Решение № 111 от 14.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 522/2017 г.

Решение № 111 от 14.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 522/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 47, т. 3 и 4 ЗМТА, образувано по иск на М. Х. Г. от [населено място] за отмяна на постановеното от арбитър Б. Г., със седалище [населено място] решение № 969 от 05.12.2016 г. по в. арб. д. № 969/2015 г. по описа на същия арбитър. Ищецът Г. поддържа, че поради неуведомяването й за предприети от арбитъра процесуални действия, същата не е взела участие при разглеждане на делото и не е могла да се защити адекватно в производството. Ответникът - [фирма], [населено място] оспорва предявения иск, като излага доводи за неоснователност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47, ал. 2 ЗМТА в действащата редакция /ДВ, бр. 8/2017 г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно § 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр. 8/17 г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на § 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл. 48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т. 3 на к. д. № 15/02 г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл. 48 ЗМТА, е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл. 19, ал. 1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий - по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл. 48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес, то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение /при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл. 405, ал. 5 ГПК /изм., ДВ, бр. 8/17 г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна, имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение. В този смисъл е и константната практика на ВКС - решение № 72 от 26.04.2017 г. по т. д. № 403/17 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 26.04.2017 г. по т. д. № 2220/16 г. на ВКС, I т. о., решение № 32 от 07.03.2017 г. по т. д. № 1416/16 г. на ВКС, I т. о., решение № 23 от 31.03.2017 г. по т. д. 2142/16 г. на ВКС I т. о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а М. Х. Г., в качеството си на кредитополучател се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК /ДВ, бр. № 8/17 г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна.