Решение № 7547 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2009 г.

Решение № 7547 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е образувано по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационни жалби на председателя на Общинския съвет гр. Пазарджик, представляван от председателя Георги Димитров Йорданов, от Десислава Ангелова Тодорова от гр. Пазарджик, и от Ангел Георгиев Гешев и Венета Илиева Гешева и двамата от гр. Пазарджик, срещу решение № 345/10.07.2009 г. по адм. д. № 140/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, 5 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил Решение № 33, взето с Протокол № 4 от заседание на 26.02.2009 г. на ОбС - Пазарджик, като незаконосъобразно. Приел, че наличната съсобственост върху имот, съставляващ УПИ ХII-187 в кв. 278 по регулационния план на гр. Пазарджик между Десислава Ангелова Тодорова и община Пазарджик не е изяснена, тъй като заповедта с която са обявени за купувачи родителите й Ангел Георгиев Гешев и Венета Илиева Гешева, впоследствие станали нейни праводатели чрез сделката дарение, не е била влязла в сила, а именно Заповед № 1790/29.10.2003 г. и няма данни да е била връчена на жалбоподателите и на заинтересованите страни. Поради това отменил решението на ОбС - Пазарджик, с което е била извършена делба между общината и Десислава Тодорова. В касационните жалби като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалби са основателни. Обжалваното съдебно решение е постановено неправилно, при неизяснена фактическа обстановка с доказателствата по делото, част от които въобще не са обсъдени. С обжалваното решение № 33, взето с Протокол № 4 от заседание на 26.02.2009 г. на ОбС - Пазарджик е извършена делба на съсобствен недвижим имот, между общината и физическото лице Десислава Тодорова, която е получила чрез дарение от родителите си 1/5 ид. част от имота. Родителите й от своя страна са били определени за купувачи на тази идеална част от общината със Заповед № 1712/14.10.2003 г. Съдът е разделил производството по делото, като тази заповед и Заповед № 1790/29.10.2003 г. оспорени от Валери Стоянов и Йорданка Стоянова като нищожни, е постановено образуването на отделно дело. Въпреки това съдът приел, че няма данни Заповед № 1790/2003 г. да е била връчена на част от страните по делото, следователно не е влязла в сила, т. е. налице е произнасяне по делото на заповед, която е била изключена от доказателствата. Съдът е следвало да обърне внимание на посочения в Решение № 33 на ОбС - Пазарджик имот и да го обсъди с останалите доказателства. Описанието на имота е като УПИ ХII-187 в кв. 278 по действащия регулационен план с площ 179 кв. м., но бил идентичен с УПИ V-общински по обезсилен план. За този план е следвало да се съберат доказателства колко имота е съдържал, тъй като видно от скица от 6.02.2009 г. се касае за кадастрален план, обезсилен с влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри. Съпоставени квадратурата на процесния имот от 179 кв. м. не отговаря на отстъпеното право на строеж върху този бивш парцел V-общински, в който не е посочена квадратурата му, но самото учредено право на строеж е върху 912.22 кв. м. разгърната застроена площ за изграждането на груповия строеж. Разликата в квадратурата е голяма и не е ясно по сега действащия план, отстъпеното право на строеж върху кои имоти се разпростира по настоящем. Не съществува законна пречка едно лице да е собственик на земята, а други лица да са собственици на сградата, за която имат суперфиция за строеж. Изясняването на тези данни в случая е от съществено значение. Едва след това следва съдът да се съобрази с данните от изхода на другото дело, досежно оспорване законосъобразността на двете Заповеди № 1712/14.10.2003 г. и № 1790/29.10.2003 г. Ако не са налице влезли в сила съдебни решения по тези две заповеди, съдът следва да спре делото. С оглед изложеното, съдебното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, съобразно горните указания. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение на осн. чл. 221, ал. 3 АПК.