителя е била предоставена възможност за участие в образуваното производство, приключило с издаването на обжалваната заповед. Ефрейтор Гилев е дал писмени обяснения в хода на служебна проверка, относно описаното нарушение от военнослужещия, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. Жалбоподателят е имал възможност в хода на проверката да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че не е извършил посоченото в заповедта нарушение, но не е направил доказателствени искания. Въз основа на установените по делото релевантни факти и обстоятелства правилно АС - Шумен намира, че извършеното от ефрейтор Гилев - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 1.09 промила алкохол е поведение, грубо нарушаващо правно регламентирани задължения за военнослужещия при изпълнението на военната служба, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ "неизпълнение на задължение по военната служба" по смисъла на чл.178, ал.1 ЗОВСРБ, състоящо се в неизпълнение на министерска заповед, посочена в заповедта и решението на АС, забраняваща управление на ППС на военнослужещите след употреба на алкохол във вр. с чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, като основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената пред административния съд заповед ЗЛС-26/12.08.2022 г. на Командира на военно формирование 54060 Шумен е издадена при правилното приложение на материалния закон, при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и относимото за извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, като правилно е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 139, ал. 1 във вр. с чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ и дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението сочи за допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно основание по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ уволнение. В съответствие с нормата на чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на Гилев по изпълнение на военната служба, доколкото в случая дисциплинарнонаказващият орган, действащ и във функциите на орган по прекратяването на договора за военна служба действа в условията на обвързана компетентност - законодателят е разписал като правна последица от налагане на дисциплинарно наказание уволнение прекратяването на договора за военна служба. Неоснователно е и оплакването от касационния жалбоподател относно това, че процесната заповед е издадена от некомпетентно лице. Видно от заповед З ЛС 62/31.03.2022 г. на командира на Сухопътните войски (л. 119), майор Е. Сюлейман е бил назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност командир на военно формирование 54060-Шумен за срок не по-дълъг от една година поради временно зачисляване на подполковник Г. Георгиев в друг задграничен щат, като участник в международна мисия. След приключване на мисията подполковник Георгиев е заел отново длъжността командир на военно формирование 54060-Шумен. АС е изложил мотиви относно надлежното делегиране на правомощия на командира на военното формирование от министъра на отбраната, които кореспондират с доказателствата по делото. Обоснован е изводът на АС Шумен, че обжалваната заповед е издадена при наличието на мотиви, включително относно вида и характера на вмененото нарушение и за тежестта на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав не констатира наведени относими към спора доводи, които да не са обсъдени от АС -Шумен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение