Решение № 14764 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2018 г.

Решение № 14764 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Агроспектър 2000" ООД - гр. Разград срещу Решение № 709 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 2541/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001716009342-091-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 238/28.07.2017 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта му с която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на 21 076 лв. и лихва в размер на 2 246,74 лв., както и задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 04. 2016 г. в размер на 6 701, 99 лв. и лихва в размер на 957,04 лв. В касационната жалба и допълнителната такава се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Твърди се, че приходите по процесните фактури, издадени на "Хая-С" ООД, "Калекса" ООД и "ПРК-България 85" ООД са включени двукратно при формиране на финансовия резултат по ЗКПО – веднъж за 2015 г. и веднъж за 2016 г. в нарушение на основния принцип за еднократно облагане. Относно непризнатите разходи за командировки твърди, че същите са отчетени при пълно спазване на данъчното законодателство. В заключение иска отмяна на решението и връщане за ново разглеждане на делото от друг състав и алтернативно решаване на спора по същество и отмяна на издадения РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, представляван от юрк. Стефанова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира оставяне в сила на оспореното решение, както и присъждане на разноски за касационното производство. С частна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна оспорва Определение № 1622 от 21.05.2018 г. по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането му за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 709 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 2541/2017 г. по описа на Административен съд – Варна и е прекратено производство по пар. 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 175 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната и частната жалба и за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на изложените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Агроспектър 2000" ООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001716009342-091-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 238/28.07.2017 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Агроспектър 2000" ООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на 21 076 лв. и лихва в размер на 2 246, 74 лв., както и задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 04. 2016 г. в размер на 6 701, 99 лв. и лихва в размер на 957, 04 лв. и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 456, 05 лв. За да постанови този резултат, Административен съд (АС) - Варна е приел на първо место, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. Установеното с оспорения РА задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. е в резултат от извършено на основание чл. 78 от ЗКПО увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015 г. със сума в размер на 156 704, 61 лв., която включва стойността на доставки по следните издадени от РЛ фактури: № 200000210/31.07.2015 г. с получател "Хая-С" ООД; № 1000000194/31.08.2015 г. с получател "Калекса" ООД; № 2000000215/21.08.2015 г. с получател "ПРК-България 85" ООД и № 20000000224/28.10.2015 г. с получател "ПРК-България 85" ООД, както и извършено със сумата от 40 797, 99 лв., представляваща непризнати за данъчни цели командировъчни разходи. За всички доставки по цитираните фактури е прието от ревизиращите органи, че същите са завършени в пълен обем през 2015 г., поради което са налице основанията на СС 18 -"Приходи" за признаване на приходи от тях през 2015 г., съответно приема се при липсата на извършено от РЛ осчетоводяване през 2015 г. на такива приходи, че възниква основанието по чл. 78 от ЗКПО за коригиране на декларирания счетоводен финансов резултат със сума представляваща сбора от данъчните основи по всички фактури. Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпроса кога са извършени доставките по процесните фактури, като жалбоподателят "Агроспектър 2000" ООД е твърдял завършване на фактурираните доставки на услуги през 2016 г., и респективно правилното отчитане на приходи от тях през 2016 г. По отношение на фактура № 200000210/31.07.2015 г. с получател "Хая-С" ООД, въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че същата е осчетоводена от получателя и сумата в размер на 19 931, 24 лв. е включена като разход при определяне на данъчния резултат на това дружество с ГДД за 2015 г., а плащанията по фактурата са извършени както следва: - 5000 лв. на 10.06.2016 г. - 4000 лв. на 21.06.2016 г. - 10 000 лв. на 15.07.2016 г. Приел е, че фактурата е издадена във връзка със сключен на 29.06.2015 г. договор с възложител "Хая-С" ООД и изпълнител "Агроспектър 2000"ООД за реконструкция и изграждане на спортни съоръжения с цел създаване на общински център за спорт, младежки дейности и отдих в с. Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна. Предмет на договора бил доставка на дървета и храсти и извършване на услуга по засаждането им, затревяване и наторяване, а срокът за изпълнение - до 31.08.2015 г. Приел е, че изпълнението на договора е удостоверено с протокол за изпълнени работи от 31.07.2015 г., подписан и подпечатан и от двете страни, според който към датата на издаването му се констатира извършването на подлежащите на заплащане описани в него натурални видове работи на стойност без ДДС от 19 931, 24 лв. – колкото е данъчната основа на фактура № 2000000210/31.07.2015 г. При тези факти, съдът е приел, че протокола от 31.07.2015 г. установява завършеност на сделката през 2015 г., а ирелевантен за признаването на прихода е момента на плащането по фактурата от страна на получателя по доставката. По тези съображения, съдът е приел, че изведеният от ревизиращите органи фактически извод за завършеност на доставката именно през 2015 г. е в пълно съответствие с така наличните по делото доказателства, поради което в съответствие с материалния закон на основание чл. 78 от ЗКПО с оспореният РА е увеличен декларираният от ревизираното дружество счетоводен финансов резултат за 2015 г. със сумата от 19 931, 24 лв. По отношение на фактурата с получател "Калекса" ООД, въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че същата е осчетоводена от получателя и сумата от 82 715, 18 лв. е включена като разход при определяне на данъчния резултат с подадената от дружество ГДД за 2015 г. Вещото лице е установило, че във връзка с фактура № 1000000194/31.08.2015 г. е издадено от РЛ кредитно известие № 10000000206/1.12.2016 г. за сторниране на сума в размер на 15 098, 16 лв., което е осчетоводено от "Калекса" ООД. Съдът е приел, че моментът на завършеност на сделката е установен по несъмнен начин със съставеният на 30.08.2015 г. констативен протокол, както и с приложения двустранен протокол от 28.08.2015 г., като и двата протокола носят подписа на управителя на "Агроспектър 2000" ООД, а от съдържанието на този от 30.08.2015 г. се констатира извършените през м. август 2015 г. дейности на обект: "Паркоустрояване – поддържане и изграждане на зелени площи, резитба и отсичане на дървета на територията на район "Младост", гр. Варна" на стойност без ДДС - 82 715, 18 лв. – колкото е данъчната основа на фактура № 1000000194/31.08.2015 г. Съдът е приел, че са налице основания за приложението на т. 7. 1 и т. 7. 2 от СС 18 – Приходи, и че са правилни и обосновани изводите на ревизиращите органи за признаване на прихода в размер на 82 715, 18 лв. през текущата 2015 г., когато сделката е завършена на датата 30.08.2015 г. Според съда установеното от експертизата осчетоводяване на кредитното известие от страна на "Калекса" ООД не е достатъчно за установяване на неговата законосъобразност, като са останали неясни причините за издаването му и същите не са доказани от страна на жалбоподателя. По тези съображения съдът е приел, че издаването на въпросното кредитно известие е лишено от правно основание и следователно няма основание за изменение на установения с РА размер на прихода от 82 715, 18 лв. Изводът на съда е, че при правилно приложение на материалния закон с оспорения РА е коригиран декларирания от РЛ счетоводен финансов резултат за 2015 г. в посока на увеличение със сумата от 82 715, 18 лв., която е следвало, но не е била отчетена през текущата 2015 г. По отношение на фактурите с получател "ПРК-България 85" ООД, съдът е приел въз основа на заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че издаденото от РЛ кредитно известие № 200/5.04.2016 г. е осчетоводено и е включено в дневника за продажби на "Агроспектър 2000" ООД за м. април 2016 г., както и че "ПРК-България 85" ООД е дерегистрирано по ЗДДС от м. март 2016 г. Съдът е приел, че доказателствата по делото, частично обосновават изложените в оспорения РА фактически констатации за завършеност на доставките по фактури № 2000000215/21.08.2015 г. и № 2000000224/28.10.2015 г. през 2015 г. Съдът е обсъдил представения във връзка с издаване на фактурите договор за доставка на растителност и СМР-озеленяване от 25.08.2015 г., по който "ПРК България 85" ООД е възложител, а "Агроспектър 2000" ООД изпълнител. Установено е, че предметът на договора е уреден в т. І. 1 като доставка на растителност и СМР- засаждане на растителност, затревяване и озеленяване във връзка с реконструкция и модернизация на спортни и младежки центрове за изграждане на спортни площадки на следните територии, като стойността на доставките без ДДС за всеки един от подобектите е посочена в рекапитулацията на приложение № 1 към договора. Съдът е изчислил, че сбора от посочените във всички протоколи стойности е равен на сумата от 53 638, 19 лв., към която с оспорения РА е прибавена сумата от 420 лв. по фактура № 20000002224/28.10.2015 г. – под № 9 е посочен в тази фактура аванс за доставка на тревни семена 40 кг., единична цена 10, 50 лв., стойност 420, 00 лв. Посочено е, че получената сума в размер на 54 058, 19 лв. е равна на сбора от сумите на данъчните основи по фактури № 2000000215/21.08.2015 г. и № 2000000224/28.10.2015 г. Съдът е приел, че ревизионната преписка не съдържа, освен фактурата, други доказателства за реалното извършване през 2015 г. на доставка на 40 кг. тревни семена на обща стойност 420 лв. Изложени са съображения, че протоколите не са оспорени от жалбоподателя, нито са представяни от него доказателства за завършване на доставките през 2016 г. Съдът е приел, че е налице изключение за доставката на 40 кг. тревни семена на стойност 420 лв., тъй като ревизиращите органи не са осъществили дължимото от тях главно доказване. С оглед горното съдът е приел, че са налице съображения по приложението на чл. 78 от ЗКПО и че при правилно приложение на материалния закон е коригиран с оспорения РА декларирания от РЛ счетоводен финансов резултат за 2015 г. в посока увеличение със сумата от 53 638, 19 лв., а съответно в нарушение на материалния закон счетоводният финансов резултат за 2015 г. е увеличен със сумата от 420 лв. С РА, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не са признати за данъчни цели, като несвързани с дейността командировъчните разходи в размер на 40 797, 99 лв. Органа по приходите е приел, че не са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпроса дали разходите са свързани с дейността на ревизираното дружество. Съдът е приел, че положителният факт, че процесните разходи са извършени във връзка с дейността на ревизираното лице е благоприятен за жалбоподателя, тъй като води до намаляване на счетоводния финансов резултат и съответно до по-нисък размер на корпоративния данък, поради което доказателствената тежест за установяването му пада върху жалбоподателя, за което са му дадени и съответните указания. След като е обсъдил представените в хода на ревизията писмени доказателства – заповеди за командировка, пътни листи и доклади за извършена работа, съдът е приел, че освен посочените периоди на командировката и посочените търговци "Д. Теси" и "В. Константинидист", същите не съдържат никакви други точни и конкретни данни за следното: кой е търговския контрагент по заповеди за командировка № VІ от 2.10.2015 г. /л. 323 и заповед за командировка № VІІ от 15.12.2015 г. /л. 321/; кое е лицето с което са водени търговските разговори по останалите заповеди за командировки; къде се намират седалището и адреса на съответния търговски контрагент; какви точно договори са сключени; какви са параметрите по тях; какво е участието в търговските разговори на другите освен управителя командировани лица, в обема на чиито трудови правоотношения не влизат правомощията за търговско представителство. Относно пътните листи съдът е приел, че доказателствената сила на тези документи е силно разколебана предвид отсъствието във всички тях на съществен реквизит – в нито един пътен лист не са посочени начални и крайни данни на километропоказателя на автомобила. Освен това е посочено, че с експертизата е установена липса на осчетоводяване от РЛ на разходи за гориво. Поради недоказана от страна на жалбоподателя връзка на осчетоводените от него командировъчни разходи с предмета му на дейност, съдът е приел за обоснован съдържащият се в оспорения РА правен извод за липсата на основанията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО за признаването на счетоводните разходи за данъчни цели. В тази връзка е приел за правилно приложена и разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, на основание на която декларирания от РЛ счетоводен финансов резултат на 2015 г. е увеличен със сумата от 40 797, 99 лв. Крайният извод на АС - Варна е, че оспореният РА, в частта му по ЗКПО е материално законосъобразен до размера на главницата от 21 076 лв. и до размер на лихвата от 2 246, 74 лв., поради което с оспореното решение е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА, в посочената част. Относно задълженията по ЗДДС установеното с оспорения РА за данъчен период м. април 2016 г. задължение за ДДС в размер на главницата от 6 701, 99 лв. е резултат от непризнаването на кредитно известие № 1000000200/5.04.2016 г. към фактура № 2000000224/28.10.2015 г. с данъчна основа 50 724, 86 лв. и ДДС 10 144, 97 лв. С подадената от РЛ в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справка – декларация вх. № 17001121054/13.05.2016 г. е деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 3 442, 98 лв. Кредитното известие не е признато по изложените във връзка със ЗКПО съображения за признаване на прихода от фактурата през 2015 г. и за липсата на данни за разваляне на сделката, въз основа на което органите по приходите приемат, че посоченият във фактурата ДДС в размер на 10 144, 97 лв. е дължим от доставчика. Така, след приспадане на ДДС за възстановяване в размер на 3 442, 98 лв., с оспореният РА е установено за данъчен период м. април 2016 г. задължение за ДДС по ЗДДС в размер на 6 701, 99 лв. /10 144, 97 лв. – 3 442, 98 лв. / По същите изложени в частта по ЗКПО мотиви, въз основа на които се приема от съда, че кредитното известие не е признато от ревизиращите органи при правилно приложение на материалния закон, съдът е стигнал до заключение, че посоченият във фактура № 2000000224/28.10.2015 г. ДДС в размер на 10 144, 97 лв. е изискуем от доставчика "Агроспектър 2000" ООД. С оглед последното, след приспадане на ДДС за възстановяване в размер на 3 442, 98 лв., съдът е приел, че при правилно приложение на материалния закон е установено с оспорения РА задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. април 2016 г. в размер на главницата от 6 701, 99 лв. и размер на лихвата към датата на издаване на РА в размер на 957, 04 лв. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу РА, в частта по ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Първо отделение. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора за неизясняване на делото от фактическа страна. Съдът е решил спорните по делото въпроси въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на Административен съд - Варна за материална законосъобразност на РА, в частта му, с която на "Агроспектър 2000" ООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на 21 076 лв. и лихва в размер на 2 246, 74 лв., както и задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 04. 2016 г. в размер на 6 701, 99 лв. и лихва в размер на 957, 04 лв., кореспондира с доказателствата по делото. Първият спорен въпрос по делото е относно извършено, на основание чл. 78 от ЗКПО, увеличение на счетоводния финансов резултат на "Агроспектър 2000" ООД за 2015 г. със суми по издадени от дружеството фактури, както следва: № 200000210/31.07.2015 г. с получател "Хая-С" ООД; № 1000000194/31.08.2015 г. с получател "Калекса" ООД; № 2000000215/21.08.2015 г. с получател "ПРК-България 85" ООД и № 20000000224/28.10.2015 г. с получател "ПРК-България 85" ООД. Съгласно нормата на чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч изисква приходите и разходите да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или плащане на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнася. Според чл. 23, ал. 2 от ЗСч, финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Признаването на приходите, съгласно СС 18, т. 7. 1. свързани със сделка за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно. В т. 7. 2. от СС 18 е предвидено, че резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката; в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи; г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че към датата на съставяне на процесните протоколи са налице всички условия по т. 7. 1. и т. 7. 2. от СС 18 за признаване на приход от посочените услуги. Липсата на заплащане не е основание за неотчитането им като приход. Обоснован със събраните доказателства е извода на първоинстанционният съд, че процесните доставки са извършени през 2015 г., доколкото по делото е безспорно установено, че сделките, свързани с тях, са завършени през 2015 г. Следователно след като са налице условията за признаване на прихода в годината на завършване на сделката РЛ е следвало да осчетоводи този приход именно през 2015 г. и след като това не е сторено, то при правилно приложение на материалния закон с оспореният РА декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2015 г. е коригиран на основание чл. 78 от ЗКПО. Като е достигнал до същите изводи, АС –Варна е постановил правилно решение в тази му част. Вторият спорен въпрос по делото е относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на "Агроспектър 2000" ООД за 2015 г. с непризнати за данъчни цели командировъчните разходи в размер на 40 797, 99 лв., като несвързани с дейността на дружеството. Органа по приходите е приел, че не са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, признават се за данъчни цели счетоводни разходи за пътуване и престой на изброени в разпоредбата физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. От друга страна разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. Правилно съдът е приел за спорен въпроса дали отчетените от "Агроспектър 2000" ООД за 2015 г. командировъчните разходи са свързани с дейността на дружеството. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, първоинстанционния съд е приел, че ревизираното дружество не е доказало релевантния факт отчетените разходи да са свързани с дейността на дружеството, поради което обоснован на събраните доказателства е извода на съда за законосъобразност на РА и в тази му част. Третият спорен въпрос по делото е относно установеното задължение по ЗДДС в резултат на непризнато КИ № 1000000200/05.04.2016 г. към фактура № 20000000224/28.10.2015 г. с получател "ПРК-България 85" ООД. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Съгласно ал. 2, известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума. Следователно издаването на КИ е обусловено от една от двете предпоставки - намаление на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставка. Правилно съдът е приел, че не е доказана нито една от двете хипотези на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС за издаване на КИ. В случая е безспорно установено, че към фактура № 20000000224/28.10.2015 г. с получател "ПРК-България 85" ООД са представени договор за доставка на растителност и СМР – озеленяване, сключен на 25.08.2015 г. между "ПРК България 85" ООД, като възложител и "Агроспектър 2000" ООД, като изпълнител, както и 8 броя протоколи за изпълнени работи, обр. 19 за м. 10. 2015 г., съгласно които към 31.10.2015 г. всички услуги по озеленяване на обектите, посочени в договора са изпълнени от "Агроспектър 2000" ООД и приети от възложителя "ПРК-България 85" ООД. Правилно съдът е приел, че липсата на плащане по фактура № 20000000224/28.10.2015 г., не е основание за издаване на КИ. При липса на касационни доводи срещу решението, в тази му част и след като напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че решението е правилно и в тази му част. По тези съображения настоящият съдебен състав на Първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. По настоящото дело е подадена и частна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна против Определение № 1622 от 21.05.2018 г. по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането му за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 709 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 2541/2017 г. по описа на Административен съд – Варна и е прекратено образуваното въз основа на него производство по пар. 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 175 от АПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 1622 от 21.05.2018 г., Административен съд - Варна е оставил без разглеждане искане на директора на дирекция "ОДОП" – Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 709 от 30.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2541/2017 г. по описа на Административен съд – Варна и е прекратил образуваното производство по направеното искане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо, тъй като по същество цели изменение на постановения от съда правен резултат, в частта по ЗКПО, а отделно от това е посочил, че няма несъответствие между изразената и документираната вола на съда относно незаконосъобразността на РА, в частта по ЗКПО. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни неточности. Няма колебания в практиката на съда, че очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт и че не представлява очевидна фактическа грешка, респ. не може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК грешка, която съдът е допуснал при формиране на волята си. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да представлява изменение или отмяна на формираната воля на съда и по повод на искане за поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да превиши правомощията си като измени или отмени своето решение или определение. Именно такова е било искането, с което е сезиран АС – Варна за поправка на грешка, допусната в мотивите на съдебния акт при формиране на волята на съда по отношение на сумата от 53 638, 19 лева и че тя е получена като от 54 058, 19 лева са извадени 420 лева., тъй като съдът е приел оспореният РА за обоснован в размера от 53 638, 19 лева и за необоснован за разликата до посочената в искането сума от 54 058, 19 лева, която е в размер на 420 лева. По същество с искането за поправка на очевидна фактическа грешка, директора на дирекция "ОДОП" – Варна е поискал от първоинстанционния съд да се произнесе отново по съществото на спора за законосъобразност на РА и в отменената му част, като измени своя диспозитив. В този смисъл, правилно АС –Варна е приел такова искане за недопустимо, тъй като означава съдът сам да измени вече постановено решение, а процесуално действие от този род би противоречало на изричната забрана на чл. 246 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. С оглед изхода на спора, на касатора "Агроспектър 2000" ООД не следва да бъдат присъждани разноски, а на основание чл. 161 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП" – Варна следва да се присъдят разноски и за касационната инстанция. Предвид обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационна жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция, на Дирекция "ОДОП" – Варна се дължат разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 1 092 лева, които "Агроспектър 2000" ООД следва да заплати. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение